Ньойският договор е една от най-пагубните спогодби в цялата българска

Ньойският контракт е една от най-пагубните спогодби в цялата българска история. Договорът е подписан преди 100 години – на 27 ноември 1919 година.
В края на Първата международна война, най-големия до тогава международен спор, българската страна е от страната на изгубилите. Тя, както и останалите съдружници от Централните сили, е принудена да подписа контракт, който предначертава бъдещето на Европа, контракт, който слага извънредно жестоки клаузи върху победените страни и години по-късно дава отражението си върху целия свят.
Ньойският контракт е наказването за неправилния избор от лятото на 1915 година, когато цар Фердинанд и държавното управление на Васил Радославов вкарват България във войната на страната на Тройния съюз, споделя историкът акад. Георги Марков. Това, съгласно него е стратегическа неточност на ръководещите. Но цар Фердинанд се прибира в Кобург, а Васил Радославов намира леговище в Баден-Баден. А заплаща българският народ.
Този контракт е следващата национална злополука за страната. Той откъсва от България Струмишко, Босилеградско, Царибродско и половината от Кулско. Отнема излаза към Бяло море през Западна Тракия, удостоверява разделянето на Македония сред Сърбия и Гърция и лишава Южна Добруджа, житницата на България.
В края на 1919 година българска делегация, отпред с министър-председателя Александър Стамболийски е изпратена към Франция. Отношението на французите към пратениците е било като към военнопленници. Техният достъп до външния свят е бил извънредно стеснен, като още с идването си в Париж на българите е било неразрешено да излизат от хотела, в който са настанени, без особено позволение.
11 278 кв. км. територия е откъсната от България, 600 хиляди българи остават отвън границите. Репарациите, които би трябвало да изплати страната ни на съдружниците възлизат на 2,25 милиарда златни франка.
Според Ньойския контракт губим Южна Добруджа, само че и Струмишко и Западните околности. Западна Тракия е окупирана от френски войски, а на конференцията в Сан-Ремо през 1920 година Антантата я предава на Гърция с ангажимента тя да обезпечи на България свободен и безмитен изход на Бяло море - нещо, което в никакъв случай не става.
От военна позиция на българите е неразрешено да имат тежки въоръжения, да имат наборна войска, а професионалната армия е лимитирана до 20 000 души. С течение на времето родните политици съумяват да се договорят и за 10 000 жандармеристи и 3000 души гранични войски.Източник: БГНЕС