Няма кой да работи: Сериозен недостиг на кадри в България. Учители

Няма кой да работи: Сериозен дефицит на фрагменти в България. Учители и строители са измежду най-изчезващите специалности. Подобно на глада, който изпитва елементарният човек, когато липсват съществени неща за оцеляване – когато стопанската система изпитва „ апетит за фрагменти ”, това е мотив за паника.
В България това се трансформира в сериозен проблем.
Нов отчет демонстрира, че най-голямото терзание е неналичието на строители и учители, което забавя стопанската система и заплашва развиването на основни браншове като строителството и образованието. Глад за фрагменти – по този начин в резюме може да се опише обстановката на пазара на труда у нас.
Миналата година са липсвали най-вече служащи
за туризма и обслужването. Сега липсват учители и строители. Това демонстрира отчета на Института за пазарна стопанска система, учреден на изследване на Агенцията по заетостта. През 2024 година огромната агресия се случва по линия най-много на строителния бранш.
„ Въпреки огромния растеж на цените продължава
да има много сериозен строителен взрив, изключително в огромните градове ”, сподели Адриан Николов от Института за пазарна стопанска система.

„ Само при строителните служащи, приказваме за над 20 000 изчезнали души. Ако прибавим към тях и малко по-квалифицираните
заварчици, монтажници, ВиК експерти,
експерти по ел. мрежи, всичките тези заобикалящи строителството действия, се качваме на към 35 000 изчезнали служащи. При преподавателите неналичието е по-малка. Динамиката е по-сериозна, като при тях неналичието е докъм 10 000 ”, уточни той.
„ Разбира се, това не значи, че тези браншове
не могат да работят с сегашния си кадър, само че изключително в строителството значи, че експанзията на бранша до някаква степен е лимитирана точно от тази липса на фрагменти, защото това е много характерна активност ”, добави Николов.
На какво се дължи дефицитът в учителската
и в строителната специалност? Срещаме се с Цецка Петрова, учител по БЕЛ в столично образователно заведение.

„ Училището е място, където се изисква посвещение. Няма по какъв начин да си сполучлив и няма по какъв начин да си удовлетворен от това, което правиш
в случай че не умееш да общуваш с хора,
в случай че не умееш да ги разбираш. Не всеки би могъл да бъде преподавател и младежите вземат решение, че може би не си заслужава такова себеизразходване, доста енергоемко е това. Най-голямата мотивация е, че
ти работиш с хора, работиш с деца,
това е едно непрестанно прочувствено и енергийно зареждане. Няма по какъв начин да не си „ в крайник ” с новото време, в случай че работиш с деца. Няма по какъв начин да си архаика, няма по какъв начин да си динозавър. Училището не ти го разрешава ”, безапелационна е тя.
В новия бюджет МОН ще желае нов растеж
в трудовите хонорари на българските учители.

„ Това се трансформира в една огромна социална дъвка, че учителите към този момент имат едно положително възнаграждение, което си заслужава да влезеш в специалността, само че попадайки вътре в системата младежът вижда,
че това напълно не е по този начин.
Не можеш да живееш умерено гарантиран с това, което получаваш като преподавател. Аз със смях слушах изказванията на високоотговорни служители, които споделиха, че учителското възнаграждение се е повишило със 130%. Нещо, което е безспорен блъф ”, акцентира преподавателката.
И от мястото, където новите генерации градят
познания, към мястото където за тях се строят нови жилища. Александър Димитров е инвеститорски надзор на строителен обект, а неговия началник – Васил Михайлов – шеф на строително-инвестиционна компания.
„ Няма задоволително фрагменти в сферата,
в която съм се насочил. Смятам, че браншът има потребност от нови попълнения със свежи концепция ”, уточни Александър Димитров.
„ Тези, които са подготвени, знаят какво вършат
– за тях има апетит. Може би една от аргументите е, че огромна част от тези хора отпътуваха за Западна Европа. Това, което следя е, че те се завръщат – тук са, тъй като изискванията в България и в чужбина почти се поизравняват. Тук може да се печели задоволително и може да се работи изцяло, изцяло обикновено ”, акцентира Васил Михайлов.
По думите на Адриан Николов дефицита на фрагменти
се дължи на няколко неща. „ Едно от може би най-важните е отвореният пазар на труда в Европейски Съюз. Българските служащи към този момент от повече от 15 години са свободни да пътуват и да практикуват своята специалност на процедура в цяла Европа.
Докато повече специалности,
които са свързани с висше обучение са много локално характерни. Тоест преместването на един експерт то PR или на един юрист на западен пазар на труда е много мъчно, защото той разполага с много районно характерно познание.
Преместването на един стругар или пък
строител или пък служащ в земеделието е много елементарно, защото даже и да е нужна някаква преквалификация на фона на работата, която той би правил в България в да речем един пазар на труда като Германия, Дания или Испания, то тази преквалификация е много лесна и надлежно интеграцията на западния пазар на труда протича много безаварийно ”, безапелационен бе Николов.
Все отново нещо задържа фрагменти като
Александър в страна ни. Ето какво може да притегли повече младежи като него. „ Перспективата, опцията за развиване, опцията да покажат себе си. Инвестиция в обучение, инвестиция в това младежите, които са в университета и в техникумите да получават действителен опит ”, акцентира Михайлов.
„ Майсторите, обособените майстори, да отделят
задоволително време на по-младите, с цел да ги научат на тънкостите ”, посъветва Димитров. „ Въпреки хроничния дефицит на фрагменти, макар безработицата и растежа на заетостта, работодателите, които търсят да наемат фрагменти не са понижили своите упования ”, съобщи Николов от ИПИ.
Резервът работна ръка измежду безработните
се прави оценка като дребен: сред 140 и 160 хиляди души. Над една трета от тях – сред 50 и 60 хиляди, са на пазара на труда от над година в безрезултатно търсене на работа.
„ Това в действителност са хора, които постоянно са възрастни,
в изолирана действителност, с доста ниско образование  и подготовка, даже и необразовани в множеството случаи, което прави тяхното наемане на работа, даже и в доста ниския сегмент на пазара на труда извънредно мъчно. Хората, които подлежат на образование и могат да бъдат релативно елементарно интегрирани в някаква форма на индустриална активност,
към този момент са на пазара на труда и към този момент работят ”, акцентира той.
Според разбора на Адриан Николов трендовете не са необратими, само че трябват ограничения: да подобрим образованието, да насърчаваме ученето през целия живот, да активираме хората, които не работят, и да притеглим служащи от други страни. Така гладът за фрагменти ще намалее, а строителството и образованието ще оказват помощ на стопанската система ни да пораства.