От другата страна на монетата: Животът в Мадагаскар не е толкова лъскав, колкото в „туристическите оферти“
„ Нямаме нито какво да ядем, нито какво да пием “
В Бетанти в Южен Мадагаскар, където сушата среща морето, не е останала съвсем никаква зеленина.
„ Вече ни е боязън да живеем тук, доста хора напущат това място. Опасяват се, че дюните ще се разрастват. Вече не можем да вършим нищо тук ", споделя локалният гражданин Анри Клод, представен от DW.
Малко пò на север се намира селището Циомбе. И то попада в един безпаричен район, в който доста хора гладуват. Там към момента има дървета, само че те непрекъснато оредяват. Хората ги секат за дървесина, която употребяват за огън или за производството на дървени въглища, които продават. Те знаят, че унищожават естествените запаси, само че са изцяло безпомощни.
„ Нямаме нито какво да ядем, нито какво да пием. Принудени сме да сечем дървета поради кере “, споделя един от локалните поданици.
„ Кере “ на локалния акцент значи апетит. Хората в този район са привикнали с компликациите, само че не помнят в миналото да е било толкоз зле.
„ От пет години не е падал дъжд “
Маси Целестинеа наближава петдесетте. Жената събира кактусови цветове - и споделя, че просто не може да чака горчивите плодове да узреят.
„ Това ядем. Това е всичко, което имаме в селото. От пет години не е падал дъжд. Хората останаха без добитък, бяха принудени да го продадат. Погледнете каква годишна продукция имаме единствено - и едно листо не можеш да видиш. Тук ясно личат последствията от засушаването. Има единствено ветрове, които носят пясък във въздуха “.
Хората към този момент са изяли всичко, което става за ястие. Яли са скакалци и хлебарки, яли са трева, шума и тиня. Който извади шанс, намира някакъв зарзават или малко ориз. Но това напълно не стига, с цел да нахрани хората.
„ Днес ще би трябвало да дам половината от дневната си отплата за малко вода, а другата половина - за ориз. Всичко е за бебето, останалите в фамилията няма да ядем “, споделя една продавачка.
„ Тези хора заплащат най-високата цена за климатичните промени “
Много хора в Южен Мадагаскар се хранят единствено един път на три дни. Хуманитарни организации работят на място, с цел да оказват помощ. Но даже чиновниците на Световната стратегия по прехраната към Организация на обединените нации не могат да бъдат на всички места.
„ Цените на питателните артикули експлодират, тъй като реколтата е доста слаба. Хората нямат задоволително храна, нито пък имат пари, с цел да си купуват хранителни артикули. Недохранването се разраства. Тези хора не са съдействали с нищо за климатичните промени, само че вероятно заплащат най-високата цена “, споделя Ардуини Мангони от Световната стратегия по прехраната.
В Мадагаскар гладуват към този момент над 1 милион души. От Обединените народи предизвестяват, че до края на годината броят им може да се удвои.
Едно от най-нещастните места в света
Според, Финландия Дания е най-щастливото място на земята от 149 страни, следвана от Швейцария, Исландия, Холандия и Норвегия. Мадагаскар е петнайсетата най-нещастна страна в света, съгласно отчета. По-нещастни от нея са страни като Сиера Леоне, Йемен, Танзания, Руанда, Зимбабве и Афганистан.
Като едно от най-бедните места с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от 1500 $ (188-о място от 198 страни) и междинна дълготрайност на живота от едвам 65 години, не е изненадващо.
Луксозен туризъм, макар бедността
Въпреки бедността, на острова се развива първокласен туризъм. На остров Носи Акао, най-големия от петте острова край североизточното крайбрежие на Мадагаскар, се намира супер първокласната вила Миавана, която е налична единствено с хеликоптер.
В Бетанти в Южен Мадагаскар, където сушата среща морето, не е останала съвсем никаква зеленина.
„ Вече ни е боязън да живеем тук, доста хора напущат това място. Опасяват се, че дюните ще се разрастват. Вече не можем да вършим нищо тук ", споделя локалният гражданин Анри Клод, представен от DW.
Малко пò на север се намира селището Циомбе. И то попада в един безпаричен район, в който доста хора гладуват. Там към момента има дървета, само че те непрекъснато оредяват. Хората ги секат за дървесина, която употребяват за огън или за производството на дървени въглища, които продават. Те знаят, че унищожават естествените запаси, само че са изцяло безпомощни.
„ Нямаме нито какво да ядем, нито какво да пием. Принудени сме да сечем дървета поради кере “, споделя един от локалните поданици.
„ Кере “ на локалния акцент значи апетит. Хората в този район са привикнали с компликациите, само че не помнят в миналото да е било толкоз зле.
„ От пет години не е падал дъжд “
Маси Целестинеа наближава петдесетте. Жената събира кактусови цветове - и споделя, че просто не може да чака горчивите плодове да узреят.
„ Това ядем. Това е всичко, което имаме в селото. От пет години не е падал дъжд. Хората останаха без добитък, бяха принудени да го продадат. Погледнете каква годишна продукция имаме единствено - и едно листо не можеш да видиш. Тук ясно личат последствията от засушаването. Има единствено ветрове, които носят пясък във въздуха “.
Хората към този момент са изяли всичко, което става за ястие. Яли са скакалци и хлебарки, яли са трева, шума и тиня. Който извади шанс, намира някакъв зарзават или малко ориз. Но това напълно не стига, с цел да нахрани хората.
„ Днес ще би трябвало да дам половината от дневната си отплата за малко вода, а другата половина - за ориз. Всичко е за бебето, останалите в фамилията няма да ядем “, споделя една продавачка.
„ Тези хора заплащат най-високата цена за климатичните промени “
Много хора в Южен Мадагаскар се хранят единствено един път на три дни. Хуманитарни организации работят на място, с цел да оказват помощ. Но даже чиновниците на Световната стратегия по прехраната към Организация на обединените нации не могат да бъдат на всички места.
„ Цените на питателните артикули експлодират, тъй като реколтата е доста слаба. Хората нямат задоволително храна, нито пък имат пари, с цел да си купуват хранителни артикули. Недохранването се разраства. Тези хора не са съдействали с нищо за климатичните промени, само че вероятно заплащат най-високата цена “, споделя Ардуини Мангони от Световната стратегия по прехраната.
В Мадагаскар гладуват към този момент над 1 милион души. От Обединените народи предизвестяват, че до края на годината броят им може да се удвои.
Едно от най-нещастните места в света
Според, Финландия Дания е най-щастливото място на земята от 149 страни, следвана от Швейцария, Исландия, Холандия и Норвегия. Мадагаскар е петнайсетата най-нещастна страна в света, съгласно отчета. По-нещастни от нея са страни като Сиера Леоне, Йемен, Танзания, Руанда, Зимбабве и Афганистан.
Като едно от най-бедните места с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от 1500 $ (188-о място от 198 страни) и междинна дълготрайност на живота от едвам 65 години, не е изненадващо.
Луксозен туризъм, макар бедността
Въпреки бедността, на острова се развива първокласен туризъм. На остров Носи Акао, най-големия от петте острова край североизточното крайбрежие на Мадагаскар, се намира супер първокласната вила Миавана, която е налична единствено с хеликоптер.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ