Ню Делхи, Индия – През лятото на 2018 г. три

...
Ню Делхи, Индия – През лятото на 2018 г. три
Коментари Харесай

Гейовете в Индия критикуват върховния съд за прехвърляне на брачните права на парламента

Ню Делхи, Индия – През лятото на 2018 година три тела бяха извадени от река Сабармати в Ахмедабад, обширна град в щата Гуджарат в западна Индия.

Двойка лесбийки – Аша Такор, на 30 година, и Бхавна Такор, на 28 година – се самоубиха дружно с тригодишната щерка на Аша. Преди двете дами да скочат във водата, те оставиха известие, написано с алено червило на стена по продължение на брега на реката.

Продължете да четете

лист от 4 детайла Върховният съд на Индия отхвърля жалбата за узаконяване на еднополовите бракове Разопаковане на присъдата на Върховния съд на Индия за еднополовите бракове ЛГБТК рекламата в Индия беше оттеглена след реакция. Но може ли да се изплати? Индия декриминализира гей секса: Нова победа за Върховния съд завършек на списъка

„ Напускаме света, който в никакъв случай няма да ни разреши да бъдем едно цяло “, гласи надписът на гуджарати.

И двете дами бяха омъжени за мъже и имаха деца. Полицейско следствие по-късно откри, че са се срещнали във компания, в която и двамата работят. Приятелството им скоро се трансформира във връзка, причиняваща чести кавги в фамилиите им.

Всичко, което желаеха, беше да прекарат живота си дружно. Но те нямаха обществена глоба или законови права да го създадат.

Рохин Бхат, на 25 години, е бил студент в Националния юридически университет на Гуджарат, когато е прочел за самоубийствата на двете дами. Той сподели, че това е раздрусало съвестта му.

Пет години по-късно Бхат беше един от основните бранители на петиция за легализирането на еднополовите бракове пред Върховния съд на Индия, който предходната седмица отхвърли да се произнесе по въпроса в това, което LGBTQ общността назова „ сърцераздирателна крах “. < /p>

В присъдата си предходната седмица състав от петима съдии, ръководен от основния арбитър DY Chandracchud, призна, че LGBTQ общността е изправена пред дискриминация от страната, само че отхвърли да навлезе в „ правосъдното законотворчество “ по отношение на еднополовите бракове, заявявайки, че такова решение е недопустимо отвън неговата подготвеност и следва да бъде прегледано от индийския парламент. Освен това се произнесе против даването на права за осиновяване на неженени гей двойки.

„ Правителство, враждебно настроено към правата на queer-ите “

Решението беше крах за ЛГБТК общността в Индия. Мнозина чакаха Върховният съд да им даде правото да сключат брак с сътрудниците си.

„ Казаха ни, че не заслужаваме равни права. Не можем да се оженим. Доларът беше трансфериран на държавното управление, което е враждебно към правата на елементарните хора “, сподели Бхат пред Ал Джазира. „ Това решение не ме визира единствено като юрист, само че и като индивид, самият аз съм странна персона. “

Бхат и неговият сътрудник, който не пожела да разкрие самоличността му, се срещнаха в Twitter, в този момент X, предходната година.

„ Беше обич от пръв взор. Ние в действителност желаеме да се оженим, само че сме заседнали в невъзможност “, сподели той пред Al Jazeera.

„ Сега всичко ще бъде наранено. Не става въпрос единствено за брак. Става дума за голям брой права, които произтичат от признаването. Днес сме зяпани, дискриминирани. Хората ни приказват нелепости. Много юристи аргументираха тези аспекти на дискриминация пред съда. Но съдът ни обърна тил. ”

Хомосексуалността е криминализирана в Индия според раздел 377 от индийския углавен кодекс, закон, завещан от британците, които управляваха субконтинента до 1947 година

През 2001 година фондацията Naz, организация, която работи върху ХИВ/СПИН и половото здраве, се обърна към Върховния съд на Делхи, търсейки декриминализиране на хомосексуалния секс по взаимно единодушие сред възрастни. През 2009 година съдът постанови, че раздел 377 е нарушаване на главните права.

През 2012 година обаче Върховният съд анулира заповедта на Върховния съд в Делхи, нанасяйки огромен удар на ЛГБТК общността.

Две години по-късно висшият съд призна правата на транссексуалните хора, като удостовери правното признание на трети пол. В последна сметка, през 2018 година, забележителна година за правата на странниците в Индия, съдът декриминализира хомосексуалността, като анулира наредбите на раздел 377.


Но в опълчването си на еднополовите бракове държавното управление на премиера Нарендра Моди твърди пред висшия съд, че апелът за тъждество в брака е „ градска елитарна “ идея, която не би трябвало да се разисква от съд.

Дясното държавно управление сподели, че еднополовите бракове не са „ сравними с концепцията за индийска фамилна единица за брачен партньор, брачна половинка и деца “.

Минути след присъдата на Върховния съд Сунил Амбекар, отговорник за рекламата на Ращрия Сваямсевак Сангх (RSS), идеологическият източник на BJP на Моди, приветства решението в обществените медии.

Вишва Хинду Паришад (VHP), друга крайнодясна индуистка група, съобщи, че е „ удовлетворена “ от решението на съда, че бракът сред двама хомосексуалисти не дава отговор на изискванията за регистрация.

„ Това даже не е тяхно главно право. Да не се дава право на хомосексуалисти да осиновят дете също е добра стъпка “, се споделя в изказването на VHP.

„ Борбата ни преди малко стана по-трудна “

Пуджа Кумари, чието име е променено от боязън от репресии на работното място, е 25-годишна лесбийка от квартал Бхивани в северния щат Харяна. Тя сподели пред Al Jazeera, че е мъчно да си гей в Индия, изключително в селата.

„ Дори не можете да си визиите какъв брой е мъчно да обясня на хората за какво съм подобен. Хората в селата знаят единствено едно: дамите и мъжете се женят и раждат деца. Моят опит не съществува за тях “, сподели тя.

Поради работата си Кумари живее надалеч от фамилията си в град в западна Индия.

„ По-голямата ми сестра, която е образована, има дребна визия за моята ориентировка. Семейството ми ми сподели, че съм жена и ще би трябвало да се омъжа за мъж. Получават оферти за моя брак. Какво да им кажа? Никой не ме поддържа. Получавам поддръжка единствено от личната си общественост от лесбийки, гейове и транссексуални хора “, сподели тя.

Един от случаите, които Бхат беше присъединил в своята петиция пред Върховния съд, беше обвързван с Нитин Карани, 52-годишен банков шеф в Мумбай.

Карани се омъжи за Томас Джоузеф, съветник в Ню Йорк през 2019 година В молбата си те желаеха законно признание на брака си в Индия или позволение да се оженят наново според Закона за специфичните бракове, закон от 1954 година, който разрешава на индийците да принадлежат към разнообразни религии или касти за брак.

Но Върховният съд сподели, че не може да основава закон, „ единствено да го пояснява и привежда в деяние “.

„ Ако съдът прочете или вмъкне думи в Специалния закон за брака, с цел да даде брачни права на членовете на LGBTQIA+ общността, тогава това ще навлезе в законодателната област “, ​​се споделя в решението му.

Членовете на LGBTQ общността в този момент се усещат „ оставени на милостта “ на ръководещата Бхаратия Джаната партия на Моди.

„ Всеки знае, че държавното управление не е заинтригувано да ни даде тези права. Още даже не са основали комисия. Можем ли да имаме някаква вяра? “ Карани сподели.

Аниш Гаванде е 27-годишен деятел, който ръководи Pink List India, който разказва самодейностите, подхванати от индийските политици към LGBTQ общността.

„ Честно казано, борбата ни преди малко стана по-трудна. Със сигурност липсва изясненост какви са идващите стъпки. На кои порти чукаме в този момент? Съдът не е направил задоволително. Очаквахме самун. Те даже не ни дадоха галета “, сподели той.

„ Човек би трябвало да разбере, че правото на брак идва с набор от други права. Бракът дава отбрана на странни двойки от враждебни фамилии и полицейски тормоз. Бракът не е просто обществено самопризнание. Това е и отбрана от принуждение за най-уязвимите. Отказът от тази отбрана е доста по-голям проблем, който визира най-маргинализираните. ”

Rituparnah Borah – лесбийка, която управлява Nazariya, куиър феминистка ресурсна група и една от жалбоподателите пред Върховния съд – сподели пред Al Jazeera, че правата на ЛГБТК „ не стартират и не свършват с брака “.

„ Бракът не е крайната цел. Защитата от принуждение е. …Това, от което се нуждаем, е антидискриминационен закон “, сподели тя пред Al Jazeera.

„ Нашата петиция не беше единствено по отношение на брака. Ставаше въпрос и за фамилно принуждение, упражнявано върху куиър хора. Бракът няма да реши всичките ни проблеми, в случай че няма антидискриминационен и предпазен закон, който да ни приюти. “

Ден след решението на Върховния съд, юрист Уткарш Саксена и студентката Анания Котия отидоха в комплекса на Върховния съд в Ню Делхи и си размениха пръстени. Котия качи фотография на Саксена на коляното му, давайки му пръстена.

„ Вчера болеше. Днес Уткарш Саксена и аз се върнахме в съда, който отхвърли правата ни и си разменихме пръстените. Така че тази седмица не беше за юридическа загуба, а за нашия годеж. Ще се върнем да се бием различен ден “, гласи надписът към фотографията.


Източник: Ал Джазира
Източник: aljazeera.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР