Проф. Милена Стефанова: Бомбени заплахи?! Който е решил да гласува, ще гласува
" Няма по какъв начин да чакаме нещо друго. Хората са изморени. Говоренето се върти към едни и същи тематики. Няма нов участник. Няма какво да стимулира хората, тъй че те да бъдат по-ентусиазирани да трансформират ориентацията си или пък да се усили делът на гласувалите ".
Това разяснява пред БНР политологът проф. Милена Стефанова от Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Според нея предизборната акция е била напълно естествена:
" Правеше усещане, че партиите и обединенията бяха доста обрани в говоренето си, дебатите се въртяха към значимите въпроси за България. Всичко беше в реда на упованията. Не съм очаквала да се случи нещо друго. Освен това, че нямаше кавги и че алените линии бяха потулени, нямаше изненади. Самата акция не може да повлияе значително върху ориентациите на гласоподавателите, тъй като си беше обичайната акция ".
По думите й бомбените закани даже да се отразят на интензивността, то няма да е значително. Проф. Стефанова обаче акцентира, че е значимо институциите да успокоят гласоподавателите, че постройките са безусловно безвредни. Според нея бомбените закани са били доста аматьорски поднесени.
Министерство на вътрешните работи и ЦИК договориха по какъв начин ще се работи при бомбени закани в изборния ден
В предаването " Хоризонт за вас " политологът означи, че ниската изборна интензивност, както и гласуването с " Не поддържам никого " облагодетелстват дребните партии - тези, които са на границата на 4-процентната преграда.
" Това, че пораства броят на хората, които гласоподават с " Не поддържам никого ", демонстрира единствено моралната оценка на все по-голяма част от гласоподавателите към това, което се предлага - към партиите и обединенията. Това е сигнал за тях ".
Тя прикани хората, които желаят да гласоподават, да изберат за кого да гласоподават действително.
Проф. Стефанова разчита прогнозите на социолозите по този начин:
Екзакта: Невъзможно е да се предвижда кой ще завоюва изборите и кой ще бъде втори
" Имаме 2 групи в обществото, които са относително устойчиви последователи на първите 2 сили. Тези две групи обаче, взети дружно, споделят - желаеме ръководство от тези две първи сили. Това желае гласоподавателят. Като погледнем посланията на първите 2 сили, не е толкоз мъчно да се откри общ език, с цел да се реализиран 2-3-4 неща - Шенген, приемане на еврото, отношението към войната в Украйна. Те тук нямат разлики. И да имат някакви разлики, те са в елементи ".
Според нея в този смисъл са нужни едни съдържателни диалози и евентуално ще би трябвало да бъдат направени някакви взаимни отстъпки.
Трябва устойчива политика по въпроса и с инфлацията, акцентира политологът и добави: " Трябва устойчиво ръководство, което да се насочи към основаване на среда, която да води към растеж на стопанската система ".
Това разяснява пред БНР политологът проф. Милена Стефанова от Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Според нея предизборната акция е била напълно естествена:
" Правеше усещане, че партиите и обединенията бяха доста обрани в говоренето си, дебатите се въртяха към значимите въпроси за България. Всичко беше в реда на упованията. Не съм очаквала да се случи нещо друго. Освен това, че нямаше кавги и че алените линии бяха потулени, нямаше изненади. Самата акция не може да повлияе значително върху ориентациите на гласоподавателите, тъй като си беше обичайната акция ".
По думите й бомбените закани даже да се отразят на интензивността, то няма да е значително. Проф. Стефанова обаче акцентира, че е значимо институциите да успокоят гласоподавателите, че постройките са безусловно безвредни. Според нея бомбените закани са били доста аматьорски поднесени.
Министерство на вътрешните работи и ЦИК договориха по какъв начин ще се работи при бомбени закани в изборния ден
В предаването " Хоризонт за вас " политологът означи, че ниската изборна интензивност, както и гласуването с " Не поддържам никого " облагодетелстват дребните партии - тези, които са на границата на 4-процентната преграда.
" Това, че пораства броят на хората, които гласоподават с " Не поддържам никого ", демонстрира единствено моралната оценка на все по-голяма част от гласоподавателите към това, което се предлага - към партиите и обединенията. Това е сигнал за тях ".
Тя прикани хората, които желаят да гласоподават, да изберат за кого да гласоподават действително.
Проф. Стефанова разчита прогнозите на социолозите по този начин:
Екзакта: Невъзможно е да се предвижда кой ще завоюва изборите и кой ще бъде втори
" Имаме 2 групи в обществото, които са относително устойчиви последователи на първите 2 сили. Тези две групи обаче, взети дружно, споделят - желаеме ръководство от тези две първи сили. Това желае гласоподавателят. Като погледнем посланията на първите 2 сили, не е толкоз мъчно да се откри общ език, с цел да се реализиран 2-3-4 неща - Шенген, приемане на еврото, отношението към войната в Украйна. Те тук нямат разлики. И да имат някакви разлики, те са в елементи ".
Според нея в този смисъл са нужни едни съдържателни диалози и евентуално ще би трябвало да бъдат направени някакви взаимни отстъпки.
Трябва устойчива политика по въпроса и с инфлацията, акцентира политологът и добави: " Трябва устойчиво ръководство, което да се насочи към основаване на среда, която да води към растеж на стопанската система ".
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ