Няма установени нарушения, които да са довели до опорочаване на

...
Няма установени нарушения, които да са довели до опорочаване на
Коментари Харесай

Съдът потвърди избора на членове на ВСС от квотата на съдиите


Няма открити нарушавания, които да са довели до опорочаване на избора на шестимата членове на Висшия правосъден съвет от квотата на съдиите

Няма открити нарушавания, които да са довели до опорочаване на избора на шестимата членове на Висшия правосъден съвет (ВСС) от квотата на съдиите. При гласуването със системата тайната на вота не е нарушена. Това са най-общо изводите на смесения петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, който отхвърля жалбите против избора на шестимата съдии за членове на Висш съдебен съвет – Мария Терзийска (зам.-председател на ОС-Варна), Явор Колев (председател на АдмС-Пловдив), Миглена Тянкова (председател на ОС-Хасково), Васил Петков (председател на ОС-Ямбол), Даниела Александрова (зам.-председател на СРС) и Младен Димитров (председател на РС-Велико Търново) (), написа.

Жалбите бяха подадени от трима от претенденти – Атанас Атанасов, Владимир Вълков и Татяна Жилова, както и от съдията от Луковит Владислава Цариградска.

Петимата висши съдии одобряват, че изборната процедура е извършена при съблюдаване на разпоредбите, признати от Пленума на Висш съдебен съвет.

В хода на делото не се откриха основни нарушавания на административнопроизводствените правила, които да дават съображение за отменяне на получения избирателен резултат, споделя съставът.

„ При оборване на решение на Избирателната комисия за изборния резултат за членове на Висшия правосъден съвет от квотата на съдиите съдът следва да установи обвързваното с резултата съществуване на две предпоставки – основни нарушавания на изборния развой, относими към нарушение на главните конституционни правила, и тежестта на тези нарушавания да е от такова естество, че да е невероятно да се откри действителната воля на гласувалите лица. Този извод се постанова от образуваната процедура на Конституционния съд на Република България по отношение на оборване на разгласен избирателен резултат от извършени национални избори. Тези стандарти са използвани и в обсъжданата изборна процедура. Подобно схващане намира опора и в Кодекса на положителните практики по изборни въпроси на Европейската комисия за народна власт посредством право (Венецианската комисия). В § ІІ, т. 3, б. “с “ от Кодекса категорично се акцентира, че органът, пред който се оспорват изборите, би трябвало да има право да ги анулира, когато нередностите са повлияли на изхода от тях “, споделя съставът.

В претекстовете написа, че е съобразил и решението на съда в Страсбург по делото „ Риза и други против България “, съгласно което анулирането на извършени избори не следва да се позволява по чисто официални претекстове и е непропорционална мярка при недоказване в задоволителна степен на засягане на изборни права, обезпечени от член 3 от Протокол № 1 на Конвенцията за отбрана правата на индивида и учредените свободи. „ В същото решение е маркирано, че дейното изборно право, по този начин както е обезпечено в член 3 от Протокол № 1 не се лимитира само с дейностите, състоящи се в тайния избор на желаните претенденти, а следва да включва опцията на всеки дал своя вот да види гласа си да оказва въздействие при сформиране на изборното тяло при съблюдаване на изборните правила. В същото решение се акцентира, че пропуск от техническо естество не потвърждава самичък по себе си, че изборният развой е изопачен от нередности, които да оправдават отменяне на изборния резултат “, припомня съдът.

Върховните съдии изясняват, че въз основа на одитния отчет и заключението на движимостите лица одобряват, че не са открити основни нарушавания на изборния развой, чиято тежест да е от такова естество, че да не е допустимо да се откри действителната воля на гласоподавателите. Не е открито и че системата за гласоподаване позволява директно откриване на тайната на вота в хода на изборния ден, няма и функционалност, която да разреши нерегламентирано прибавяне, заличаване или модифициране на гласове, споделя съставът.

Той приема и че не е нарушена тайната на вота. Според него внедрената от Висш съдебен съвет система и методът на организация на извършения избор са подсигурили тайната на гласуването на всеки един арбитър, упражнил правото си на избор посредством нея, както и че е гараннтирала, че всеки глас е съответно регистриран.

„ Внедрената от Висш съдебен съвет Информационна система за електронен избор подсигурява тайната на гласуването, включително и във връзка с съответно извършения избор. Този извод се поддържа от заключението на движимостите лица, които са открили, че Системата дава опция за идентифициране на това с кой ваучър е гласувано електронно, в какъв брой часа, от кой IP адрес и от какъв вид устройство, само че движимостите лица не са разкрили информация в системата по отношение на това какъв е резултатът от гласуването със подобаващ ваучър. Системата разрешава да бъде открито по кое време е гласувано с избран ваучър, от кое място е гласувано със съответния ваучър, само че не съхранява данни за това по какъв начин е гласувано. Гаранция за неналичието на опция за следене на това по какъв метод е гласувано с съответен ваучър е фактът, че изключените по дифолт одитни логове (журнали) въз основата данни на системата не са били включвани и надлежно не са записвани данни в действително време по отношение на съответно подаден избор, от който вероятно след инспекция на номера на този ваучър, точния час на гласоподаване и настъпилата смяна в резултатите, да бъде открит подателят на вота “, показва смесеният състав.

Той добавя, че движимостите лица, разполагайки с цялостен достъп до системата и работейки по експертизата в интервал от три месеца, не са съумели да открият по какъв метод е гласувано с обособените талони. „ Вещите лица при техническия оглед на системата не са открили входове или опит за достъпване до другите бази от данни от неоторизирани консуматори. В този смисъл съдът намира за открито, че зловредна интервенция от трети страни не е осъществена. Съдът регистрира събитието, че движимостите лица са показали, че при изработен разбор на изходния код на системата, възложен от Висш съдебен съвет, не се открива съществуването на административна функционалност, която да разреши нерегламентирано прибавяне, заличаване или модифициране на гласове по отношение на таблиците, съхраняващи гласовете. Това от своя страна разрешава да бъде изработен и следващ извод, че Системата е осигурила опция за провеждането на свободен избор, като последната разрешава както да бъде извършен вотът на обособените гласоподаватели, по този начин и да бъде тъкмо регистриран и изчислен, в каквато посока е безапелационното умозаключение на движимостите лица, които са установили, че при добиване на гласовете от базата данни и пресмятане на резултата, се открива същият краен резултат, както обществено оповестения, написа съставът.

Върховните съдии показват и че не е налице и твърдяното несъобразяване с задачата на закона. Те напомнят, че през 2016 година в Закон за съдебната власт е въведен правилото „ един арбитър – един глас “ за необятна представителност във Висш съдебен съвет. Заради това кадровият орган е изработил и внедрил система за отдалечено електронно гласоподаване. „ Преследваната от закона цел в най-пълна степен се подсигурява посредством дадената опция изборът да бъде извършен посредством отдалечено електронно гласоподаване, чрез внедрена от Висш съдебен съвет система, която подсигурява тайната на гласуването и свободното волеизявление. Изборът е извършен посредством осведомителна система, която преди този момент е одитирана от външен инспектор и не са открити уязвимости, които да нарушават законовите условия. Именно в сходство с задачата на закона изборът е извършен посредством осведомителната система, като по този метод е дадена опция на по-голям брой магистрати да вземат участие директно в избора за избиране на членове на Висш съдебен съвет от професионалната квота, написа съставът.

Съдът приема за неоснователни причините, че системата не действа в сходство с рекомендация на Комитета на министрите до страните членки по отношение на стандарти за електронно гласоподаване, в частта им по отношение на свободното изборно право. Върховните съдии означават, че след обзор на въпросните рекомендации, откриват, че системата действа точно съгласно стандартите за гарантиране на свободното изборно право. Системата изисква удостоверение на вота, преди изпращането му към електронната урна и удостоверява, че гласуването е сполучливо приключено, каквито са рекомендациите. Съдът добавя и че няма опция за прибавя, заличаване и модифициране на гласове, както още изискват рекомендациите. Според състава основаният механизъм за регистрация на гласоподавателите са задоволителна гаранция за предварителна защита против гласоподаване от хора, които нямат право на това.

„ В тази връзка съдът смята, че точно няколкото изолирани случая, в които не са задействани в период URL адресите на съдии, декларирали предпочитание за гласоподаване по електронен път, потвърждават, че е налице нужният предпазен механизъм по смисъла на т. 18 от Препоръката за предварителна защита против практикуване на правото на глас от лице, което не е записано по подобаващ ред в системата, даже и в случаите на пропуск от страна на административния началник, който самият той заявява, че е позволил “, споделя съдът.

Той разяснява и откритите в експертизата многократни влизания в системата от един IP адрес.

„ Съдът, установявайки, че IP адресите, от които е осъществено гласоподаване на повече от един консуматор, са обществени IP адреси на съдилища и съобразявайки посоченото от движимостите лица, че нормална процедура е всеки съд да разполага единствено с един външен IP адрес, въпреки в него да са налични голям брой свързани с интернет компютри, смята, че не става въпрос за особеност в изборния развой. В тази връзка, отчитайки заключението на движимостите лица, съдът приема, че гласовете на всички съдии, които са избрали да упражнят правото си на глас в постройката на съда, в който работят, са регистрирани като подадени от един IP адрес, без значение от обстоятелството, че всеки е дал своя вот през служебния си компютър. Отчитани са и достъпванията до системата през IP адреса на избран съд и при несполучливо гласоподаване (неточен URL адрес, неточна ключова дума и други затруднения), заради което те са повече от броя на гласоподавателите. По тези съображения съдът намира, че отчитането на гласоподаване от голям брой консуматори от единствения обществен IP адрес на даден съд не съставлява особеност и не рефлектира върху достоверността на получените резултати “, споделя петчленният разбъркан състав.

Върховните съдии оставят без разглеждане жалбата на арбитър Владислава Цариграска, като одобряват, че тя няма директен и непосреден юридически интерес от обжалването на резултатите от избора. Според състава за нея не са настъпили неподходящи последствия от неизбиране за избрана служба – избирателен член на Висш съдебен съвет от квотата на съдиите.

 
Източник: tribune.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР