Работници от изток заменят пловдивчаните на запад
Няма кой да кара рейсовете в Пловдив
Според данни на Териториално статистическо бюро Юг за 2017 година Пловдив е достигнал едни от най-ниските равнища на безработица. Експертите пресмятат, че коефициентът на безработица се е свил с 2 пункта спрямо 2016 година и доближава 4.7%, като безработните лица в града са малко над 15 хиляди. Според същата статистика стопански дейните и работещи в Пловдив са 320.3 хиляди, или 73.6% от популацията в дейна трудова възраст. На фона на тази статистика зам.-министърът на стопанската система Лъчезар Борисов се похвали, че под тепетата са открити над 38 000 нови работни места единствено за предходната година. Според Национален статистически институт пък междинната работна заплата в Пловдив към третото тримесечие е 991 лв..
Когато всички тези цифри от бизнеса застанат обаче един до друг с демографията, то цялостната картинка надалеч не наподобява толкоз оптимистична и просперираща. Никога бизнесът и промишлеността, без значение дали приказваме за многохилядни фабрики и предприятия, или за дребни компании в региона на търговията и услугите, не са изпитвали по-голям апетит за фрагменти. Парадоксът е, че пазарът на труда се усилва, само че достъпът му до фрагменти става все по-ограничен. Две от главните аргументи за това са имиграцията на хора в трудоспособна възраст, както и негативният демографски приръст - и в страната, и в Пловдив.
Ако пред 5-10 години бизнесът се оплакваше от дефицит на експерти или тесни профилирани специалисти в избрани области, то към днешна дата сходно е ситуацията във всеки един бранш. Не доближава даже нискоквалифициран личен състав - бармани и сервитьори, както и служащи в селското стопанство. Изправени пред този проблем, работодатели и представители на разнообразни браншови организации все по-често и изрично се сплотяват към едно искане - либерализация на пазара на труда и облекчение на бюрократичната тежест и процедури по наемането на чиновници от трети страни.
Режимите за работа на чужденци от трети страни в България са два - за сезонна претовареност до 90 дни и за непрекъсната претовареност. По първия от началото на годината до октомври са регистрирани 9719 лица. Голямата част от тях са от Молдова, Украйна, Турция, Сърбия и Македония. Близо 80% от тях са наети в секторите ресторантьорство, хотелиерство и земеделие. Вторият режим с по този начин наречената „ синя карта ” на Европейски Съюз за работа на висококвалифицирани експерти остава относително неизвестен и за първите 10 месеца от годината единствено 198 души са получили документи за непрекъсната претовареност у нас.
Пряк фактор, влияещ на пазара на труда, е просветителната система в Пловдив. Според експерти от КНСБ съществуването на дузина университети и колежи, в които учат близо 50 000 младежи, спомага за установяването на района като основен промишлен център. Пловдив се нарежда като водеща университетска зона с национално значение. Тук има още 53 центъра за професионално образование, както и 26 професионални гимназии с близо 12 000 възпитаници в тях. Друг е въпросът обаче до каква степен учат специалности, съобразени с потребностите на бизнеса и работодателите. Друг проблем пред пазара на труда е съществуването на доста хора в дейна възраст, които с години стоят регистрирани в Бюрото по труда, с цел да получават обществени помощи. Има и значително безработни, които пък не се записват.
На извършена среща за проблемите на пазара на труда в Пловдив преди месец Ваня Григорова, ръководител на съдружие „ Солидарна България “ и консултант на КТ „ Подкрепа “, съобщи: При малко над 1300 свободните работни места в Пловдив и региона над 92% от оповестените свободни позиции нямат особено условие за обучение. А 47% от местата са без оповестена заплата, до момента в който близо 45% са с посочено заплащане под 1000 лв.. Толкова е междинната заплата в района.
Липсват публични данни какъв брой тъкмо са наетите лица от трети страни в Пловдив и района за последната година. Според осведомени огромна част от сезонните служащи в селското стопанство са наети от Молдова или Украйна за период от 90 дни. Това води и до патовата обстановка: нашите служащи отпътуват за Англия, Франция и други западни страни, с цел да упражняват труд, за който работодателите в България след това търсят фрагменти от трети страни.
Според данни на Териториално статистическо бюро Юг за 2017 година Пловдив е достигнал едни от най-ниските равнища на безработица. Експертите пресмятат, че коефициентът на безработица се е свил с 2 пункта спрямо 2016 година и доближава 4.7%, като безработните лица в града са малко над 15 хиляди. Според същата статистика стопански дейните и работещи в Пловдив са 320.3 хиляди, или 73.6% от популацията в дейна трудова възраст. На фона на тази статистика зам.-министърът на стопанската система Лъчезар Борисов се похвали, че под тепетата са открити над 38 000 нови работни места единствено за предходната година. Според Национален статистически институт пък междинната работна заплата в Пловдив към третото тримесечие е 991 лв..
Когато всички тези цифри от бизнеса застанат обаче един до друг с демографията, то цялостната картинка надалеч не наподобява толкоз оптимистична и просперираща. Никога бизнесът и промишлеността, без значение дали приказваме за многохилядни фабрики и предприятия, или за дребни компании в региона на търговията и услугите, не са изпитвали по-голям апетит за фрагменти. Парадоксът е, че пазарът на труда се усилва, само че достъпът му до фрагменти става все по-ограничен. Две от главните аргументи за това са имиграцията на хора в трудоспособна възраст, както и негативният демографски приръст - и в страната, и в Пловдив.
Ако пред 5-10 години бизнесът се оплакваше от дефицит на експерти или тесни профилирани специалисти в избрани области, то към днешна дата сходно е ситуацията във всеки един бранш. Не доближава даже нискоквалифициран личен състав - бармани и сервитьори, както и служащи в селското стопанство. Изправени пред този проблем, работодатели и представители на разнообразни браншови организации все по-често и изрично се сплотяват към едно искане - либерализация на пазара на труда и облекчение на бюрократичната тежест и процедури по наемането на чиновници от трети страни.
Режимите за работа на чужденци от трети страни в България са два - за сезонна претовареност до 90 дни и за непрекъсната претовареност. По първия от началото на годината до октомври са регистрирани 9719 лица. Голямата част от тях са от Молдова, Украйна, Турция, Сърбия и Македония. Близо 80% от тях са наети в секторите ресторантьорство, хотелиерство и земеделие. Вторият режим с по този начин наречената „ синя карта ” на Европейски Съюз за работа на висококвалифицирани експерти остава относително неизвестен и за първите 10 месеца от годината единствено 198 души са получили документи за непрекъсната претовареност у нас.
Пряк фактор, влияещ на пазара на труда, е просветителната система в Пловдив. Според експерти от КНСБ съществуването на дузина университети и колежи, в които учат близо 50 000 младежи, спомага за установяването на района като основен промишлен център. Пловдив се нарежда като водеща университетска зона с национално значение. Тук има още 53 центъра за професионално образование, както и 26 професионални гимназии с близо 12 000 възпитаници в тях. Друг е въпросът обаче до каква степен учат специалности, съобразени с потребностите на бизнеса и работодателите. Друг проблем пред пазара на труда е съществуването на доста хора в дейна възраст, които с години стоят регистрирани в Бюрото по труда, с цел да получават обществени помощи. Има и значително безработни, които пък не се записват.
На извършена среща за проблемите на пазара на труда в Пловдив преди месец Ваня Григорова, ръководител на съдружие „ Солидарна България “ и консултант на КТ „ Подкрепа “, съобщи: При малко над 1300 свободните работни места в Пловдив и региона над 92% от оповестените свободни позиции нямат особено условие за обучение. А 47% от местата са без оповестена заплата, до момента в който близо 45% са с посочено заплащане под 1000 лв.. Толкова е междинната заплата в района.
Липсват публични данни какъв брой тъкмо са наетите лица от трети страни в Пловдив и района за последната година. Според осведомени огромна част от сезонните служащи в селското стопанство са наети от Молдова или Украйна за период от 90 дни. Това води и до патовата обстановка: нашите служащи отпътуват за Англия, Франция и други западни страни, с цел да упражняват труд, за който работодателите в България след това търсят фрагменти от трети страни.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ