Проблемите, върху които не работим, ще се повтарят
Няма магическа формула, която да отстрани това, което не ни харесва, от живота ни. Не можем да държим надалеч нещата, които са неприятни за нас. Както щастливите, по този начин и нещастните прекарвания, са предопределени да се случват в някакъв миг от живота ни.
Невъзможно и непрактично е да ни се случват единствено положителни неща от самото начало. Събитията, които ни натъжават, ни дават значими уроци. Ние имаме нужните принадлежности, с цел да издържим на всички пречки. Именно заради тази последна причина ние постоянно би трябвало да се сблъскваме с това, което ни тормози и да търсим метод да го “поправим ”. Нека не забравяме, че сме задоволително мощни, с цел да издържим на това предизвикателство. По този метод, ние имаме силата да се надигнем против казуса, да го изправим и да приключим с него изцяло. Не забравяйте, че разхлабените връзки на нашите обувки, които не създадем изпитание да вържем по-добре, постоянно ще се развързват, а това има своите последици.
Нормално е да ни се желае да заобикаляме нещата, които ни разстройват
Изкушението да избягаме от това, което намираме за досадно или неприятно, е съвсем постоянно огромно. Като човешки същества ние имаме избрани инстинкти. Те ни диктуват, че пред лицето на опасност съществуват два отговора: битка или бягство. Въпреки това, множеството от заканите, пред които сме изправени, не са лъвове или змии (за каквито закани са предопределени тези инстинкти). Ето за какво те изискват по-сложен отговор.
Напълно разбираемо е, че в случай че сме счупени от вътрешната страна, ще усещаме, че най-удобното решение е да избягаме. Междувременно ще се надяваме, че времето ще се оправи с нещата и ще ги върне към естественото. В тези случаи единственото, което желаеме, е да се върнем към предходното ни прочувствено положение. Не желаем да рискуваме повече.
„ Когато нещата се счупят, не фактът, че са се счупили им пречи да бъдат поправени, а това, че някои дребни части са изгубени. Цялата форма е деформирана. Всичко се е трансформирало. ” – Анонимен
Счупването наложително значи вътрешна смяна, която в началото не разбираме. Промяна, която ни смущава напълно. Тази смяна може да прерасне в нещо притеснително, в случай че ние в допълнение не й отдаваме смисъла и времето, което заслужава. Нужно е още веднъж да изградим и “поправим ” себе си. Това води до развой, който сме длъжни да последваме, с цел да не се повтори болката, когато погледнем обратно.
Това, от което бягаме, постоянно остава с нас
Ние сме принудени да продължим този развой. Ако се опитаме да избягаме от него, рано или късно ще разберем, че той ни следва, където и да сме. Опитвали сме се да го избегнем като мислим за нещо друго, само че ние не сме го отстранили. Той към момента участва.
Бягството евентуално ще ни даде идеалната вероятност да погледнем на това, което се е случило с нас, по друг метод. И това е нещо положително, тъй като най-после постоянно ще стигаме до едно и също място. Тогава ще кажем довиждане на болката и ще намерим воля да слушаме себе си. Ще решим да сме смели в лицето на обстановката, която не ни разрешава да вървим напред.
Уроците, които не се научават, се повтарят
Когато настъпи моментът и сме съумели да изправим това, което ни тормози, ще сме научили доста повече, в сравнение с можем да осъзнаем на пръв взор. Във всеки случай, ние ще бъдем закалени от тези условия, които са ни предиздвикали да се надигнем лице в лице с живота във всичките му отражения.
Не бива да разрешаваме нещата, които ни лимитират, да участват в живота ни. Ако го позволим, ръцете и краката ни ще бъдат приковани към земята. Въпреки че ще си мислим, че се движим напред, няма да го вършим. В този случай малодушието няма да се показва в страха ни от казуса, а в това да не вършим нищо, с цел да предотвратим успеха му над нас. Смелост значи да се надигнем против чудовищата си.
Всичко, което оставяме на шанса, ще се повтаря. То приема своя лична форма. Всичко, което чакаме да отмине, единствено с цел да се почувстваме добре, ще продължи да ни приканва и то, когато сме най-слаби. Няма да си тръгне, до момента в който не му кажем довиждане. А това значи да поплачем, в случай че е належащо, само че след това да си кажем „ мога да го направя “.
Инфо: https://psychology.framar.bg
