Нямали си работата дърветата, та решили да си изберат цар.

Нямали си работата дърветата, та решили да си изберат цар. Рeшили и първом замолили коленопреклонно дъба.

– Дума да не става – отпъдил ги той – да си зарежа аз устойчивостта против бурите и да се занимавам с царуване! То е за мекушавите.

Обърнали си към маслината.

– Какво желаете? – срязала ги тя. Да изгубя своята маслодайност, така нужна на боговете за миропомазване, пък и на поетите за елейни стихове, и на търговците за преизпълнение на проекта, и на консуматорите против артериосклерозата, че да седна да господарствам? Търсете някое суетно дърво.

Предложили на палмата.

– Защо ми е власт? Каква по-голяма власт от хубостта? Моята прелест има палмата на шампионата. Обърнете  към някое друго, по-тщестлавно дърво.

Попитали смокинята.

– Какво? Да господарствам? Малка ли е моята наслада, та ще ставам цар, да ме намрази мало и огромно. Нямам недостатъци към малтретиране.

Обикаляли, що обикаляли дърветата, спрели при дряна. Повторили упорито молбата си.

– Жаме! Никога! – отсякъл заинатеният  раздразним дрян. – Не че не мога да бъда цар. То какви толкова качества се изискват, та и аз да не мога. Но щом вие ме избирате, каква власт ще бъде тя? Да давам доклад пред всички ви! Утре ще ви  скимне, различен ще си изберете. Какво царуване е то, в случай че не се наложиш със силата си, та всички да треперят от тебе. Виж, с животните е друго, там лъвът, хе-хе!... Цар избира ли се, бе аланкоолу? Тръгнали сте да вършите паяшки работи.

Дърветата се убедили в правотата на думите му и не си избрали цар. Така животните имат цар, а дърветата нямат. Затова те не се гонят и преследват, не се самоизяждат, а живеят в мир взаимно съществувание. И основното – умират прави!

Или ги посичат – съгласно потребностите на народното стопанство.

От „ Няма метод, Хамлете! ”, издание на в.„ Стършел ”, 1978 година