Владимир Афенлиев: Лекарствената политика у нас заслужава 3,50
Няма здравноосигурено лице в България, което да не е опирало до лекуване по НЗОК. Ако разделим болесттите, които Касата покрива на четири групи – общи болести, онкологични болести, редки заболявания и трансплантации, максимален е делът на нарастване на медикаментите за редките заболявания – 30% през 2023 година спрямо 2022 година Това сподели Владимир Афенлиев, шеф на Дирекция „ Лекарствени артикули и диетични храни “ в НЗОК, по време на XI-та годишна конференция „ Иновации и положителни практики в здравния бранш “, проведена от „ Капитал “.
Той означи, че в първичното предложение за бюджета за 2025 година нарастването от 13% за медикаменти не е задоволително. „ Междувременно този план беше отдръпнат, няма бюджет, няма и макрорамка, само че пък се усилва минималната работна заплата, което значи, че ще се усилят и здравноосигурителните вноски. Можем единствено да се надяваме на положително нарастване на бюджета за медикаменти “, сподели Афенлиев.
Според него по-добрият вид е НЗОК да дава предложение за потребностите на системата от медикаменти, защото елементарно може да се направи прогноза, в сравнение с да се спуска макрорамка, в която Касата да би трябвало да се вмества.
„ Ако имах безграничен бюджет, бих направил всичко допустимо да въведа иновация, с която да можем да наблюдаваме резултата от новаторските лечения. Това е нещо, което сега липсва. Ние, като платци, и БЛС, който съставлява лекарите, би трябвало да имаме опция да се убедим, че нововъведението дава резултата, за който претендира “, уточни той.
По отношение на опцията за следене на лечението Афенлиев съобщи, че най-много е нужна политическа воля, както и рационализиране на договарянията с промишлеността. Споделяне на риска е и когато нововъведението не дава упования резултат. Това е най-важно за самия бюджет, означи той. „ В европейското законодателство за реимбурсация на медикаментите съществуват контракти за шерване на риска сред промишлеността и фондовете. Този вид контракти в нашето законодателство отсъстват, само че те биха помогнали за рационализиране на механизма “, посочи специалистът.
В отговор на въпрос каква оценка би сложил на българското опазване на здравето Владимир Афенлиев сподели, че би сложил две оценки – 6+ за българските лекари и 3,50 за лекарствена политика, като посочи, че това обгръща всички институции, които би трябвало да вършат политика, Народното събрание и НЗОК.
Той означи, че в първичното предложение за бюджета за 2025 година нарастването от 13% за медикаменти не е задоволително. „ Междувременно този план беше отдръпнат, няма бюджет, няма и макрорамка, само че пък се усилва минималната работна заплата, което значи, че ще се усилят и здравноосигурителните вноски. Можем единствено да се надяваме на положително нарастване на бюджета за медикаменти “, сподели Афенлиев.
Според него по-добрият вид е НЗОК да дава предложение за потребностите на системата от медикаменти, защото елементарно може да се направи прогноза, в сравнение с да се спуска макрорамка, в която Касата да би трябвало да се вмества.
„ Ако имах безграничен бюджет, бих направил всичко допустимо да въведа иновация, с която да можем да наблюдаваме резултата от новаторските лечения. Това е нещо, което сега липсва. Ние, като платци, и БЛС, който съставлява лекарите, би трябвало да имаме опция да се убедим, че нововъведението дава резултата, за който претендира “, уточни той.
По отношение на опцията за следене на лечението Афенлиев съобщи, че най-много е нужна политическа воля, както и рационализиране на договарянията с промишлеността. Споделяне на риска е и когато нововъведението не дава упования резултат. Това е най-важно за самия бюджет, означи той. „ В европейското законодателство за реимбурсация на медикаментите съществуват контракти за шерване на риска сред промишлеността и фондовете. Този вид контракти в нашето законодателство отсъстват, само че те биха помогнали за рационализиране на механизма “, посочи специалистът.
В отговор на въпрос каква оценка би сложил на българското опазване на здравето Владимир Афенлиев сподели, че би сложил две оценки – 6+ за българските лекари и 3,50 за лекарствена политика, като посочи, че това обгръща всички институции, които би трябвало да вършат политика, Народното събрание и НЗОК.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ