Когато ученикът е готов, Учителят сам се появява
Няма по-добър преподавател от живота и неговата действителност. Така бързо и своенравно ни завърта в брилянтния си сюжет, че даже не можем да разберем, какво ни се случва и най-много за какво. Замисляли ли сте се какъв брой постоянно ориста ни среща с хора, които са в прорез с нашите разбирания и мироглед. Контактите с тях ни натоварват и са някак мъчителни, като по насила. Това може да са непознати, само че може и да са наш шеф, сътрудник, родственик, та даже и родител. Комуникацията е неизбежна, те са част от нашия живот и на практика нямаме избор, просто би трябвало да поддържаме връзка с тях. Никак обаче не е здравословно да се живее под стрес, в напрежение, във вътрешен спор. Решението на този проблем не е чак толкоз комплицирано.
Тези, които са осъзнали, че е безсмислено и много нездравословно да се ядосват за нещата, които не могат да трансформират, имат късмет за относително по-щастлив живот. Не можем да променим хората, нито да диктуваме по какъв начин да се държат, какво да мислят и вършат, само че сигурно можем да променим нашите подходи, нашия метод на разбиране на обстановките. Ето това е разковничето – да се научим да одобряваме, не да подлагаме на критика, не да се оплакваме, не да си споделяме „ Защо на мен ”. Щом нещо ни се случва, ние имаме потребност да ни се случи. Случайности няма:
“За да се сблъскваме с всякакви хора и всякакви събития, ние сме ги „ поканили ” в живота ни – посредством мисли, усеща и дейности. ”
“Щом сме ги привлекли, затова е пристигнало време, те да ни покажат нещо за нас – да ни научат на нещо и/или да ни трансформират. ”
“Ще се сблъскваме с едни и същи видове хора, до момента в който не си „ научим урока ” в дадения житейски подтекст. ”
Ако приемем тази философия на живот, че хората (без значение, дали са познати или непознати) и събитията в нашето всекидневие идват, с цел да ни научат, да ни отворят очите, да разпрострат сетивата ни за новото и особеното, тъй като ние самите имаме потребност от това, тогава ще спрем да се самосъжаляваме и да се оплакваме. Просто ще живеем по-рационално, по-смирено, по-възвишено и хармонично.
Приемайки хората като учители, си спестяваме безчет душевни терзания и вътрешно напрежение. Не можем да живеем другояче късия си живот в страхове, в предубеждения, в обвинявания и в разочарования, тъпчейки на едно място. Ако някой, на който сме вярвали, ни е предал, следва да продължим с високо вдигната глава и да осъзнаем, че ние сме тези, които ще променим нещо в личното си държание и темперамент, тъй като се постанова. В противоположен случай все ще ни предават. Явно сме били прекомерно доверчиви или сме възлагали прекалено много упования, не където би трябвало. Ако някой ни е излъгал, то това е добър урок, че следва да сме по-наблюдателни и деликатни.
“Всичко е проекция на нашия метод на разбиране на света. ”
Ние сами повикваме с мислите и държанието си, нещата и хората. Не правете догатки кой, за какво и какво прави и мисли. Не е наложително всички да мислят и работят като вас. Търсете смисъла и знаците на протичащото ви се, за вас самите.
Казват, че болката и страданието, са най-хубавите учители и че тъкмо сложните моменти, каляват и построяват личността ни. Правят ни по-силни и по-човечни. Опитът го удостоверява в огромна степен.
“Китайският писмен знак, който значи „ рецесия ” е формиран от два знака - единият значи „ заплаха ”, а другият – „ опция ”. ”
Иначе казано, какво ще извлечем от обстановките, в които сме се сложили, зависи единствено от нас. Дали ще приемем някой или нещо като болежка и наказване, или ще си вземем нужния урок и ще помъдреем, решаваме сами – въпрос на настройка и позиция. Обективна действителност съществува дотолкоз, доколкото всички ние се подчиняваме на някакви общи правила и правила – закони, уредби, кодекси и така нататък Всичко останало се пречупва през самостоятелната призма на всеки от нас и се връща в пространството с ослепителен индивидуален привкус.
Никой не е споделил, че ще е леко и елементарно. Животът дава обещание само глътка въздух и път, по който да вървим. Посоката си я избираме сами. И, да, сигурно имаме потребност от всички „ други пасажери ”, които срещаме по време на нашето земно пътешестване, даже и в сегашния момент да не можем да си дадем рационално пояснение за какво. Всеки, с който се сблъскваме и който позволяваме до себе си, може да се назова наш Учител, ние също сме Учители за някого. Едни ни учат да бъдем внимателни, други – да даряваме повече внимание и обич, трети – да не имаме вяра на празни приказки, четвърти, пък – да сме мощни и търпеливи.
Така, отъпквайки остарели и създавайки нови пътеки, всеки ден се учим и променяме. Правим неточности, помъдряваме или не чак толкоз... Създаваме си наши правила – „ това бива, това не трябва ”, „ повече не по този начин ” и прибавяме още едно „ за урок ” към листата с житейски прекарвания. Източните мъдреци считат, че няма неточности, а единствено уроци. Ние сме имали потребност от обещано прекарване – постоянно, с цел да се отрезвим, да стъпим на земята и да погледнем по-рационално. Да преминем на идващ стадий от развиването си – ментално, прочувствено, духовно, а даже и материално.
Ако върнем житейската лента обратно, бихме видели, какъв брой сме се трансформирали, по какъв начин не бихме реагирали на всякакви неща по същия метод като преди. В това е концепцията на протичащото ни се, да променим себе си, усещанията си и черти от характера си. Колкото и да ни е неприятно присътвието на даден човек или обстановка в живота ни, те идват да покажат нещо на нас самите, да ни научат. Само е нужно да ги видим и приемем като нужен урок, не като задължение и страдалчество.
Хубаво е да се вглеждаме и да проучваме, първо и най-вече себе си, след това и останалите. Казват, че тези, които гледат във вътрешността, имат най-ясен взор. А и, нали ние самите също сме Учители за някого, в реда на нещата е да се построяваме и усъвършенстваме, с цел да изпълняваме добре нашата задача към другите и света. Над входовете на древноримските и древногръцки храмове постоянно е имало надписи, които гласели: „ Познай себе си и ще познаеш тайната на Вселената и Боговете. ”.
Животът ни в това физическо тяло е един-единствен и е времево лимитиран. Затова си коства, да го изживеем пълноценно и красиво, да го осъществим със смисъл и стойност. Да се учим и да учим някого, да имаме вяра, че всяко нещо има своя порядък и причина, дори и Хаосът. Всяко нещо ни се случва навръх нас, в точното време и онази съзидателна мощ, в никакъв случай няма да ни даде по-тежък товар, в сравнение с плещите ни могат да понесат. Човек в никакъв случай не знае какъв брой е мощен, до момента в който не му се наложи. Но Учителят постоянно идва, единствено когато Ученикът е подготвен.
Тези, които са осъзнали, че е безсмислено и много нездравословно да се ядосват за нещата, които не могат да трансформират, имат късмет за относително по-щастлив живот. Не можем да променим хората, нито да диктуваме по какъв начин да се държат, какво да мислят и вършат, само че сигурно можем да променим нашите подходи, нашия метод на разбиране на обстановките. Ето това е разковничето – да се научим да одобряваме, не да подлагаме на критика, не да се оплакваме, не да си споделяме „ Защо на мен ”. Щом нещо ни се случва, ние имаме потребност да ни се случи. Случайности няма:
“За да се сблъскваме с всякакви хора и всякакви събития, ние сме ги „ поканили ” в живота ни – посредством мисли, усеща и дейности. ”
“Щом сме ги привлекли, затова е пристигнало време, те да ни покажат нещо за нас – да ни научат на нещо и/или да ни трансформират. ”
“Ще се сблъскваме с едни и същи видове хора, до момента в който не си „ научим урока ” в дадения житейски подтекст. ”
Ако приемем тази философия на живот, че хората (без значение, дали са познати или непознати) и събитията в нашето всекидневие идват, с цел да ни научат, да ни отворят очите, да разпрострат сетивата ни за новото и особеното, тъй като ние самите имаме потребност от това, тогава ще спрем да се самосъжаляваме и да се оплакваме. Просто ще живеем по-рационално, по-смирено, по-възвишено и хармонично.
Приемайки хората като учители, си спестяваме безчет душевни терзания и вътрешно напрежение. Не можем да живеем другояче късия си живот в страхове, в предубеждения, в обвинявания и в разочарования, тъпчейки на едно място. Ако някой, на който сме вярвали, ни е предал, следва да продължим с високо вдигната глава и да осъзнаем, че ние сме тези, които ще променим нещо в личното си държание и темперамент, тъй като се постанова. В противоположен случай все ще ни предават. Явно сме били прекомерно доверчиви или сме възлагали прекалено много упования, не където би трябвало. Ако някой ни е излъгал, то това е добър урок, че следва да сме по-наблюдателни и деликатни.
“Всичко е проекция на нашия метод на разбиране на света. ”
Ние сами повикваме с мислите и държанието си, нещата и хората. Не правете догатки кой, за какво и какво прави и мисли. Не е наложително всички да мислят и работят като вас. Търсете смисъла и знаците на протичащото ви се, за вас самите.
Казват, че болката и страданието, са най-хубавите учители и че тъкмо сложните моменти, каляват и построяват личността ни. Правят ни по-силни и по-човечни. Опитът го удостоверява в огромна степен.
“Китайският писмен знак, който значи „ рецесия ” е формиран от два знака - единият значи „ заплаха ”, а другият – „ опция ”. ”
Иначе казано, какво ще извлечем от обстановките, в които сме се сложили, зависи единствено от нас. Дали ще приемем някой или нещо като болежка и наказване, или ще си вземем нужния урок и ще помъдреем, решаваме сами – въпрос на настройка и позиция. Обективна действителност съществува дотолкоз, доколкото всички ние се подчиняваме на някакви общи правила и правила – закони, уредби, кодекси и така нататък Всичко останало се пречупва през самостоятелната призма на всеки от нас и се връща в пространството с ослепителен индивидуален привкус.
Никой не е споделил, че ще е леко и елементарно. Животът дава обещание само глътка въздух и път, по който да вървим. Посоката си я избираме сами. И, да, сигурно имаме потребност от всички „ други пасажери ”, които срещаме по време на нашето земно пътешестване, даже и в сегашния момент да не можем да си дадем рационално пояснение за какво. Всеки, с който се сблъскваме и който позволяваме до себе си, може да се назова наш Учител, ние също сме Учители за някого. Едни ни учат да бъдем внимателни, други – да даряваме повече внимание и обич, трети – да не имаме вяра на празни приказки, четвърти, пък – да сме мощни и търпеливи.
Така, отъпквайки остарели и създавайки нови пътеки, всеки ден се учим и променяме. Правим неточности, помъдряваме или не чак толкоз... Създаваме си наши правила – „ това бива, това не трябва ”, „ повече не по този начин ” и прибавяме още едно „ за урок ” към листата с житейски прекарвания. Източните мъдреци считат, че няма неточности, а единствено уроци. Ние сме имали потребност от обещано прекарване – постоянно, с цел да се отрезвим, да стъпим на земята и да погледнем по-рационално. Да преминем на идващ стадий от развиването си – ментално, прочувствено, духовно, а даже и материално.
Ако върнем житейската лента обратно, бихме видели, какъв брой сме се трансформирали, по какъв начин не бихме реагирали на всякакви неща по същия метод като преди. В това е концепцията на протичащото ни се, да променим себе си, усещанията си и черти от характера си. Колкото и да ни е неприятно присътвието на даден човек или обстановка в живота ни, те идват да покажат нещо на нас самите, да ни научат. Само е нужно да ги видим и приемем като нужен урок, не като задължение и страдалчество.
Хубаво е да се вглеждаме и да проучваме, първо и най-вече себе си, след това и останалите. Казват, че тези, които гледат във вътрешността, имат най-ясен взор. А и, нали ние самите също сме Учители за някого, в реда на нещата е да се построяваме и усъвършенстваме, с цел да изпълняваме добре нашата задача към другите и света. Над входовете на древноримските и древногръцки храмове постоянно е имало надписи, които гласели: „ Познай себе си и ще познаеш тайната на Вселената и Боговете. ”.
Животът ни в това физическо тяло е един-единствен и е времево лимитиран. Затова си коства, да го изживеем пълноценно и красиво, да го осъществим със смисъл и стойност. Да се учим и да учим някого, да имаме вяра, че всяко нещо има своя порядък и причина, дори и Хаосът. Всяко нещо ни се случва навръх нас, в точното време и онази съзидателна мощ, в никакъв случай няма да ни даде по-тежък товар, в сравнение с плещите ни могат да понесат. Човек в никакъв случай не знае какъв брой е мощен, до момента в който не му се наложи. Но Учителят постоянно идва, единствено когато Ученикът е подготвен.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ