Преди 70 години светът губи една от най-знаковите личности на ХХ век!
" Няма път към мира - мирът е пътят ". Това е единствено една от крилатите изречения, изречени от водача на придвижването за самостоятелна Индия, именуван " Баща на нацията " - Махатма Ганди.
Съдбата му е била да принадлежи на народа си. Борил се е по своя метод за него. Шумът от тихите му стъпки към свободата към момента се чува. Махатма Ганди не е като фотосите останали след него: нито единствено черен, нито единствено бял. Всъщност, като всяка персона, която написа история.
Ганди е роден в Индия, най-малкото от пет деца в заможно семейство от кастата на вайшите. Неговите родители обаче постоянно са го възпитавали в дух на приемливост към другите.
Бащата на бъдещия водач се занимава с политика и още от дете Махатма Ганди е очевидец на това по какъв начин неговия родител влиза в спор с представителите на английските колонизатори.
Той желае да учи право в Лондон, само че среща отрицание измежду кастата за избора си: тъй като в земята на завоевателите им той ще води мръсен живот. Все отново младият Ганди съумява да реализира фантазията си: дипломира се като правист... с цел да претърпи безспорен провал в кариерата си. След като не съумява да се устоя като юрист в родната Индия, получава чиновническа работа в Южна Африка.
Източник: Getty Images
Престоят му там оказва основно въздействие върху концепцията му за независимостта на родната Индия и методите за постигането й.
Животът като индиец е сложен, както в личната му страна, по този начин и по света. Той е изхвърлен от трен в Южна Африка единствено поради цвета на кожата си. На това оскърбление са подложени и останалите му сънародници, които живеят в Южна Африка. Ганди провежда протестен марш, който води до смяна на законодателството и Закон за подкрепяне на индийците.
Да победиш империята с чекрък
Чекръкът на Ганди
През 1915 година Ганди се завръща в Индия с идея за опозиция. При това опозиция, която до ден-днешен смайва света.
Той се отделя в собствен личен ашрам, където стартира да води собствен личен метод на живот: непосредствен до природата, става вегетарианец и надалеч от индустриализацията.
За да не му се постанова да си купува облекла, той стартира да тъче самичък платове на чекрък. И приканва всички индийци да създадат същото: с цел да не се постанова да ги купуват и по този начин да подкрепят английската стопанска система.
Първият му огромен триумф идва през 1918 година. След като в една от индийските области естествени бедствия унищожават съвсем цялата годишна продукция, настъпва всеобщ апетит. Въпреки това обаче, английските колонизатори не освобождават локалното население от налози.
Ганди приканва за спокойно несътрудничество: хората всеобщо стопират да заплащат таксите, даже под опасност за конфискация на земята. Местната администрация също подкрепя протестиращите. Така държавното управление е насила да промени изискванията за заплащане на налозите при условия на апетит.
Следващият триумф на Ганди идва с мюсюлманите в Индия през 1919 година. След като общността се опасява за бъдещето си в страната и привиква конференция, неин водач става не какъв да е, а точно индуистът Ганди. Така той съумява да стане сплотяваща фигура за двете съществени религиозни общности в страната.
Превърнал се в водач както за индуистите, по този начин и за мюсюлманите в страната, Ганди прави нова стъпка против британците през 1920г. След кръвопролитие, осъществено от английски бойци над локалното население, водачът на Индия приканва всички в страната към всеобщо спокойно несътрудничество, в което се включват всички пластове на индийското общество.
Точно в пика на придвижването се случва принудителен конфликт, който принуждава Ганди да разгласи завършек на митинга, който е заплашен от кръвопролития.
Скоро по-късно той е задържан от английските управляващи и наказан на шест години затвор. Излиза по-рано по здравословни аргументи.
Той обаче продължава с политическата си активност, като през 1942 година споделя, че независимостта на Индия би трябвало да бъде дадена неотложно. Следва нов арест и нов престой в пандиза. На 3 юни 1947 година слабият мъж с чекръка чува думите, на които е посветил живота си: Индия е самостоятелна.
За страдание обаче, няма цялостно благополучие. Тя е разграничена на две елементи: мюсюлманското население ще бъде в обособена страна: Пакистан. Част от популацията не е според с това прекрояване на картата, тъй като счита, че то е незаслужено за хората, изповядващи ислям. Страната е застрашена от революция.
За да я приключи, Ганди афишира гладна стачка. Кръвопролитията са краткотрайно прекъснати. на 20 януари, в неприятно физическо положение и доста измършавял, по време на послание към почитателите си, Махатма Ганди е замерен с бомба. При този опит за нападение за благополучие няма потърпевши.
10 дни по-късно, на 30 януари, откакто през целия ден е работил по правене на новата Конституция, Махатма Ганди излиза, с цел да се види с почитателите си. Младеж от тъппата се доближава към него и го прострелва с 3 патрона.
Така е комплициран завършек на живота на " Бащата на нацията ", както ще остане вечно името му в историята.
Противоречията
Личността на Ганди се е трансформирала в знак на мира, само че в същото време - и твърдостта на духа.
Въпреки това, от ден на ден рецензии се появяват към него.
Една от тях е, че е спомагал за набирането на доброволци индийци към английската войска по време на Първата международна война, което влиза в тотално несъгласие на философията му за мир и ненараняване на нито едно живо създание.
Друга рецензия към него е, че по време на престоя си в Южна Африка той не е направил нищо за локалното население, а е оказал помощ единствено за възстановяване статута на индийците. Според някои откриватели, Ганди е бил расист.
Някои историци, занимаващи се с биографията му, той не е спазвал целибата, на който твърди, че се е обрекъл, а е имал взаимоотношения с девойки сред 18 и 25 годишна възраст.
Доказаните обстоятелства обаче сочат недвусмислено, че Махатма Ганди: слабоват мъж " въоръжен " с чекрък, желязна воля и идея, е победил една империя. При това без да пролива кръв.
А сложната задача да сплоти една толкоз разнолика нация като индийската, неслучайно се е паднала на него. Все отново, единствено непоколебимата религия съумява да изведе героите до същинския завършек на техния път. А и едвам е вярвал в предначертаната от боговете орис, Ганди въпреки всичко не е бил подготвен да се помирява:
" Първо си подценен, след това осмиван, сетне обичай, и най-после победител "
Източник: Vesti.bg.
Съдбата му е била да принадлежи на народа си. Борил се е по своя метод за него. Шумът от тихите му стъпки към свободата към момента се чува. Махатма Ганди не е като фотосите останали след него: нито единствено черен, нито единствено бял. Всъщност, като всяка персона, която написа история.
Ганди е роден в Индия, най-малкото от пет деца в заможно семейство от кастата на вайшите. Неговите родители обаче постоянно са го възпитавали в дух на приемливост към другите.
Бащата на бъдещия водач се занимава с политика и още от дете Махатма Ганди е очевидец на това по какъв начин неговия родител влиза в спор с представителите на английските колонизатори.
Той желае да учи право в Лондон, само че среща отрицание измежду кастата за избора си: тъй като в земята на завоевателите им той ще води мръсен живот. Все отново младият Ганди съумява да реализира фантазията си: дипломира се като правист... с цел да претърпи безспорен провал в кариерата си. След като не съумява да се устоя като юрист в родната Индия, получава чиновническа работа в Южна Африка.
Източник: Getty Images Престоят му там оказва основно въздействие върху концепцията му за независимостта на родната Индия и методите за постигането й.
Животът като индиец е сложен, както в личната му страна, по този начин и по света. Той е изхвърлен от трен в Южна Африка единствено поради цвета на кожата си. На това оскърбление са подложени и останалите му сънародници, които живеят в Южна Африка. Ганди провежда протестен марш, който води до смяна на законодателството и Закон за подкрепяне на индийците.
Да победиш империята с чекрък
Чекръкът на Ганди През 1915 година Ганди се завръща в Индия с идея за опозиция. При това опозиция, която до ден-днешен смайва света.
Той се отделя в собствен личен ашрам, където стартира да води собствен личен метод на живот: непосредствен до природата, става вегетарианец и надалеч от индустриализацията.
За да не му се постанова да си купува облекла, той стартира да тъче самичък платове на чекрък. И приканва всички индийци да създадат същото: с цел да не се постанова да ги купуват и по този начин да подкрепят английската стопанска система.
Първият му огромен триумф идва през 1918 година. След като в една от индийските области естествени бедствия унищожават съвсем цялата годишна продукция, настъпва всеобщ апетит. Въпреки това обаче, английските колонизатори не освобождават локалното население от налози.
Ганди приканва за спокойно несътрудничество: хората всеобщо стопират да заплащат таксите, даже под опасност за конфискация на земята. Местната администрация също подкрепя протестиращите. Така държавното управление е насила да промени изискванията за заплащане на налозите при условия на апетит.
Следващият триумф на Ганди идва с мюсюлманите в Индия през 1919 година. След като общността се опасява за бъдещето си в страната и привиква конференция, неин водач става не какъв да е, а точно индуистът Ганди. Така той съумява да стане сплотяваща фигура за двете съществени религиозни общности в страната.
Превърнал се в водач както за индуистите, по този начин и за мюсюлманите в страната, Ганди прави нова стъпка против британците през 1920г. След кръвопролитие, осъществено от английски бойци над локалното население, водачът на Индия приканва всички в страната към всеобщо спокойно несътрудничество, в което се включват всички пластове на индийското общество.
Точно в пика на придвижването се случва принудителен конфликт, който принуждава Ганди да разгласи завършек на митинга, който е заплашен от кръвопролития.
Скоро по-късно той е задържан от английските управляващи и наказан на шест години затвор. Излиза по-рано по здравословни аргументи.
Той обаче продължава с политическата си активност, като през 1942 година споделя, че независимостта на Индия би трябвало да бъде дадена неотложно. Следва нов арест и нов престой в пандиза. На 3 юни 1947 година слабият мъж с чекръка чува думите, на които е посветил живота си: Индия е самостоятелна.
За страдание обаче, няма цялостно благополучие. Тя е разграничена на две елементи: мюсюлманското население ще бъде в обособена страна: Пакистан. Част от популацията не е според с това прекрояване на картата, тъй като счита, че то е незаслужено за хората, изповядващи ислям. Страната е застрашена от революция.
За да я приключи, Ганди афишира гладна стачка. Кръвопролитията са краткотрайно прекъснати. на 20 януари, в неприятно физическо положение и доста измършавял, по време на послание към почитателите си, Махатма Ганди е замерен с бомба. При този опит за нападение за благополучие няма потърпевши.
10 дни по-късно, на 30 януари, откакто през целия ден е работил по правене на новата Конституция, Махатма Ганди излиза, с цел да се види с почитателите си. Младеж от тъппата се доближава към него и го прострелва с 3 патрона.
Така е комплициран завършек на живота на " Бащата на нацията ", както ще остане вечно името му в историята.
Противоречията
Личността на Ганди се е трансформирала в знак на мира, само че в същото време - и твърдостта на духа.
Въпреки това, от ден на ден рецензии се появяват към него.
Една от тях е, че е спомагал за набирането на доброволци индийци към английската войска по време на Първата международна война, което влиза в тотално несъгласие на философията му за мир и ненараняване на нито едно живо създание.
Друга рецензия към него е, че по време на престоя си в Южна Африка той не е направил нищо за локалното население, а е оказал помощ единствено за възстановяване статута на индийците. Според някои откриватели, Ганди е бил расист.
Някои историци, занимаващи се с биографията му, той не е спазвал целибата, на който твърди, че се е обрекъл, а е имал взаимоотношения с девойки сред 18 и 25 годишна възраст.
Доказаните обстоятелства обаче сочат недвусмислено, че Махатма Ганди: слабоват мъж " въоръжен " с чекрък, желязна воля и идея, е победил една империя. При това без да пролива кръв.
А сложната задача да сплоти една толкоз разнолика нация като индийската, неслучайно се е паднала на него. Все отново, единствено непоколебимата религия съумява да изведе героите до същинския завършек на техния път. А и едвам е вярвал в предначертаната от боговете орис, Ганди въпреки всичко не е бил подготвен да се помирява:
" Първо си подценен, след това осмиван, сетне обичай, и най-после победител "
Източник: Vesti.bg.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ