4 милиона евро за опазване на „скални раци“: екокауза или поредният зелен джакпот?
Няма разумно пояснение за какво такава голяма сума е отпусната за нещо, от което изгодата е съмнителна
Преди броени дни избухна новината, че Европейската комисия е отпуснала 4 милиона евро за „ опазването на скалните раци в България “. Зад плана стоят зелено Неправителствени организации и екологичната компания „ Фортис Визио “ – дуо, което явно умее да печели европейски благосклонности. Но дали от това печели и природата?
Терминът „ скален речен рак “ звучи като нещо супер неповторимо – вид „ ендемит, който е заплашен и ние би трябвало да изхарчим торби с неверни пари, с цел да го опазим.
Всъщност това е просто елементарният европейски речен рак (Astacus astacus) – сладководен тип, публикуван на всички места на континента. Живее в чисти реки, потоци, ручеи, намира се всеобщо и уловът му не е неразрешен. С други думи – не е някакво естествено украшение, което изчезва пред очите ни.
Имаме и втори тип – „ крив скален рак “, характерен за целия Балкански полуостров. И той не е предпазен. Тук „ скален “ е по-скоро маркетингов трик, в сравнение с научна категория. Реално положителен резултат надали ще има, само че пък няколко организации явно ще преживеят много удобни години.
Четири милиона евро за запазване на публикуван тип може да се стори на мнозина безсмислена идея, със съмнителна изгода за екосистемата, само че те очевидно нищо не схващат от екология и желаят бетон, а не природа.
В новия бюджет на Европейски Съюз за околна среда са обезпечени 56 милиарда евро. Само за стратегии за зелени Неправителствени организации годишно се разпределят 1.2 милиарда евро.
Темата с финансирането на планове за запазване на редки типове не е нова. През последните години сходни начинания постоянно са придружени от високи бюджети и едва забележими резултати.
Проектът за запазване на червеногушата гъска, да вземем за пример, е на стойност 5.5 милиона евро и се извършва от Българско дружество за защита на птиците и „ Зелени Балкани “. В различен случай – програмата за разселване на черни лешояди – бюджетът доближава 7.5 милиона евро. В рамките на тази сума са излюпени три лешоядчета, което значи почти 2.5 милиона евро на птица.
Тези числа слагат под въпрос метода, по който се разходват европейските средства, както и действителната успеваемост на сходни действия. Отдавна доста трезви гласове слагат въпроса - къде е границата сред екология и бизнес?
Опазването на околната среда е значима задача и никой не подценява нуждата от отбрана на природата. Проблемът поражда, когато този развой стартира да действа повече като бизнес модел, в сравнение с като действителна природозащитна активност.
Наблюдават се няколко повтарящи се трендове: едни и същи неправителствени организации усвояват обилни суми по разнообразни схеми; отчетността на плановете постоянно е непълна или сложна за проверка; резултатите са едва измерими или не дават отговор на вложените средства; публичният интерес остава на втори проект.
Източник: Еко новини
Преди броени дни избухна новината, че Европейската комисия е отпуснала 4 милиона евро за „ опазването на скалните раци в България “. Зад плана стоят зелено Неправителствени организации и екологичната компания „ Фортис Визио “ – дуо, което явно умее да печели европейски благосклонности. Но дали от това печели и природата?
Терминът „ скален речен рак “ звучи като нещо супер неповторимо – вид „ ендемит, който е заплашен и ние би трябвало да изхарчим торби с неверни пари, с цел да го опазим.
Всъщност това е просто елементарният европейски речен рак (Astacus astacus) – сладководен тип, публикуван на всички места на континента. Живее в чисти реки, потоци, ручеи, намира се всеобщо и уловът му не е неразрешен. С други думи – не е някакво естествено украшение, което изчезва пред очите ни.
Имаме и втори тип – „ крив скален рак “, характерен за целия Балкански полуостров. И той не е предпазен. Тук „ скален “ е по-скоро маркетингов трик, в сравнение с научна категория. Реално положителен резултат надали ще има, само че пък няколко организации явно ще преживеят много удобни години.
Четири милиона евро за запазване на публикуван тип може да се стори на мнозина безсмислена идея, със съмнителна изгода за екосистемата, само че те очевидно нищо не схващат от екология и желаят бетон, а не природа.
В новия бюджет на Европейски Съюз за околна среда са обезпечени 56 милиарда евро. Само за стратегии за зелени Неправителствени организации годишно се разпределят 1.2 милиарда евро.
Темата с финансирането на планове за запазване на редки типове не е нова. През последните години сходни начинания постоянно са придружени от високи бюджети и едва забележими резултати.
Проектът за запазване на червеногушата гъска, да вземем за пример, е на стойност 5.5 милиона евро и се извършва от Българско дружество за защита на птиците и „ Зелени Балкани “. В различен случай – програмата за разселване на черни лешояди – бюджетът доближава 7.5 милиона евро. В рамките на тази сума са излюпени три лешоядчета, което значи почти 2.5 милиона евро на птица.
Тези числа слагат под въпрос метода, по който се разходват европейските средства, както и действителната успеваемост на сходни действия. Отдавна доста трезви гласове слагат въпроса - къде е границата сред екология и бизнес?
Опазването на околната среда е значима задача и никой не подценява нуждата от отбрана на природата. Проблемът поражда, когато този развой стартира да действа повече като бизнес модел, в сравнение с като действителна природозащитна активност.
Наблюдават се няколко повтарящи се трендове: едни и същи неправителствени организации усвояват обилни суми по разнообразни схеми; отчетността на плановете постоянно е непълна или сложна за проверка; резултатите са едва измерими или не дават отговор на вложените средства; публичният интерес остава на втори проект.
Източник: Еко новини
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ