Политика или бизнес? Как Тръмп вижда Близкия изток
Когато бизнесмен в недвижимите парцели стане президент на Съединени американски щати, не трябва да се изненадваме, в случай че американската външна политика стартира да включва грандиозни планове за развиване на недвижими парцели.
Това е може би най-големият извод от зашеметяващото предложение на Доналд Тръмп – Съединени американски щати да поемат надзор над Газа и да я трансфорат в курорт от международна класа , „ Ривиерата на Близкия изток “, както самият той се изрази.
Това предложение е следващата итерация на въпроса, който непроменяемо участва, откогато Тръмп навлезе в най-високите ешелони на американската политика:
Трябва ли проектът му за Газа – който включва презаселване на над два милиона палестинци и слагане на територията под американска „ благосъстоятелност “ – да бъде одобряван безусловно или съществено?
Този план освен опонира на надълбоко вкоренените желания на палестинския народ, само че и беше изрично отритнат от арабските страни, които биха играли основна роля в възможното презаселване на разселените поданици на Газа. Той също по този начин провокира остра реакция както от интернационалната общественост, по този начин и от вътрешнополитическите критици на Тръмп.
„ Развитието на разкъсвана от война земя като голф курорт на Тръмп не е кротичък проект , това е засегнатост “, съобщи конгресменът демократ Трой Картър от Луизиана. „ Сериозните водачи преследват действителни решения, а не покупко-продажби с недвижими парцели. “
Дори някои от най-верните републикански съдружници на Тръмп показаха запаси по отношение на концепцията американски сили да окупират Газа, да разчистват руините и да обезвреждат неизбухналата израелска военна техника.
„ Мисля, че множеството поданици на Южна Каролина надали ще се зарадват на концепцията да изпратим американци да завладяват Газа “, разяснява сенаторът Линдзи Греъм. „ Това може да е проблематично, само че ще остана необятно скроена. “
Сенаторът Ранд Пол от Кентъки беше още по-категоричен.
„ Мислех, че сме дали своят вот за ' Америка преди всичко ' “, написа той в X. „ Нямаме работа да обмисляме нова окупация, която ще ни коства положение и ще сложи в заплаха живота на нашите бойци. “
Коментарът на Пол акцентира очевидния абсурд в политиката на Тръмп. Въпреки че някогашният президент подлага на критика американската външна помощ и даде обещание да се концентрира върху вътрешните проблеми, изявленията му постоянно съдържат нотки на експанзионизъм.
Желанието му да придобие Гренландия беше не просто смешка, а действително премисляна опция , съгласно чиновници на администрацията. Говоренето за превръщането на Канада в „ 51-вия щат “ и връщането на Панамския канал под американски надзор също към този момент не звучи като жлъч.
И в този момент Тръмп, който бе един от най-яростните десни критици на американската инвазия и възобновяване на Ирак, излиза с нов план за създаване на нация в Близкия изток.
Ако съответните му хрумвания за Газа шокират някои хора, те не би трябвало да бъдат изцяло изненадващи.
Само дни след встъпването си в служба, той приказва пред кореспонденти на Air Force One за „ прочистването “ на Газа и презаселването на палестинците. По време на предизборната акция пък сподели на радиоводещия Хю Хюит, че Газа би могла да бъде „ по-добра от Монако “ , само че че палестинците „ в никакъв случай не са се възползвали “ от „ най-хубавото си местонахождение в Близкия изток “.
Това също не е първият случай, в който Тръмп преглежда комплицирана външнополитическа рецесия като бизнес опция.
През 2018 година, при срещите си с Ким Чен Ун, той възхвали „ страхотните плажове “ на Северна Корея и сподели, че някой ден там може да се изградят „ най-хубавите хотели “.
Подобно на тези амбициозни фантазии, и визията му за Газа ще изисква големи запаси от американска страна – както финансова, по този начин и военна.
Въпреки това предлагането му съставлява фрапантна смяна в досегашния ангажимент на Америка към решението за две страни.
Ако тактиката зад него е да раздруса политическата динамичност в Близкия изток и да накара районните сили да поемат по-голяма отговорност за дълготрайното споразумяване на рецесията, то този метод носи съществени опасности.
Многостепенното съглашение за преустановяване на огъня сред Израел и Хамас е извънредно несигурно . Палестинците може да възприемат думите на Тръмп като сигнал, че Съединени американски щати не се интересуват от дълготраен мир, а израелските хардлайнери – като зелена светлина за по-нататъшно разширение на селищата.
Арабските страни, някои от които работиха с администрацията на Тръмп по Авраамовите съглашения (бел.ред.: мирни съглашения, подписани през 2020 година сред Израел и няколко арабски страни – ОАЕ, Бахрейн, Судан и Мароко – с посредничеството на САЩ), също може да стартират да се съмняват дали той би бил благонадежден сътрудник в възможни бъдещи договаряния.
А в случай че историята е някакъв ориентир, самият Тръмп може бързо да загуби интерес към идеята. В последна сметка, той би могъл просто да се откаже от всевъзможни дипломатически старания за мир, обвинявайки палестинците и арабските им съдружници в отвод да одобряват „ по-добър живот, освободен от минали спорове “.
След което вниманието му може да се насочи към търговски войни с Канада, бизнес инициативи в Северна Корея, минни концесии в Гренландия – или към някое друго предизвикателство, което не разделя личната му партия и не изисква разплитане на вековни вражди.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Това е може би най-големият извод от зашеметяващото предложение на Доналд Тръмп – Съединени американски щати да поемат надзор над Газа и да я трансфорат в курорт от международна класа , „ Ривиерата на Близкия изток “, както самият той се изрази.
Това предложение е следващата итерация на въпроса, който непроменяемо участва, откогато Тръмп навлезе в най-високите ешелони на американската политика:
Трябва ли проектът му за Газа – който включва презаселване на над два милиона палестинци и слагане на територията под американска „ благосъстоятелност “ – да бъде одобряван безусловно или съществено?
Този план освен опонира на надълбоко вкоренените желания на палестинския народ, само че и беше изрично отритнат от арабските страни, които биха играли основна роля в възможното презаселване на разселените поданици на Газа. Той също по този начин провокира остра реакция както от интернационалната общественост, по този начин и от вътрешнополитическите критици на Тръмп.
„ Развитието на разкъсвана от война земя като голф курорт на Тръмп не е кротичък проект , това е засегнатост “, съобщи конгресменът демократ Трой Картър от Луизиана. „ Сериозните водачи преследват действителни решения, а не покупко-продажби с недвижими парцели. “
Дори някои от най-верните републикански съдружници на Тръмп показаха запаси по отношение на концепцията американски сили да окупират Газа, да разчистват руините и да обезвреждат неизбухналата израелска военна техника.
„ Мисля, че множеството поданици на Южна Каролина надали ще се зарадват на концепцията да изпратим американци да завладяват Газа “, разяснява сенаторът Линдзи Греъм. „ Това може да е проблематично, само че ще остана необятно скроена. “
Сенаторът Ранд Пол от Кентъки беше още по-категоричен.
„ Мислех, че сме дали своят вот за ' Америка преди всичко ' “, написа той в X. „ Нямаме работа да обмисляме нова окупация, която ще ни коства положение и ще сложи в заплаха живота на нашите бойци. “
Коментарът на Пол акцентира очевидния абсурд в политиката на Тръмп. Въпреки че някогашният президент подлага на критика американската външна помощ и даде обещание да се концентрира върху вътрешните проблеми, изявленията му постоянно съдържат нотки на експанзионизъм.
Желанието му да придобие Гренландия беше не просто смешка, а действително премисляна опция , съгласно чиновници на администрацията. Говоренето за превръщането на Канада в „ 51-вия щат “ и връщането на Панамския канал под американски надзор също към този момент не звучи като жлъч.
И в този момент Тръмп, който бе един от най-яростните десни критици на американската инвазия и възобновяване на Ирак, излиза с нов план за създаване на нация в Близкия изток.
Ако съответните му хрумвания за Газа шокират някои хора, те не би трябвало да бъдат изцяло изненадващи.
Само дни след встъпването си в служба, той приказва пред кореспонденти на Air Force One за „ прочистването “ на Газа и презаселването на палестинците. По време на предизборната акция пък сподели на радиоводещия Хю Хюит, че Газа би могла да бъде „ по-добра от Монако “ , само че че палестинците „ в никакъв случай не са се възползвали “ от „ най-хубавото си местонахождение в Близкия изток “.
Това също не е първият случай, в който Тръмп преглежда комплицирана външнополитическа рецесия като бизнес опция.
През 2018 година, при срещите си с Ким Чен Ун, той възхвали „ страхотните плажове “ на Северна Корея и сподели, че някой ден там може да се изградят „ най-хубавите хотели “.
Подобно на тези амбициозни фантазии, и визията му за Газа ще изисква големи запаси от американска страна – както финансова, по този начин и военна.
Въпреки това предлагането му съставлява фрапантна смяна в досегашния ангажимент на Америка към решението за две страни.
Ако тактиката зад него е да раздруса политическата динамичност в Близкия изток и да накара районните сили да поемат по-голяма отговорност за дълготрайното споразумяване на рецесията, то този метод носи съществени опасности.
Многостепенното съглашение за преустановяване на огъня сред Израел и Хамас е извънредно несигурно . Палестинците може да възприемат думите на Тръмп като сигнал, че Съединени американски щати не се интересуват от дълготраен мир, а израелските хардлайнери – като зелена светлина за по-нататъшно разширение на селищата.
Арабските страни, някои от които работиха с администрацията на Тръмп по Авраамовите съглашения (бел.ред.: мирни съглашения, подписани през 2020 година сред Израел и няколко арабски страни – ОАЕ, Бахрейн, Судан и Мароко – с посредничеството на САЩ), също може да стартират да се съмняват дали той би бил благонадежден сътрудник в възможни бъдещи договаряния.
А в случай че историята е някакъв ориентир, самият Тръмп може бързо да загуби интерес към идеята. В последна сметка, той би могъл просто да се откаже от всевъзможни дипломатически старания за мир, обвинявайки палестинците и арабските им съдружници в отвод да одобряват „ по-добър живот, освободен от минали спорове “.
След което вниманието му може да се насочи към търговски войни с Канада, бизнес инициативи в Северна Корея, минни концесии в Гренландия – или към някое друго предизвикателство, което не разделя личната му партия и не изисква разплитане на вековни вражди.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ