Няма журналист, който да не се е сблъсквал с типичните

Няма публицист, който да не се е сблъсквал с типичните за януари и август скучни дни без вести. Затова постоянно обръщаме внимание на тапите по пътя към морето. Ако имаше кит, или най-малко акула палач в Черно море редакторите щяха да почерпят, тъй като цяла седмица щяха да се пишат репортажи и разбори от разнообразни гледни точки. По същия метод и януари е време за увещание по какъв начин ще ни се отразят измененията в данъчното законодателство. Или дали електронната система на Национална агенция за приходите приема новите заявления още от първи януари, като че ли някой ще тръгне да ги подава с махмурлука си от предната вечер. После, когато пристигна 30 април и крайният период за подаването им, се радваме, в случай че той съответствува с Великден, тъй като и по Възкресните празници публиката ще може да се занимава с опашките в офисите на Национална агенция за приходите или с претоварване на електронната услуга.

Само че в случай че в предишното се одобряваха съществени промени, с действително отражение върху живота на хората в този момент се прокарват начинания с козметичен резултат. На този декор приключването на периода, в който е работила преференциална ставка от 9% за Данък добавена стойност върху хляба наподобява значима вест. Телевизионни кореспонденти и водещи изпълват излъчванията с авторитетно говорене по какъв начин хлябът поскъпнал с 20%. Колко ужасно е това за елементарния човек и по този начин нататък.

Стига нелепости!

Вдигането на Данък добавена стойност от 0% на 20% при равни други условия допуска самун от два лв. да нарастне с 40 стотинки. Това са 12 лв. на месец, в случай че семейството купува самун всеки ден. При растежа на пенсиите и минималната работна заплата в последните години тези пари не могат да бутнат никого, тъй че, хайде малко по-сериозно.

От Бъдни вечер насам непрекъснато се занимаваме какъв брой са загрижени хлебопроизводителите за хората, че поради тях не трябвало да се покачва косвения налог. В едно от интервютата угрижен притежател на пекарски магазин разяснява, че по някой от продуктите му Данък добавена стойност бил 70 стотинки. Тоест базовата цена на хляба му е 3.5 и с връщането на косвения налог ще стане 4.2 лв.. При цялото ми почитание към този бизнес, само че той не е всеобщ, а за хора с приходи над междинните. Друг производител приказва, че с изключение на хляба ще нарастнат и кроасаните и баниците. А репортери на Нова от три града демонстрират какъв брой коства всеобщ самун в обитаемоте им места.

Дали страхът на хлебопроизводителите не е подбуден от обстоятелството, че през февруари, като подадат Данък добавена стойност декларациите си, ще лъсне кои пекарни и бакалии са заявили покачване на събрания индиректен налог и в случай че то не е, това ще бъде директна покана за инспекции и проверки от страна на Национална агенция за приходите.

Трябва да се съобщи ясно, че връщането на Данък добавена стойност върху хляба и хлебните произведения е ценово търпимо и обезпечава фискално нищожен резултат от едвам 93 милиона лв.. Спряганите митологични половин милиард лв. са за общо отпадане на преференциалния режим по всички артикули и услуги, въведен в отговор на коронакризата, и даже тогава спомагателните средства ще са незначителни (само 2.7%) по отношение на очертаващия се недостиг от 18 милиарда лв.. Но общото отпадане на Данък добавена стойност преференциите ще е някакво начало към връщането към нормалността преди 2020 година. Стъпка по стъпка, както в края на 90-те се полагаха основите на данъчната ни система. Всяко удължение на преференциалните режими е форма на предизборна акция върху гърба на бюджета и ще ни излезе скъпо в дълготраен проект.

Преференциални ставки по хляба биха имали смисъл, в случай че той на всички места наложително се произвеждаше от най-качествени материали и даже всеобщият самун би стигнал цена от четири лв.. В България всеобщият самун се прави от пшеница, която е надалеч от най-качествената. Тоест, не е толкоз скъпа. Всеки пекар, който се тормози за ценовата търпимост на клиентите си, пробва да скрие лична неефективност или податливост да не заявява обороти.

Всичко, което малките екрани ни сервират по тематиката е плод на липса на съществени вести, бягство от дълбаене  съществени тематики и като резултат – всяване на боязън измежду най-бедните и то с манипулативни послания, които не почиват на действителни данни.

Тема за размисъл

Повод за разбор и следствие е каква част от енергийните помощи за бизнеса отива в огромни индустриални компании, които са на облага поради рекордните цени на продукцията си. Първо те създават лични енергийни източници. Те са възобновими, или имат поколения за произвеждане от боклуци. И даже някои си внасят такива от чужбина. Второ, пазарната конюнктура  им разрешава да печелят макар скъпото електричество. Главно това са конгломератите от минния и преработвателния бранш. Например, цените на медта са по-малко от 10% по-ниски по отношение на историческия си пик през 2022 година само че помощите за рудодобива остават.

Вглеждането в такива недомислици и отстраняването им може да обезпечи запаси за намаляване на шокове или да свие назряващия недостиг, само че тематиката остава непокрита от болшинството медии. Когато става дума за държавни пари, става дума за наши пари, които под някаква форма са ни взети и ръководещите търсят най-ефективния метод за оползотворяването им. Затова би трябвало да се проучва и кои бизнеси са съществени и заслужават поддръжка и в кои случаи субсидирането поддържа изкуствено съществуването на бизнеси, които другояче няма да оцелеят.

Проблемите с цената на хляба са същите, като с цената на тока. Миналата година, когато снегът падна рано и пречупвайки дървета, чиито листа не са окапали, унищожи електропреносна инфраструктура, на малко на брой им светна лампичка. Тази година, виждаме по какъв начин горе в Балкана стълбове са нападали като домино и към този момент не би трябвало да се съмняваме, че мрежите са съществено остарели в морално отношение и единствено вложения в нова инфраструктура могат да предотвратят студени и тъмни зими.

Комплексното повишаване на храни и електрическа енергия, може и да съставлява сигнал за внимание за обедняване на обществото, само че отново – в случай че се проследят всички нормативни покачвания на приходите, ще се излезе, че те изпреварват инфлацията.