Няма смисъл да играеш баскетбол, ако не изпитваш удоволствие от

...
Няма смисъл да играеш баскетбол, ако не изпитваш удоволствие от
Коментари Харесай

Александър Милов пред ТОПСПОРТ: Най-щастливите ми години са в Академик

Няма смисъл да играеш баскетбол, в случай че не изпитваш наслаждение от играта. Това споделя идващият ми посетител в рубриката " BASKET TIME ".

Той е от тези млади и амбициозни баскетболисти, които са покорени от играта с оранжевата топка и ѝ посвещават цялото си време.

Не мечтае за трофеи и медали. Най-голямото му предпочитание е тимът на " Славия " да стане част от баскетболния хайлайф у нас, а той да носи екипа на отбора.

Какво би желал да каже на треньорите си в Академик, от кого се е учил в спорта и за какво го назовават " Злото ", ще разберете от самия него. Даваме думата на Александър Милов.

На какъв брой години беше първият ти досег с баскетбола и кой те заведе в залата?

- Първият ми досег с баскетбола беше на 7 години. Първата ми треньорка, Виктория Маринова, ме заведе в залата на стадион " Славия ".

В кариерата си си обличал екипите на Славия, Овергаз, Видабаскет, БУБА, Рилски състезател, Левски, Академик. Къде си се чувствал най-комфортно?

- Мога да разделя на две кариерата ми до в този момент - младежки баскетбол и мъжки баскетбол. В юношеските си години не мога да кажа къде ми е било по-комфортно, тъй като " Славия " е тимът на сърцето ми, а в " Овергаз " минаха най-хубавите ми тийнейджърски години. И в двата тима се чуствах ужасно. В мъжкия баскетбол, и в Рилски Спортист, и в Левски съм имал положителни моменти,но в действителност на място се усещах в тима на Академик. Това бяха сигурно най-щастливите ми две години и половина, откогато съм в мъжкия баскетбол.

Последните години се състезаваше за Академик под управлението на Георги Давидов и Петко Маринов. Какво съумя да научиш от тях и какво би желал да им кажеш през днешния ден?

- Всеки ден с Петко Маринов е скъп,а аз имах шанса да работя с него в продължение на 2 години. Петко Маринов може да се опише с една дума - Легенда. Каквото и да кажа за Георги Давидов ще е малко. От баскетболна позиция играех най-хубавия си баскетбол при него, само че това което няма да не помни, е неговото чисто човешко отношение към мен. Жоро Давидов беше страховит баскетболист, ще стане страховит треньор, само че най-важното е, че е Голям като човек. Благодаря и на двамата за всичко.

Като професионален състезател неизбежно си се сблъсквал с разнообразни травми. Как преминаваш през тези интервали?

- Имал съм 2 тежки травми поради които съм бил отвън терена към година и половина. Лично на мен ми е било по-трудно чисто психически, в сравнение с физически по време на възобновяване.

На този стадий си без тим поради разпадането на Академик. Какво обаче мечтаеш да ти се случи в баскетбола?

- Вече съм на такава възраст че почти знам какво ми е равнището и до къде мога да стигна. Цел ми е да играя в чужбина, само че шампионата да е по-добро от българското. Колкото до фантазия, като момче израснало и живеещо на 10 минути от стадион " Славия ", е да видя баскетболния тим на Славия в НБЛ и аз да играя в него. Това в действителност би било като сбъдната фантазия за момче като мен, което е тръгнало от този тим и цялостен живот го поддържа.

Кой е най-ценният урок, който си получил до този миг в кариерата си?

- В годините научих, че най-важното е да свършиш своята работа, с цел да може когато се погледнеш в огледалото да не съжаляваш за нещо, което си можел да направиш, а не си го направил.

Наричат те " Злото ", от кое място идва този прякор?

- Този прякор ми го измислиха преди десетина години на един шампионат с кадетския народен тим, написах го на смешка във Фейсбук и сега има хора, които не ме знаят като Александър Милов, а като " Злото ".

" BASKET TIME " с Мария Константинова

Новата графа в ТОПСПОРТ

Какви качества би трябвало да има идеалният баскетболист?

- За мен няма по какъв начин да има съвършен баскетболист и за това баскетбола е толкоз забавен спорт.

От кого си се учил в спорта? Имаш ли собствен кумир?

- В годините съм се опитвал да абсорбирам потребните неща от по-големите от мен. Идол ми е Йохан Кройф.

Какво предпочиташ НБА или европейски баскетбол? Защо?

- Преди избрах повече НБА,но в този момент повече виждам и ми е по-интересен европейският баскетбол, тъй като има повече конспирация в мачовете. За мен мачовете в НБА преди плейофите са повече шоу, в сравнение с баскетбол, до момента в който в мощните европейски шампионати всеки мач се играе на 100 %.

Има ли нещо, на което се гневиш в българския баскетбол и смяташ, че безусловно би трябвало да се промени?

- Не мога да кажа, че се гневя, а по скоро ми е тъжно,защото бях директен очевидец по какъв начин за последните 7 години една от най-хубавите школи (Овергаз) и тима с най-вече трофеи в мъжкия баскетбол (Академик) бяха закрити. Още по-тъжно и ужасно е, че и при двата случая никой не излезна и не даде някакви съответни отговори. Най-вероятно по този начин е по-лесно и по-удобно. Отбори като ЦСКА, Славия, Локомотив София също ги няма в професионалния баскетбол над 10 години,а това са тимове със славна история и от школите им са излезнали не един или двама огромни български баскетболисти.

Какво не знаят почитателите за теб?

- Не знаят, че видео играта Фифа ме изкарва отвън кожата ми всеки ден,но по този начин и не мога да спра да я играя.

Баскетболът за мен е?

-Важна част от моя живот. Опитвам се баскетбола да не го одобрявам единствено като специалност, а да мога и да изпитвам наслаждение от играта. За мен няма смисъл да играешбаскетбол, когато не изпитваш наслаждение от играта. Така мъчиш себе си, а мъчиш и играта.
Източник: topsport.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР