Защо домашните вредят на децата повече, отколкото помагат
„ Няма доказателства, че каквото и да било количество домашни усъвършенства резултатите на учениците в началното учебно заведение. “
Това изявление на педагога Харис Купър от Университета Дюк е изненадващо, без значение какво е мнението ви по въпроса за домашните.
Може ли да е правилно, че часовете изгубено време за игра, борбиje за превъзходство и сълзите за били напразни? Че милиони фамилии минават през един вечерен обред, който въобще не оказва помощ? Домашната работа е общоприета процедура, така че за множеството възрастни е мъчно да слагат под въпрос нейната полезност.
Когато погледнем обстоятелствата обаче, ето какво излиза наяве: от домашните има изгода, само че тя зависи от възрастта.
Що се отнася до децата в начална учебна възраст, проучванията демонстрират, че ученето в клас дава положителни резултати, а спомагателната работа за у дома е просто... спомагателна работа. Дори в прогимназията връзката сред домашните и триумфа в учебно заведение е в най-хубавия случай минимална. Когато учениците доближат гимназиална възраст, домашните дават положителни резултати, само че единствено когато са в умерено количество. Два часа на вечер е горната граница. След това количество, изгодите понижават. „ Изследването е недвусмислено " – съгласна е Ета Краловец, професор по педагогика от университета на Аризона. „ В началното учебно заведение няма изгода. “
Преди да продължим, дано разсеем подозренията, че горните изказвания се дължат на шепа недобре извършени изследвания. Защото е таман противоположното. Купър съчетава данните от 120 изследвания, извършени през 1989 година и още 60 – през 2006 година Този обстоен разбор на голям брой научни проучвания открива, че няма доказателства за просветителни изгоди от домашните работи на равнище начално учебно заведение. Въпреки това те оказват въздействие – отрицателно – върху отношението на децата към учебното заведение.
