Няма по-подходящо място да се върнем към корените си и

Богатството на Тараклъка

Няма по-подходящо място да се върнем към корените си и да усетим магията на българската фолклорна традиция от естественото благосъстояние на село Градище - лесопарк "Тараклъка ". С тези думи кметът на селото Стефан Стефанов, облечен в национална носия, персонално посреща участниците и гостите на петия събор на българското фолклорно благосъстояние "Тараклъка пее и танцува ". Два дни сърцето на община Левски бие тук, под вековните дъбове, два дни душата на община Левски пее и танцува в Тараклъка, с тези думи кметът на община Левски Любка Александрова откри проявата.
Началото е обещано с развети байраци, под гърма на пушки и пищови. "Четниците " персонално носят квалифицираните за хайдушките чевермета агнета. Последните добродушно полягат над жаравата на хайдушкото сборище. Сирумашкото чеверме се върти постепенно и мераклийската, а е сирумашко, тъй като... е предопределено за бедняци - за всички участници и посетители на събора.

***

Ще кажете - събор като събор. Събрали се хората да хапнат, да пийнат, да потанцуват, да се повеселят и да разхлабен другояче угнетени души. И е по този начин, и не е по този начин. Мястото е неповторимо - вековната гора от летен дъб се е ширнала на повърхност от 340 дка. Някои от дърветата са на възраст над 150 години и с диаметър от 3,5 до 5,5 м. Местните хора пазят благосъстоянието, което имат, а и по-голямата част от местността е предпазена. В частта, която е общинска благосъстоятелност, към този момент пета година подред жителите на Градище, въодушевени от своя кмет, провеждат фолклорен събор.
В дните на проявата другояче тихата и смълчана гора оживява. Изпълва се с хиляди фенове на националната музика, песни и танци от близо и надалеч. Едни идват, тъй като коренът им е от Градище. Други са свързали ориста си с булки от този край, а откъдето е дамата, оттова е и родата. Трети са чули от близки и познати за събора и идват т.г. за първи път. Но не и за финален.
Под сянката на вековните дървета се разполагат маси, пейки и столове, а хората - познати и непознати, сядат един до различен и се любуват. На музиката, на хубавата храна и на пивката ракия. И на сладката приказка, без която не може. Това е неповторимото на нашия събор - тук хората идват, не с цел да парадират с модата да се обличат в национална носия, а с цел да запълнят тези празноти в душите и сърцата, които копнеят за звука на гайдата, гъдулката, кларинета, акордеона и тъпана, споделят общителните домакини. И в действителност - който има национална носия, облякъл я е. Който има съвременна тениска с бродерия - поставил я е. Който има цървули - обул ги е. Който има пищов и пушка - запасал ги е.
В двудневната конкурсна конкуренция, оценена от умело жури с ръководител доцент Митко Димитров, учител във ВТУ "Св.св. Кирил и Методий ", вземат участие дребни и огромни, експерти и самодейци, самостоятелни реализатори и колективи. Организаторите раздадоха грамоти на всички участници, най-хубавите бяха отличени с награди. В края на всеки от двата дни на конкуренция имаше концерти - на сестри Диневи, оркестър "Плам ", оркестър "Канарите " и Танцова групировка "Сборенка " от гр. Левски.

***

Освен песни и танци, на Тараклъка всички дружно споделят и трапезата. А на нея, с изключение на обичайните за събор ястия, най-очаквани са локалните специалитети, тайната за които се предава от потомство на потомство. Подготовката за селския чорбаджийски фасул стартира още предната вечер. Белият фасул се накисва, с цел да се свари по-лесно. В 6 ч. сутринта 300-литровият котел към този момент е на огъня. Освен лук, чушки, домати и фасул, на по-късен стадий в него попадат и тайните съставки - мащерка, девесил, джоджен и... Майсторката на боба с усмивка не довършва изречението. Няма никаква запръжка, прибавя тя и не стопира да бърка. Огромна отговорност поемам с този фасул - всички за него идват, а аз би трябвало да нахраня цялостен събор, добавя тя, съсредоточена в дейностите си. Няколко дами чевръсто й оказват помощ с подправките. В 10,30-11 ч. чорбаджийският фасул към този момент е подготвен, а най-нетърпеливите към този момент се подреждат на опашка.
Сладкият селски булгур също има своите секрети. Натрошена бяла царевица, вода, олио и сол слагат началото. После идва ред на млякото, захарта и ванилията. И на майсторлъка - да се улови моментът, да се бърка с готовност, да се вложи душа и сърце, с цел да може с озлобление да работят лъжиците.

***

Два дни под вековните дървета на Тараклъка дребни и огромни споделят насладата от фолклорното ни благосъстояние. Не липсва и непозната тирада измежду гостите - съветска, британска и немска. И до момента в който на сцената експерти и самодейци се надпреварват за премиите, под дърветата хората пеят и играят без конкурс, от душа.
Ще създадем всичко по силите си, с цел да предадем на поколенията силата, духа, хубостта, хармонията и удивителното разнообразие на българското фолклорно благосъстояние, заричат се в Градище. След толкоз дни с дъжд и вятър, съботата и неделята ни зарадваха със слънце - и небето е с нас, а вековната гора ни приютява от зной и горещина, допълват те. И си дават дума следващата година, с нови сили отново да провеждат събор. Проявата към този момент е традиция, в този момент ще надграждаме, с цел да може деца и внуци да помнят и да се гордеят със своя роден край, безапелационни са домакините. И без повече да приказват, се хващат на следващото хоро. Защото тук, на Тараклъка, душата на същинския българин пее и танцува.