Има ли генетичен код за нашето IQ?
Няма никакво подозрение за сериозната разлика в интелектуалния капацитет на всеки от нас. Известно е, по какъв начин някои се сблъскват с повече компликации при решение на пръв взор, не изключително комплицирани математически и логичен задания. А други с лекост диференцират вероятните решения в една комплицирана обстановка и намират най-краткия път към тях. Тези качества освен будят удивление, само че и са сериозен обект на търсене от доста проспериращи компании по света. Много от тях включват IQ тестванията, като част от интервютата за работа. И с право. Всеки шеф би бил благополучен да разчита на опциите на своите в действителност интелигентни чиновници.
Остават обаче доста въпроси. Дали този по този начин издирван и мечтан интелектуален капацитет е наследствено свързан или е просто божи подарък? Правилни ли са критериите, по които го преценят тестванията за просветеност? Може ли средата - фамилна, социална и която ни заобикаля да повлияе на това какъв брой високо е цифрата, измерено с IQ?
На тези и доста други въпроси отговорите не са еднопосочни. Някои от тях даже провокират спорни отзиви. Защото новината, която сервират Робърт Пломнин и неговите сътрудници от университета в щата Айова е сензационна. Те събират няколко години подред, най- интелектуално надарените деца на възраст сред 12 и 14 години. Момчета и девойки, потвърдили качествата си посредством проби за просветеност. Със единодушие на родителите им вземат кръвни проби за ДНК-тестове. Резултатите са свързани с постоянно повтаряща се поредност от аминокиселини в нуклеотидната верига на ген IGF2R от дългото рамо на 6-та хромозома.
Тя ли е тази, която ни предопределя като интелигентни или посредствени? Ще използваме ли тази информация просто като любопитен факт или в желанието си да надхитрим природата ще злоупотребим с нея и ще се опитаме с помощта, на другояче съвременни технологии като генното инженерство да сътворяваме колонии от умни хора?
Франсис Галтън прави опит за това при започване на 20. век. За благополучие, здравият разсъдък в лицето на институциите, по това време не разрешава то да се реализира на процедура.
Пък и природата надали би поверила благосъстоянието на чистия разсъдък на аминокиселинното нареждане единствено в един ген. За разгръщането на интелектуалните благоприятни условия е належащо доста повече - среда, обичай, просвета, морални полезности и обичаи, които толерират интелигентността, вместо да я угнетен или подлагат на подозрение.
