Няма зависимост между размера на финансирането и активността на работа

Няма взаимозависимост сред размера на финансирането и интензивността на работа на обособените районни културни институти в страната. Налага се смяна в метода за финансиране, като поетапно, с присъединяване на Министерството на културата и локалната власт, да се основат механизми за въвеждане на детайли, отчитащи дейностите и полезността на този вид институции за потребителите и обществото. Това е заключението от разбор, изработен от Министерството на финансите. В него е систематизирана активността на 3262 читалища, 111 музеи и художествени галерии и 27 библиотеки с районен темперамент през 2022 година Данните демонстрират, че финансирането за така наречен „ субсидирана численост “ не основава тласъци за осъществяване на действия и за реализиране на резултати от съответните институти. Активността им е по-скоро периодическа и обвързана с съответни събития, а не авансово планувана и редовно проведена целогодишно. Минимален е обсегът на активността, обвързвана с организирането на постоянни, ежеседмични форми на занимания с деца и възрастни. Разчита се на представяне на статични изложения на експозиции и даването на към този момент основан и разполагаем библиотечен фонд, на присъединяване или образуване на единични събития или изяви във връзка съответни празници или събития. Твърде постепенно се цифровизират и обновяват наличните материални фондове. Ангажираността на кметовете е по-скоро насочена към увеличение възнагражденията на съответните чиновници, а не към намиране на подходи и способи за оценка на работата, изследване на настройките на популацията, по отношение на демографски и районни характерности, културни и просветителни потребности и разширение профила на предоставяните услуги. По обособените типове институции анализът на МФ демонстрира: 1. Читалища За финансиране на този тип културна институция страната годишно обезпечава близо 100 млн. лева Субсидираните бройки за читалищата за 2022 година са общо 7 773 чиновници. Проверена е активността на 87% от общия брой на записаните читалища в страната. 8% или 267 от читалищата не регистрират активност по нито един от следените 10 индикатори, само че получават дотация. Не се открива взаимозависимост сред обсега на активността и размера на получаваните средства. Преобладаващ брой от читалищата са дейни или сезонно, или единствено по време на училищен ваканции, а други провеждат единствено мероприятия по избран мотив или празник. Образователни действия се реализират в 1 556 читалища (48 %). В 1 706 бр. (52%) от читалищата не се поддържа просветителна активност. В 2 863 читалища (88%) се провеждат културни мероприятия, а в 399 читалища (12%) няма проведени мероприятия. В 525  читалища или 61% от обсега на тези, които провеждат мероприятия, броят им е едвам от 2 до 5 годишно, а единствено в 315 или 11 % от тази група читалища има между  31 до 147 мероприятия годишно. Сравнението по аршин „ бюджет “ демонстрира фрапантни разлики сред част от институциите. Например, при читалища с бюджет над 500 хиляди лева, читалище „ Развитие-1869 “ – Враца има 61 души личен състав и бюджет от 781.8 хиляди лева, има 3 художествени състава за лица над 18 година, 2 любителски школи и 146 проведени културни мероприятия. Докато читалище „ Родина – 1860 “ – Стара Загора е с бюджет 631 хиляди лева Персоналът е от 51 души. Те работят с 10 художествени състава за лица над 18 година, 23 любителски школи и имат 646 проведени културни мероприятия. Читалище „ Никола Йонков Вапцаров – 1866 “ – Благоевград разполага с бюджет в размер на 512,3 хиляди лева В него работят 41 чиновници. Активните форми на активност, които се развиват в него, са 5 художествени състава за лица над 18 година, 7 любителски школи и 77 проведени културни мероприятия. Първото българско национално читалище „ Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856 “ – Свищов с бюджет от 472,5 хиляди лева има единствено 2 състава за възрастни. Докато с бюджет от 131 хиляди лева Читалище „ Христо Ботев – 1871 “ – Смолян поддържа 18 художествени сформира за хора над 18 година и 46 – за деца. В читалище „ Пробуда – 1926 – Горна баня “ – Столична община, което разполага с  бюджет от 68,1 хиляди лева, има 95 школи, до момента в който Читалище „ Дружба – 1870 “ – Харманли с отделени средства в размер на 154,7 хиляди лева има единствено 3 школи. С бройка на личния състав от 0,25 бр. (т.е. един чиновник на ненапълно работно време) и бюджет от 3,1 хиляди лева читалище „ Димитър Ганев – 2014 “ – Генерал Тошево са осъществени 24 културни мероприятия. Толкова са и събитията, които Читалище „ Надежда 1871 “ – Оряхово е направило при бюджет 124,2 хиляди лева и с 6 чиновници.  2. Музеи и художествени галерии За субсидиране на музеи и художествени галерии годишно от бюджета се отделят 55 млн. лева Субсидираните бройки за музеите и художествените галерии за 2022 година са 2 022 или приблизително за институция – 18 чиновници. Разгледана е активността на 111 музеи и художествени галерии с районен темперамент. През 2022 година този вид културни институции са били посетени от над 3 млн. души и са осъществили доходи в размер на близо 13 млн. лева, което съставлява към 24 % от избрания за музеите и художествените галерии бюджет. 54% от музеите и художествените галерии през миналата година не са обновявали непрекъснатите си експозиции, а при останалите 46% обновяването варира от 1 до 10 броя. В 38 институции (34% от общия брой) няма данни за направени теренни изследвания и/или научни проучвания и научна обработка. Общият брой на проведените изложения с движими културни полезности или творби на изкуството в страната са над 700 броя или приблизително по 6 броя на институция за година. В 21% от районните музеи и галерии няма данни за проведени изложения, а в 14% има по една проведена галерия. В 21% от районните музеи и галерии няма данни за извършени просветителни събития, а в 2% има по 1 мероприятие на година. Правят усещане разликите при посещаемостта и осъществените доходи при районни музеи на територията на един град. Например, в гр. Пловдив – в Регионалния природонаучен музей са регистрирани 160 хиляди гости и 404,0 хиляди лева доходи от активността, до момента в който Регионалният исторически музей в същия град е имал 24 хиляди гости и е осъществил 32,0 хиляди лева доходи от активността. В гр. Плевен също се следят огромни разлики. С почти идентичен по брой личен състав Регионалният исторически музей е посетен от 23 хиляди индивида и има 30,0 хиляди лева осъществени доходи, а Регионалният военноисторически музей има 95 хиляди гости и регистрирани 340,0 хиляди лева доходи от активността. Интерес съставлява и сравнението при проведените от музеите събития, ориентирани към гости до 18 години и осъществени други културни мероприятия и прояви. Историческите музеи в гр. Етрополе и в гр. Генерал Тошево, които са с бюджет 150,0 - 200,0 хиляди лева, имат по 27 събития и 48 проведени други културни мероприятия и прояви, до момента в който Регионалният исторически музей в Стара Загора с бюджет 1,3 млн. лева е направил 7 събития за гости до 18 год. и 7  други културни мероприятия и прояви. При художествените галерии също се следят разлики. Художествената изложба в гр. Пловдив, която разполага с 506,0 хиляди лева бюджет, има 46 хиляди гости, извършени са 37 просветителни стратегии с 1 224 участници и са осъществяване доходи в размер на 71,0 хиляди лева, а Художествената изложба в гр. Варна е с 674,1 хиляди лева бюджет, само че има 9 300 гости, 8 просветителни стратегии с 563 участници, като постъпилите средства са 42,0 хиляди лева. 3. Библиотеки Направеният в МФ разбор обгръща 27 броя библиотеки с районен темперамент. За финансирането им годишно страната обезпечава близо 30 млн. лева Субсидираните бройки за библиотеките с районен темперамент за 2022 година са 1 177 или приблизително за библиотека на към 44 чиновници. Регистрираните консуматори са близо 210 хиляди. За 2022 година в библиотеките са направени към 3 млн. визити. При параленост на регистрирани консуматори за районна библиотека към брой население на съответната община се открива почти еднообразно съответствие на записаните консуматори към общия брой население на общината (средно към 4%). Има и разлики в броя регистрирани консуматори в общини с почти еднакъв брой население. Например, Регионалната библиотека в гр. Благоевград, която има избран бюджет от 799,4 хиляди лева и 32 души личен състав, има регистрирани 12,8 хиляди консуматори, представляващи 11% от популацията на общината, които са заели 158 хиляди книги, а в Регионалната библиотека на гр. Хасково, на която се отпускат средства в размер на 1,1 млн. лева и има 35 чиновници, потребителите са били 3,1 хиляди или 3% от популацията на общината, които са заели 59 хиляди книги.  В двете културни институции има фрапантни разлики в проведените културни събития (четене на книги, показване на нови книги, изложения, презентации и други, беседи, участия в разнообразни планове, стратегии и др.). В библиотеката в Благоевград са извършени 627 начинания, до момента в който в тази в Хасково – 122. Наблюдава се огромна разлика и в предоставените осведомителни услуги в обособените районни библиотеки. Четири от тях са дали над 20 хиляди бр. осведомителни услуги, а 15 районни библиотеки (55%) са с под 1 000 бр. При сравняване на осъществените издания (електронни издания, стихосбирки, библиотекарска литература и др.) се вижда, че в Регионалната библиотека в гр. Перник, която е с личен състав от 28 души и бюджет от 689,4 хиляди лева, са направени 55 библиографски документи във връзка юбилейни годишнини и културни събития, библиографски справочници и други, а в Столичната районна библиотека, чийто бюджет е 3,2 млн. лева и е с личен състав от 135 души, има осъществени единствено 2 стихосбирки. Броят на изданията е толкоз и в тези културни институции в градовете Варна и Бургас, макар че отпусканите средства за тях са надлежно 1,5 млн. лева и 1,1 млн. лева.