Нямам представа как да изляза от положението, в което се

Нямам визия по какъв начин да изляза от ситуацията, в което се намирам. Факт е, че имам няколко заема и в този момент не знам по какъв начин и с какво да ги платя. И всичко това, тъй като по природа съм доста злорад човек. Знам, че това не е добре и, че завистта е за слабите, само че не мога да направя нищо за себе си!
Доколкото си припомням, постоянно съм била жертва на завистта. В детската градина завиждах на тези девойки, които имаха красиви рокли и още по-красиви майки. Болеше ме, че моята майка работи като чистачка и надалеч не е красива. В учебно заведение злобата продължи да ме изтезава и най-често завиждах на съученичките си с доста обожатели. Аз също желаех да бъда красива, само че уви, природата освен че не ме е надарила с някакви по-особени качества, а даже се е подиграла с мен…

Преценете сами: дребна съм, мургава, с дребни очи, и към всичко това прибавете и криви крайници. За благополучие с новите процедури съумях да си избеля лицето и да си изруся косата. Ако евентуално си мислете, че с сходна осанка никой не би се омъжил за мен, ще сгрешите. Омъжих се, въпреки и не за дълго. Бях на 28 години, преди малко приключила университета, работех и имах лично жилище, когато се влюбих в Данчо. Накратко, няколко месеца по-късно се омъжих за този паразит. В моя отбрана ще кажа, че в началото не подозирах, че е ленив, само че откакто измина една година, а брачният партньор ми продължаваше да лежи от заран до вечер на дивана, нервите ми не устояха. Събрах му багажа и скапана от отмалялост, му споделих: “ Махай се от дивана и от жилището ми, паразит! “ И знаете ли какво ми съобщи той: „ Аз самичък ще си потегли. Ти бъди признателна, че въпреки всичко откри кой да те вземе за жена. “ Като цяло, нахален вид излезе. Изхвърлих го от вкъщи си с плач и се заклех, че от в този момент нататък ще пребивавам единствено за себе си.

Имах лично жилище, добра работа и заплатата ми не беше неприятна. Можех да пребивавам обикновено, в случай че завистта ми не се обади още веднъж. Някъде по това време изтеглих първия си заем, с цел да си купя кола. И всичко това, тъй като завиждах на богатата си съседка, която не спираше да ми се хвали с новото си BMW. Честно казано, сън не ме улавяше от завист. Мислех си, за какво тя да има, а аз не?
Ето по какъв начин изтеглих първия си огромен заем и си купих кола. Исках да натрия носовете на всичките си врагове! Вярно, че колата беше руина, само че на мен не ми пукаше. Не желая да си припомням по какъв начин изкарах шофьорската брошура. Няколко пъти ме скъсаха. Да, и тогава завиждах на тези, които взеха изпитите още от първия път. Един ден напълно инцидентно срещнах Мима – някогашна съученичка. Мима ми се похвали, че всяка година пътува до разнообразни страни. А аз, за моите четиридесет и нещо, единствено един път съм напускала страната. Справедливо ли е това? Нямам богат брачен партньор, нито пък ухажор, който да ме устоя, само че аз също съм човек! Не, наложително би трябвало да обиколя света.

Ето по какъв начин изтеглих втория си кредит… Няколко дни по-късно отлетях за Китай. Радостта ми не продължи повече от два месеца, тъй като се наложи да платя вноските по заемите, а пари нямах. Похарчих всичко за екскурзията, даже и палто от норки си купих. И за какво не – щом другите дами имат, и аз ще си взема. Накратко, с цел да погася първия и втория заем, взех трети. Сама не разбрах по какъв начин ми го отпуснаха – може би тъй като седнал съм на една работа от съвсем двадесет години. А след това се пристрастих към онлайн извършването на покупки. Гледам колежките в нови облекла и незабавно ме хваща злоба. Питам ги от кое място имат сходни хубости, а те дават отговор, че пазарят от интернет уебсайт. Без да изгубвам време намирам онлайн магазина и поръчвам куп тоалети. Така незабелязано църкам цялата си заплата.

Парите пагубно не ми доближават и добре, че е сестра ми от София, която от време на време ми зарежда картата. Тя е наясно с всичките ми заеми. Говори ми, пробва се да ме вразуми, предизвестява ме, че някой ден ще остана на улицата, само че аз просто съм слаба жена и загивам за луксозен живот… Сега обаче заплатата ми отпътува за кредите и не ми остават никакви средства. Искам да ви попитам, в случай че спра да ги заплащам, какво ще се случи с мен? Дали ще ме осъдят? Или може би има някакъв закон, който опрощава заемите? Знаете ли, в този момент откровено изпитвам завист на тези, които въобще нямат заеми. Какъв шанс имат!.
Инфо: Лична драма