Количество вместо за качество. Защо здравната каса не може да овладее разходите си за болнична помощ
НЗОК видимо се пробва да управлява разноските за активност на лечебните заведения, налагайки им предели. Съдът обаче редовно ги анулира и касата е принудена да заплаща цялата регистрирана активност, която е признала. На този декор България има най-вече болнични кревати на брой население и най-висока смъртност в Европейски Съюз. Защо?
Преди седмица Върховният административен съд (ВАС) спря осъществяването на разпореждания от Националния рамков контракт от 01.09.2023 година, които дефинират предел на активността на лечебните заведения, заплащана от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Според съда „ лимитирането на активността на здравните заведения лимитира правото на пациента да се употребява от желана от него болнична помощ в несъмнено лечебно заведение, то действието на оспорените разпореждания би лимитирало, затруднило и отсрочило оказването на здравна помощ, в това число би могло да докара до отвод за лекуване на пациентите в заведението, което те са избрали “.
е по тъжба на Националното съдружие на частните лечебни заведения и стопира действието на оспорваните текстове, до момента в който съдът се произнесе всъщност.
То е следващо изговаряне на правосъден орган по въпроси, свързани с усилието разноските в болничната помощ да подлежат на някакъв фиктивен надзор.
И без изненада - следващото изговаряне в интерес на тезата, че този надзор не може да се реализира на база административно фиксиране на размера активност, който един реализатор на здравна помощ може да прави за даден интервал.
Ако в продължение на десетилетия правиш едно и също, очакваш ли друг резултат
Проблемът с болничните предели е на повече от десетилетие и през цялото това време, с изключение на с периодически спорове сред реализатори на медицински действия и НЗОК, решение се търси и през съда.
През 2019 година възбраната за надлимитно заплащане беше вписана в Закона за здравното обезпечаване (ЗЗО). Според правния уебсайт lex.bg една от аргументите за това е стабилната правосъдна процедура в интерес на тезата, че НЗОК е длъжна да заплаща надлимитната активност.
Въпреки законовата смяна, през 2021 година Върховният касационен съд също отсъжда, че НЗОК дължи пари на лечебните заведения за осъществената от тях здравна активност, даже когато тя надвишава контрактуваните с лечебните заведения финансови предели.
През април 2024 година пък Конституционният съд анулира и наредбата в ЗЗО. Тогава пред онлайн изданието Mediapool експертът по здравно право адв. Мария Шаркова разсъждава, че това ще стане мотив НЗОК „ да търси други, по-подходящи механизми за надзор на разноските си “.
Като такива механизми Шаркова вижда да вземем за пример Касата да ревизира " цялата осъществена активност и (да) откри дали за всички хоспитализации е имало съответните индикации, спазени ли са изискванията на клиничната пътека за лекуване и други ".
До момента обаче не се вижда фондът да търси други механизми за надзор на разноските в болничната помощ, а в това време тогавашното решение на конституционните съдии се цитира в претекстовете на Върховен административен съд по настоящия проблем.
Това е мотив разнообразни анализатори да чакат заложените в Националния рамков контракт 2023 – 2025 месечни бюджети на лечебните заведения и ограничавания за разплащане над тях да бъдат изцяло анулирани от съда, откакто делото бъде прегледано всъщност. За следващ път.
Количество вместо качество
Въпросът по какъв начин да се овладее растежът в разноските за болнична помощ има своите рационални аргументи – това е най-скъпото перо във всяка здравна система. В българската то съставлява и доста по-голям дял от общите обществени разноски за опазване на здравето, в сравнение с в други системи, и нараства всяка година.
През 2023 година НЗОК е платила за болнична помощ над 3 милиарда и 330 млн. лева
Така да вземем за пример през 2013 година за болнична помощ НЗОК е платила към 1 милиарда и 190 млн. лева , които са съставлявали към 44,5% от бюджета ѝ. През 2023 година разноските на Касата за лечебните заведения към този момент са съвсем двойно - над 3 милиарда и 330 млн. лева или към 49,2% от всички заплащания.
Проблемът в тези големи цифри обаче не е в количеството средства, стоящи зад тях, а в неналичието на съответни измерители какво качество на болничната помощ купува НЗОК за българските жители против парите им за здраве.
„ В изискванията на нерегулиран пазар и обвързване на финансирането на лечебните заведения с количеството, а не с качеството и резултата от болничните действия, лечебните заведения започнаха да действат, задоволявайки личните си потребности и бизнес проекти за развиване, а хората да минават от една болница в друга, до момента в който намерят решение на своя проблем “, написа по тази тематика в Националната здравна тактика с небосвод 2030 година (НЗС 2030), призната от Министерския съвет в края на 2023 година
Стратегията отбелязва още, че растежът в болничните разноски по едно и също време не води до по-добри здравни резултати и води до риск за финансовата непоклатимост на системата – извод, представен и в годишния отчет на НЗОК за 2023 година
Предложените ограничения обаче не дават явен проект за превъзмогване на посочените опасности, а по-скоро плануват „ още от същото “ – повишение на успеваемостта, вложения в технологии, разработване на Национална здравна карта, както и на Национален проект за преструктуриране на болничната помощ.
Омагьосан кръг
През годините неведнъж е бил поставян въпросът, че няма по какъв начин с бюджета си НЗОК да заплаща дейно всички действия на всички реализатори на здравна помощ, което е видно както от незадоволителните здравни индикатори на популацията, по този начин и от високия дял на доплащанията за здравни услуги в България – над 36% , двойно по отношение на междинното равнище в Европейски Съюз.
Механизмите за оценка и надзор на обаче не работят, което прави неосъществим един евентуален спор за основаване на качествени, а не количествени ограничавания.
Така търсените решения за финансова предвидимост не престават да се въртят към механични ограничавания в количеството. Те, от своя страна, да нарушават правата на пациентите, само че и в последна сметка да не икономисват пари, и съдът да ги анулира редовно.
Видно от описаното в НЗС 2030, това не е вест за никого.
Видно от последното определение на Върховен административен съд – не е причина за търсене на нови, учредени на качество и резултати решения.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Преди седмица Върховният административен съд (ВАС) спря осъществяването на разпореждания от Националния рамков контракт от 01.09.2023 година, които дефинират предел на активността на лечебните заведения, заплащана от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Според съда „ лимитирането на активността на здравните заведения лимитира правото на пациента да се употребява от желана от него болнична помощ в несъмнено лечебно заведение, то действието на оспорените разпореждания би лимитирало, затруднило и отсрочило оказването на здравна помощ, в това число би могло да докара до отвод за лекуване на пациентите в заведението, което те са избрали “.
е по тъжба на Националното съдружие на частните лечебни заведения и стопира действието на оспорваните текстове, до момента в който съдът се произнесе всъщност.
То е следващо изговаряне на правосъден орган по въпроси, свързани с усилието разноските в болничната помощ да подлежат на някакъв фиктивен надзор.
И без изненада - следващото изговаряне в интерес на тезата, че този надзор не може да се реализира на база административно фиксиране на размера активност, който един реализатор на здравна помощ може да прави за даден интервал.
Ако в продължение на десетилетия правиш едно и също, очакваш ли друг резултат
Проблемът с болничните предели е на повече от десетилетие и през цялото това време, с изключение на с периодически спорове сред реализатори на медицински действия и НЗОК, решение се търси и през съда.
През 2019 година възбраната за надлимитно заплащане беше вписана в Закона за здравното обезпечаване (ЗЗО). Според правния уебсайт lex.bg една от аргументите за това е стабилната правосъдна процедура в интерес на тезата, че НЗОК е длъжна да заплаща надлимитната активност.
Въпреки законовата смяна, през 2021 година Върховният касационен съд също отсъжда, че НЗОК дължи пари на лечебните заведения за осъществената от тях здравна активност, даже когато тя надвишава контрактуваните с лечебните заведения финансови предели.
През април 2024 година пък Конституционният съд анулира и наредбата в ЗЗО. Тогава пред онлайн изданието Mediapool експертът по здравно право адв. Мария Шаркова разсъждава, че това ще стане мотив НЗОК „ да търси други, по-подходящи механизми за надзор на разноските си “.
Като такива механизми Шаркова вижда да вземем за пример Касата да ревизира " цялата осъществена активност и (да) откри дали за всички хоспитализации е имало съответните индикации, спазени ли са изискванията на клиничната пътека за лекуване и други ".
До момента обаче не се вижда фондът да търси други механизми за надзор на разноските в болничната помощ, а в това време тогавашното решение на конституционните съдии се цитира в претекстовете на Върховен административен съд по настоящия проблем.
Това е мотив разнообразни анализатори да чакат заложените в Националния рамков контракт 2023 – 2025 месечни бюджети на лечебните заведения и ограничавания за разплащане над тях да бъдат изцяло анулирани от съда, откакто делото бъде прегледано всъщност. За следващ път.
Количество вместо качество
Въпросът по какъв начин да се овладее растежът в разноските за болнична помощ има своите рационални аргументи – това е най-скъпото перо във всяка здравна система. В българската то съставлява и доста по-голям дял от общите обществени разноски за опазване на здравето, в сравнение с в други системи, и нараства всяка година.
През 2023 година НЗОК е платила за болнична помощ над 3 милиарда и 330 млн. лева
Така да вземем за пример през 2013 година за болнична помощ НЗОК е платила към 1 милиарда и 190 млн. лева , които са съставлявали към 44,5% от бюджета ѝ. През 2023 година разноските на Касата за лечебните заведения към този момент са съвсем двойно - над 3 милиарда и 330 млн. лева или към 49,2% от всички заплащания.
Проблемът в тези големи цифри обаче не е в количеството средства, стоящи зад тях, а в неналичието на съответни измерители какво качество на болничната помощ купува НЗОК за българските жители против парите им за здраве.
„ В изискванията на нерегулиран пазар и обвързване на финансирането на лечебните заведения с количеството, а не с качеството и резултата от болничните действия, лечебните заведения започнаха да действат, задоволявайки личните си потребности и бизнес проекти за развиване, а хората да минават от една болница в друга, до момента в който намерят решение на своя проблем “, написа по тази тематика в Националната здравна тактика с небосвод 2030 година (НЗС 2030), призната от Министерския съвет в края на 2023 година
Стратегията отбелязва още, че растежът в болничните разноски по едно и също време не води до по-добри здравни резултати и води до риск за финансовата непоклатимост на системата – извод, представен и в годишния отчет на НЗОК за 2023 година
Предложените ограничения обаче не дават явен проект за превъзмогване на посочените опасности, а по-скоро плануват „ още от същото “ – повишение на успеваемостта, вложения в технологии, разработване на Национална здравна карта, както и на Национален проект за преструктуриране на болничната помощ.
Омагьосан кръг
През годините неведнъж е бил поставян въпросът, че няма по какъв начин с бюджета си НЗОК да заплаща дейно всички действия на всички реализатори на здравна помощ, което е видно както от незадоволителните здравни индикатори на популацията, по този начин и от високия дял на доплащанията за здравни услуги в България – над 36% , двойно по отношение на междинното равнище в Европейски Съюз.
Механизмите за оценка и надзор на обаче не работят, което прави неосъществим един евентуален спор за основаване на качествени, а не количествени ограничавания.
Така търсените решения за финансова предвидимост не престават да се въртят към механични ограничавания в количеството. Те, от своя страна, да нарушават правата на пациентите, само че и в последна сметка да не икономисват пари, и съдът да ги анулира редовно.
Видно от описаното в НЗС 2030, това не е вест за никого.
Видно от последното определение на Върховен административен съд – не е причина за търсене на нови, учредени на качество и резултати решения.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ