Професия „Работохолик“
Няма по какъв начин... на множеството от нас ни се постанова да работим и в работа прекарваме огромна част от живота си. Но какво става, когато всичко се изчерпва с нея и тя се трансформира в наш другар, разтуха, отдушник и само занятие и цел? Когато трупането на пари, позиции, трофеи измести персоналните ни взаимоотношения, заниманията, заниманията, свободното време... Когато сме безусловно пристрастени към нея, подготвени сме да работим непрекъснато без отмалялост, вглъбяваме се в заниманието си и с времето единствено то ни вълнува. Да приказваме за работата като опиат не е нещо извънредно – въпреки мнозина да я ненавиждат и да я правят само, с цел да обезпечават прехраната си, работохолиците обезверено се нуждаят от нея и се усещат добре единствено, когато работят.
Ако се разпознаете в идващите редове, е доста евентуално да сте били погълнати от работата си до степен, в която друго да не ви интересува и може би е време да се замислите дали в действителност желаете да прекарате живота си по този начин, дали желаете спомените ви да са изпълнени със служебни каузи, срещи, задължения и заплата в края на месеца... и дали сте подготвени да извършите място и за дребните наслади, от които всеки човек има потребност. Едва ли е належащо да се загатва какво се случва със фамилиите на хората, които постоянно подценяват околните си, поради уговорките в службата. Наистина ли го желаете?
„ Слава Богу, не попадам в тази категория, просто обичам работата си “ - Много работохолици мислят по този начин, само че дали е правилно...
Събота вечер е, а вие сте у дома, пред компютъра, затънали до шия в работа. Да, правилно е, че имате краен период да приключите с значим план, който шефът ви безусловно ще желае да види още в понеделник!, само че какъв брой време прекарахте през уикенда в работа? И какъв брой уикенди излязохте въобще? Видяхте ли се с приятелите си, посетихте ли родственици, спомняте ли си по кое време за последно бяхте на екскурзия със фамилията си?
Работохолиците считат, че работата е преди всичко. Те се зареждат и черпят сила от нея, макар напъните, които пилеят в безбройните часове работа. Те лягат и стават само с мисълта за това, което би трябвало да свършат и са постоянно вглъбени, забързани и замислени. Всичко друго е „ апропо “. Почивката за тях е призрачен сън, от който неизбежно желаят да се отърват, а излежаването и сънят са тотална загуба на време, в което могат да се отметнат хиляди служебни задания. Така е програмиран мозъкът на работохолика. И макар че на пръв взор може да наподобява потребно да имаш подобен чиновник, постоянно „ онлайн “, въпреки всичко става дума за жив човек, а не за робот и все в миналото този човек ще грохне от безсилие, ще се разболее или ще престане да бъде толкоз деен. Свръхнатовареността в дълготраен проект освен че не оказва помощ, само че и може съществено да навреди на кариерата. И най-хубавият чиновник се нуждае от отмора.Мозъкът би трябвало да се разтовари, преди да му се възложат нови задания.
Първи признаци на работохолизъм
В края на работния ден всички си потеглят, само че не и работохоликът. За него осем часа не са задоволителни. Често обаче зад това оставане до късно в офиса, както и през почивните дни, се крие самотност в персонален проект, както и предпочитание за компенсиране и забравяне на неуспехите във всички други аспекти. На работа работохоликът е мощен и убеден, само че отвън нея той е нищо и няма никаква концепция какво да прави с времето и с живота си. Не на последно място, поради безконечната си претовареност, обществените му контакти или са мощно лимитирани, или напълно липсват и даже да желае, той не знае по какъв начин да запълни времето си. Да седне с другар на по бира – парадокс! Пълна загуба на време и досада. Него го чака толкоз работа...
Офис вкъщи + неприятна организация = безконечен работен ден
У доста хора се ражда илюзията, че в случай че не вървиш всеки ден в офиса, значи не работиш. Често обаче се случва таман противоположното – работният ден на работохолика с отдалечена активност се оказва надалеч по-дълъг от естествения и фактът, че няма кой да заключи вратите след 18.00 ч. е причина за работохолика да не напусне спонтанното си работно място и да откара по този начин до ранни зори, освен това не еднократно.
Разбира се, „ положителният “ работохолик, даже да е на работа от 09.00 до 17.00 ч., ще си вземе задоволително работа за у дома и ще прекара вечерта, забоден в докладите, вместо да разпуска. А визиите му за отмора включват непрекъснато включен телефон, преносим компютър и интернет, с цел да не изпусне нито едно служебно позвъняване или имейл и да продължи да движи всичко от разстояние.
Работохоликът „ не боледува “
Той в никакъв случай не си взима болничен, нито „ някакъв си грип “ може да го накара да изостави служебните си задължения. Той ще кашля и подсмърча и ще идва на работа с една торба медикаменти, а в случай че положението му не разрешава да стане от леглото, наложително ще си вземе работа за у дома и ще упорства да го прави, макар молбите на шефа му да си почине най-малко този път!
Пристрастеният чиновник постоянно работи, даже и в мислите си
Дори сега да се намира в киното и да гледа филм с обичания човек, или да е на разходка в планината – все едно. Мислите му още веднъж са ангажирани с работа. Наум той репетира речта за идната си презентация и трансферира в главата си дилемите, които би трябвало да се свърши НЕПРЕМЕННО, когато отиде в офиса.
Тема на диалог номер 1: РАБОТАТА
С работохолика мъчно може да се приказва за друго, с изключение на за работа. Дори диалогът да е надалеч от тази тематика, той ще откри метод да наклони още веднъж везните към нея и да я вмъкне, където ще плува в свои води и ще се усеща добре, за сметка на отегчените му слушатели. С времето това може да го накара да се вглъби в себе си и да заобикаля да беседва с близките, както и те с него... „ ААА, това е оня досадник, който постоянно ни занимава с работата си, като че ли ни интересува... неее, пристигнали сме да се забавляваме “...
Да се изцелявам от работохолизъм, само че по какъв начин?
Естествено, първата стъпка е да го желаете и да осъзнаете, че имате потребност да измененията метода си на живот и да преразгледате целите си.
Ако сте самотни, може би една мощна обич ще преобърне нещата – единствено внимавайте да не прехвърлите зависимостта си върху нея, както постоянно става при подвластните.
Намирането на занимание също може да бъде средство да се откъснете от работата – няма значение дали ще е бягане в парка, йога или лов на риба, значимото е да е радикално друго от това, което вършиме по принцип и да е увлекателно, с цел да приковава вниманието ви освен еднократно и да го включите в графика си.
Животът е прекомерно къс и забавен, с цел да го прекарваме само в работа. Отворете хоризонта си и направете място за същински значимите неща – тези, които си костват и няма да ги откриете сред служебните папки.
Ако се разпознаете в идващите редове, е доста евентуално да сте били погълнати от работата си до степен, в която друго да не ви интересува и може би е време да се замислите дали в действителност желаете да прекарате живота си по този начин, дали желаете спомените ви да са изпълнени със служебни каузи, срещи, задължения и заплата в края на месеца... и дали сте подготвени да извършите място и за дребните наслади, от които всеки човек има потребност. Едва ли е належащо да се загатва какво се случва със фамилиите на хората, които постоянно подценяват околните си, поради уговорките в службата. Наистина ли го желаете?
„ Слава Богу, не попадам в тази категория, просто обичам работата си “ - Много работохолици мислят по този начин, само че дали е правилно...
Събота вечер е, а вие сте у дома, пред компютъра, затънали до шия в работа. Да, правилно е, че имате краен период да приключите с значим план, който шефът ви безусловно ще желае да види още в понеделник!, само че какъв брой време прекарахте през уикенда в работа? И какъв брой уикенди излязохте въобще? Видяхте ли се с приятелите си, посетихте ли родственици, спомняте ли си по кое време за последно бяхте на екскурзия със фамилията си?
Работохолиците считат, че работата е преди всичко. Те се зареждат и черпят сила от нея, макар напъните, които пилеят в безбройните часове работа. Те лягат и стават само с мисълта за това, което би трябвало да свършат и са постоянно вглъбени, забързани и замислени. Всичко друго е „ апропо “. Почивката за тях е призрачен сън, от който неизбежно желаят да се отърват, а излежаването и сънят са тотална загуба на време, в което могат да се отметнат хиляди служебни задания. Така е програмиран мозъкът на работохолика. И макар че на пръв взор може да наподобява потребно да имаш подобен чиновник, постоянно „ онлайн “, въпреки всичко става дума за жив човек, а не за робот и все в миналото този човек ще грохне от безсилие, ще се разболее или ще престане да бъде толкоз деен. Свръхнатовареността в дълготраен проект освен че не оказва помощ, само че и може съществено да навреди на кариерата. И най-хубавият чиновник се нуждае от отмора.Мозъкът би трябвало да се разтовари, преди да му се възложат нови задания.
Първи признаци на работохолизъм
В края на работния ден всички си потеглят, само че не и работохоликът. За него осем часа не са задоволителни. Често обаче зад това оставане до късно в офиса, както и през почивните дни, се крие самотност в персонален проект, както и предпочитание за компенсиране и забравяне на неуспехите във всички други аспекти. На работа работохоликът е мощен и убеден, само че отвън нея той е нищо и няма никаква концепция какво да прави с времето и с живота си. Не на последно място, поради безконечната си претовареност, обществените му контакти или са мощно лимитирани, или напълно липсват и даже да желае, той не знае по какъв начин да запълни времето си. Да седне с другар на по бира – парадокс! Пълна загуба на време и досада. Него го чака толкоз работа...
Офис вкъщи + неприятна организация = безконечен работен ден
У доста хора се ражда илюзията, че в случай че не вървиш всеки ден в офиса, значи не работиш. Често обаче се случва таман противоположното – работният ден на работохолика с отдалечена активност се оказва надалеч по-дълъг от естествения и фактът, че няма кой да заключи вратите след 18.00 ч. е причина за работохолика да не напусне спонтанното си работно място и да откара по този начин до ранни зори, освен това не еднократно.
Разбира се, „ положителният “ работохолик, даже да е на работа от 09.00 до 17.00 ч., ще си вземе задоволително работа за у дома и ще прекара вечерта, забоден в докладите, вместо да разпуска. А визиите му за отмора включват непрекъснато включен телефон, преносим компютър и интернет, с цел да не изпусне нито едно служебно позвъняване или имейл и да продължи да движи всичко от разстояние.
Работохоликът „ не боледува “
Той в никакъв случай не си взима болничен, нито „ някакъв си грип “ може да го накара да изостави служебните си задължения. Той ще кашля и подсмърча и ще идва на работа с една торба медикаменти, а в случай че положението му не разрешава да стане от леглото, наложително ще си вземе работа за у дома и ще упорства да го прави, макар молбите на шефа му да си почине най-малко този път!
Пристрастеният чиновник постоянно работи, даже и в мислите си
Дори сега да се намира в киното и да гледа филм с обичания човек, или да е на разходка в планината – все едно. Мислите му още веднъж са ангажирани с работа. Наум той репетира речта за идната си презентация и трансферира в главата си дилемите, които би трябвало да се свърши НЕПРЕМЕННО, когато отиде в офиса.
Тема на диалог номер 1: РАБОТАТА
С работохолика мъчно може да се приказва за друго, с изключение на за работа. Дори диалогът да е надалеч от тази тематика, той ще откри метод да наклони още веднъж везните към нея и да я вмъкне, където ще плува в свои води и ще се усеща добре, за сметка на отегчените му слушатели. С времето това може да го накара да се вглъби в себе си и да заобикаля да беседва с близките, както и те с него... „ ААА, това е оня досадник, който постоянно ни занимава с работата си, като че ли ни интересува... неее, пристигнали сме да се забавляваме “...
Да се изцелявам от работохолизъм, само че по какъв начин?
Естествено, първата стъпка е да го желаете и да осъзнаете, че имате потребност да измененията метода си на живот и да преразгледате целите си. Ако сте самотни, може би една мощна обич ще преобърне нещата – единствено внимавайте да не прехвърлите зависимостта си върху нея, както постоянно става при подвластните. Намирането на занимание също може да бъде средство да се откъснете от работата – няма значение дали ще е бягане в парка, йога или лов на риба, значимото е да е радикално друго от това, което вършиме по принцип и да е увлекателно, с цел да приковава вниманието ви освен еднократно и да го включите в графика си. Животът е прекомерно къс и забавен, с цел да го прекарваме само в работа. Отворете хоризонта си и направете място за същински значимите неща – тези, които си костват и няма да ги откриете сред служебните папки.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ