Няма решение и за т. нар. “македонски език”, предлагат се

...
Няма решение и за т. нар. “македонски език”, предлагат се
Коментари Харесай

Протоколът отлага споровете по историята

Няма решение и за така наречен “македонски език”, оферират се текстове против езика на омразата, дискриминирането и вписването на българите в конституцията
Без език на омразата в книги и филми

Външно министерство оповести подписания документ с РСМ

Спорните въпроси за историята и за по този начин наречения “македонски език” още веднъж се отсрочват. България чака вписването на българите в Конституцията на Северна Македония. Двете страни дават обещание бързи и ефикасни дейности против “говора на омразата”, както и реабилитацията на жертвите на репресии на комунистическия интервал.

Това се показва в двустранния протокол, който бе подписан от министрите на външните работи на България Теодора Генчовска и на Северна Македония Буяр Османи. Съдържанието на документа бе оповестено в неделя, след 22 часа.

Протоколът се състои от 30 страници, които отразяват дневния ред и решенията от второто съвещание на Съвместната междуправителствена комисия, прави обзор на политическия разговор и интензивности на ниво президент, на равнище министър-председател, министри, министри на външните работи и на равнище ръководител на парламент. В началото на документа се прави и обзор на секторното съдействие, включително подписаните контракти, меморандуми и протоколи и междуведомствени работни групи в разнообразни сфери.

В двустранния протокол страните разказват ограничения, които би трябвало да бъдат подхванати преди и след Междуправителствената конференция за привършване на етапа на разкриване на договарянията за участие на Република Северна Македония в Европейския съюз. Като главните тематики са посочени говора на омразата, реабилитацията на жертвите от комунистическите репресии, тематиката за историята. От страна на България са сложени съответни периоди и задължения, засягащи значими за националните ползи тематики.

Двете страни удостоверяват уговорката си за предприемане на дейности против прояви на диалект на ненавист и дефинират министерства на външните работи като институции за контакт и за информиране на способените институции при взаимното идентифициране на такива случаи при надписи върху публични здания и монументи, текстове в учебници и образователни стратегии, както и в общественото пространство.

След Междуправителствената конференция двете страни би трябвало да продължат да обменят посредством дипломатически канали сред министерствата на външните работи информация за прояви на диалект на омразата, както и да подсигуряват, че държавното финансиране на нови книги, документални издания и списания, филми и друга художествена продукция, монументи на културата и празнувания, ще се реализира в духа на Договора за другарство, добросъседство и съдействие, като в този подтекст всеки индивид, финансиран от страната, ще удостоверява в категорично и обвързващо изказване, че ще следи с нужното внимание въпроса за недопускане на всички форми на говора на омразата.

Споровете по тематиката за историята не престават. В протокола обаче се слагат периоди и условия към Съвместната мултидисциплинарна комисия. Тя ще би трябвало да заседава 8 и 10 пъти годишно, като за задачата ще би трябвало да създаде и извършва проект за работа.

В протокола има и текстове за отбрана на българите от дискриминация. Мярката е оставена за след Междуправителствената конференция. С нея се цели реализиране на устойчиви резултати в предварителната защита, следствието и наказателното гонене при закононарушения от ненавист, прояви на език на омразата и на дискриминация против българите в РСМ, както и предприемане на ефикасни ограничения за гарантиране на правата на българите в Северна Македония за свободно изложение, запазване и развиване на идентичността и характерните характерности на тяхната общественост, както и свободно прилагане на знаците на тяхната общественост.

По-важните точки от документа



За Конституцията на РСМ

• Правителството на РСМ показва единодушие, че идната Междуправителствена конференция с Европейски Съюз за затваряне на етапа на отваряне на договарянията за участие на РСМ в Европейски Съюз ще се организира след влизане в действие на промените в Конституцията на РСМ за включване на тези нейни жители, които живеят на територията на тази страна и са част от други нации, какъвто е българският народ, според вътрешните процедури, в това число посредством парламентарен закон за тяхно използване.

За езика на омразата

• Страните удостоверяват уговорката си за предприемане на дейности против прояви на диалект на ненавист и дефинират министерствата на външните работи като институции за контакт и за информиране на способените институции при взаимното идентифициране на такива случаи при надписи върху публични здания и монументи, текстове в учебници и образователни стратегии, както и в общественото пространство.

За жертвите на репресии на
комунистическия интервал

• Правителството на РСМ да препотвърди, че осъжда и се извинява за несправедливостите и репресиите, осъществявани в предишното, директно или индиректно, от югославските комунистически управляващи против жители въз основа на тяхното етно-политическо самоопределяне, включително във връзка с българите.

За историята

• Двете страни одобряват да празнуват взаимно през 2022 година и 2023 година всички общи исторически събития и персона, които към този момент са били контрактувани от Комисията. При съществуване на политическа воля двете страни ще празнуват и други общи исторически събития и персони.
• Правителството на Република Северна Македония ще приготви и показа образцов урок за 7-ми от просветителната стратегия на Република Северна Македония по тематиката за Цар Самуил.
• Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и просветителни въпроси ще създаде и извършва проект за работа, който планува осъществяване сред 8 и 10 съвещания годишно.
• Правителството на РСМ до началото на образователната година 2023- 2024 година да промени съдържането на учебника по география за 7 клас по отношение на неоснователни етнически/териториални искания.
• Двете страни, посредством способените институции, да изготвят и показват примерни уроци на основа на рекомендациите на Комисията. Същите рекомендации да бъдат взети под внимание и в сходство с тях да бъде приведено наличието на надписите на монументи, табели, осведомителни материали в музеи и други обекти с просветително и културно значение, както и съответстващата информация в електронни осведомителни масиви с обществена благосъстоятелност.
• Двете страни ще насърчат Комисията да приключи прегледа на интервала на Средновековието в период до една година от подписването на сегашния Протокол.

Екатерина Захариева, някогашен външен министър (ГЕРБ):

Македонският език е написан на основата на български акцент



Надявам се малко да се успокоят пристрастеностите в Република Северна Македония. Върнаха се от реториката отпреди 30 години. Не пролича да желаят да са членове на Европейски Съюз, макар че това бяха митинги, проведени от една партия, която е в съпротива. Повече от 15 години тематиката за Западни Балкани не беше тематика в Европейски Съюз. Поставихме я по време на нашето председателство - на първата лидерска среща. 2019-2020 година поискахме да забележим и гаранциите в преговорната рамка, тъй като виждахме, че на двустранна основа ще бъде мъчно.

Подписването на контракта 2017 година беше в действителност исторически миг, тъй като 13 години този контракт не беше реализиран. Въпреки всички рецензии - всички се базират на този контракт. И всичко, което България споделя на Македония е - спазвайте си контракта! Което значи, че министър председателят Борисов тогава и Заев бяха визионери при подписването. Не става въпрос за признание от България на македонския език. Формулата за езика я имаме още в декларация от 1999 година, препотвърдена с контракта през 2017 година: Никога не сме си мислили, че всичките останали държави-членки ще би трябвало да одобряват напълно позицията на България във връзка с езика. Това, което постоянно сме желали - да, има разлики, само че написан е 45 година на основата на български акцент. Съветът ще означи, че България не признава съществуването на македонски език и малко по малко, с работата на историческата комисия, ще се стигне до единодушие за ясната формула и на езика.
Източник: trud.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР