Красимира Хендри: Обожавам моите 50
„ Няма да познаеш какво върша сега “ – ми споделя Красимира Хендри от вкъщи си в Лондон, когато се чуваме по телефона. Моли ме да не ù се дръзвам и признава, че вади противогази, които с мъжа ù и дъщерите ù са си купували за маскен бал преди години. Признава, че живеейки всекидневно в паниката за войната сред Русия и Украйна, има потребност да се застрахова и желае тези противогази да са наоколо, за всеки случай.Краси Хендри е интернационален редактор и продуцент в езиковия отдел на Би Би Си, първата чужденка в британския нюзрум на английската медия. Започнала кариерата си в Нощния блок на стратегия „ Христо Ботев “, откакто приключва публицистика в Софийския университет. Работила е като кореспондент и водеща в Ефир 2, за което е определена персонално от Хачо Бояджиев, а по-късно и в малките екрани Al Jazeera и CNN. Била е и шеф на платформата за привличане на нови многоезични гении на Би Би Си - Future Voices. В момента като се изключи че работи като редактор и продуцент в новинарския екип на Би Би Си, води и стратегии за професионално развиване на дами публицисти. Когато обаче преди три години навършва 50, Краси се оказва на кръстопът.
Краси: Дадох си сметка, че на 20 търсиш себе си и към коя част от обществото принадлежиш. На 30 към този момент си взел тези решения и искаш да вървиш напред по професионалния си път. Между 35 и 45 нямаш доста независимост на деяние и развиване, тъй като се допуска, че си заета с развъждането на децата си. Разбрах коя съм и какво желая, когато станах на 50. Започнах да работя за себе си, върху моето духовно израстване, върху компромисите, които върша, за какво и с кого ги върша и къде да не позволявам нарушение на персоналното ми пространство. Попитах се какво желая от бъдещето си. Започнах да изучавам хипнотерапия в Surrey Institute for Clinical Hypnotherapy във Англия. Винаги ми е било забавно да изучавам логика на психиката и, търсейки решения за страха ми от хвърчене и за ниското ми тогава самочувствие, попаднах на този институт.
Не изглеждаш като човек с ниско самочувствие. Изглеждам с високо самочувствие, доста целеустремена, само че надълбоко в себе си постоянно съм неуверена, притеснителна, ранима. Имам боязън, че ще ме съдят, правят оценка. Осъзнах обаче, че в случай че спрем да се съмняваме в себе си, ще спрем развиването си. Съмнението е движещата ми мощ. С времето разбрах, че е значимо да се учим не от грешките, а от триумфите си. Какво те научиха твоите триумфи? Да не диря непрекъснато виновността за всичко в себе си. В Западния свят изборът ти за избрана работа и позиция касае освен професионализма ти, а и каква част от екипа можеш да си, какъв темперамент им е нужен, с цел да върви този екип напред. И в случай че не пасваш, преценят, че на този стадий не си подобаващ. Когато обаче си точният човек на точното място с точните познания, триумфът те бута напред. Научих го едвам когато започнах да образовам хора на професионално развиване в Би Би Си. Какво съставлява това образование? Обучаваме нашите кореспонденти и редактори по какъв начин да се държат на изявление за работа, по какъв начин да покажат най-хубавото от себе си, по какъв начин да договарят за заплати. Имаме особено образование за дами на лидерски позиции. Повечето дами от медията членуват във вътрешна организация, в която непрестанно има семинари, групи за йога, за препоръки за майки с дребни деца, за кариерно развиване. За мен личностното развиване постоянно е било доста значимо. Така попаднах в Института за хипнотерапия. В него преподават и работят едни от най-големите имена в хипнотерапията във Англия – Пол Уайт, който се занимава с педиатрична хипнотерапия. И Пол Хауърд, който се занимава с тревоги и обсесии. И какво се случи в този институт? Като пациент след две сесии страхът ми от хвърчене изчезна. Работих дълго време и върху самочувствието си и в края на този развой на себеоткриване при Пол Хауърд той ме предложения на курсове по хипнотерапия. Учих две години и приключих с интернационално приета тапия за хипнотерапевт. Направих клиника, в която работя, когато не се занимавам с публицистика. Преди два месеца Пол Хауърд ме предложения да стана част от института, който приключих, този път като терапевт. Как съчетаваш работата в Би Би Си с института и фамилията ти? Като публицист и редактор работя четири дни седмично, общо 40 часа по график, който е конкретизиран няколко месеца авансово. С клиентите ми работя в останалите дни. В клиниката в този момент имам доста пациенти. Гледам да уравновесявам, тъй като нуждая се от почивен ден. С дъщерите ми и мъжа ми вечеряме дружно постоянно, когато е допустимо. На каква възраст са девойките? Току-що навършиха 18. Близначки са. През есента отпътуват за Шотландия да следват стопанска система и финанси. Избраха да не са в Лондон, тъй като желаят да са самостоятелни. Потискам страстите си, само че ми се къса сърцето от смут за „ празното гнездо “. Кой ще седи с мен в градината? Кой иска ми се смее на нелепостите? На кого ще се карам да си сменя чаршафите или че ми е изял шоколада вечер? Да следя ял ли е, прибрал ли се е от купон… С мъжа ми Фил ще се окажем тъкмо както той ни дефинира преди време – две грахчета в празна тенекия. Моят проект Б е хипнотерапията и образованията, които върша на български студенти. Обичам бокс, колоездене. Тичането ми е обичано. Тоест при теб няма рецесия на 50-те. Кой е източникът ти на сила? Лудостта ми, може би. Аз боготворя моите 50. Кризите ми бяха сред 35 и 45. Сега, на 50, върша проекти за 20 години напред. И знаеш ли, научих се да обичам себе си. Мъчно ми е за млади девойки, които си мислят, че външният им тип, неналичието на бръчки, подчинението, живеенето в услуга или комплиментите ги вършат дами. А какво прави една жена жена? Болката. Нямам поради раждането. Може да си майка и без да си раждала. Жени, които осиновяват или се трансформират в ментори на младежи, са героини. Имам поради болката от уроците, които животът ти е дал, болката, в която сърцето ти се е възпитавало да обича. Опитът те прави жена. Доколко си обвързвана с България в този момент? Мисля, че повече от всеки път. Разбрах, че човек би трябвало да се връща при корените си и там, където принадлежи. Мога да се завърна и в публицистиката, и като терапевт или учител. Години наред претендирах, че съм британка, и това докара до доста недоразумения в персонален проект. Сега се връщам на всеки два месеца, тъй като ми липсва. Имам планове тук. Хубаво ми е да видя майка ми и татко ми, които са на над 80 години. Доколко дъщерите ти са свързани с България? Болна тематика е това. Много горди изясняват какво е баница и че е българска. Носят мартенички. Разпознават книжовния български, само че за последно са споделили нещо на родния ми език преди 7-8 години. В България са съвсем всяко лято или през зимата – за ски. Ако им се наложи, ще проговорят. Дала съм им любовта си и паниката ми за България, а пътят нататък те ще си намерят сами. Къде срещна татко им? В нюзрума на Би Би Си. Филип е с икономическо обучение, лондончанин е. Загубил е родителите си, когато е бил на 14, и е израснал със своя вуйна. За него е първи брак, а за мен втори. И двамата имахме други връзки, когато се запознахме. Не беше елементарно, само че още помня по какъв начин видях очите му – страхотни сини очи. Не знаех кой е, по какъв начин се споделя, само че знаех, че това е моят брачен партньор. Той се е почувствал по същия метод. И по този начин минаха 22 години. Как си се представяш след 20 години? Ще вървя повече на йога, ще съм изкачила Килиманджаро, тъй като ми е фантазия. Ще предавам това, което съм научила, на другите. Ще бъда спокойна и уравновесена и може би – баба. Харесва ми да стана баба. Всъщност концепция нямам къде ще съм след 20 години. Ще бъде, каквото Бог е отредил…
Краси: Дадох си сметка, че на 20 търсиш себе си и към коя част от обществото принадлежиш. На 30 към този момент си взел тези решения и искаш да вървиш напред по професионалния си път. Между 35 и 45 нямаш доста независимост на деяние и развиване, тъй като се допуска, че си заета с развъждането на децата си. Разбрах коя съм и какво желая, когато станах на 50. Започнах да работя за себе си, върху моето духовно израстване, върху компромисите, които върша, за какво и с кого ги върша и къде да не позволявам нарушение на персоналното ми пространство. Попитах се какво желая от бъдещето си. Започнах да изучавам хипнотерапия в Surrey Institute for Clinical Hypnotherapy във Англия. Винаги ми е било забавно да изучавам логика на психиката и, търсейки решения за страха ми от хвърчене и за ниското ми тогава самочувствие, попаднах на този институт.
Не изглеждаш като човек с ниско самочувствие. Изглеждам с високо самочувствие, доста целеустремена, само че надълбоко в себе си постоянно съм неуверена, притеснителна, ранима. Имам боязън, че ще ме съдят, правят оценка. Осъзнах обаче, че в случай че спрем да се съмняваме в себе си, ще спрем развиването си. Съмнението е движещата ми мощ. С времето разбрах, че е значимо да се учим не от грешките, а от триумфите си. Какво те научиха твоите триумфи? Да не диря непрекъснато виновността за всичко в себе си. В Западния свят изборът ти за избрана работа и позиция касае освен професионализма ти, а и каква част от екипа можеш да си, какъв темперамент им е нужен, с цел да върви този екип напред. И в случай че не пасваш, преценят, че на този стадий не си подобаващ. Когато обаче си точният човек на точното място с точните познания, триумфът те бута напред. Научих го едвам когато започнах да образовам хора на професионално развиване в Би Би Си. Какво съставлява това образование? Обучаваме нашите кореспонденти и редактори по какъв начин да се държат на изявление за работа, по какъв начин да покажат най-хубавото от себе си, по какъв начин да договарят за заплати. Имаме особено образование за дами на лидерски позиции. Повечето дами от медията членуват във вътрешна организация, в която непрестанно има семинари, групи за йога, за препоръки за майки с дребни деца, за кариерно развиване. За мен личностното развиване постоянно е било доста значимо. Така попаднах в Института за хипнотерапия. В него преподават и работят едни от най-големите имена в хипнотерапията във Англия – Пол Уайт, който се занимава с педиатрична хипнотерапия. И Пол Хауърд, който се занимава с тревоги и обсесии. И какво се случи в този институт? Като пациент след две сесии страхът ми от хвърчене изчезна. Работих дълго време и върху самочувствието си и в края на този развой на себеоткриване при Пол Хауърд той ме предложения на курсове по хипнотерапия. Учих две години и приключих с интернационално приета тапия за хипнотерапевт. Направих клиника, в която работя, когато не се занимавам с публицистика. Преди два месеца Пол Хауърд ме предложения да стана част от института, който приключих, този път като терапевт. Как съчетаваш работата в Би Би Си с института и фамилията ти? Като публицист и редактор работя четири дни седмично, общо 40 часа по график, който е конкретизиран няколко месеца авансово. С клиентите ми работя в останалите дни. В клиниката в този момент имам доста пациенти. Гледам да уравновесявам, тъй като нуждая се от почивен ден. С дъщерите ми и мъжа ми вечеряме дружно постоянно, когато е допустимо. На каква възраст са девойките? Току-що навършиха 18. Близначки са. През есента отпътуват за Шотландия да следват стопанска система и финанси. Избраха да не са в Лондон, тъй като желаят да са самостоятелни. Потискам страстите си, само че ми се къса сърцето от смут за „ празното гнездо “. Кой ще седи с мен в градината? Кой иска ми се смее на нелепостите? На кого ще се карам да си сменя чаршафите или че ми е изял шоколада вечер? Да следя ял ли е, прибрал ли се е от купон… С мъжа ми Фил ще се окажем тъкмо както той ни дефинира преди време – две грахчета в празна тенекия. Моят проект Б е хипнотерапията и образованията, които върша на български студенти. Обичам бокс, колоездене. Тичането ми е обичано. Тоест при теб няма рецесия на 50-те. Кой е източникът ти на сила? Лудостта ми, може би. Аз боготворя моите 50. Кризите ми бяха сред 35 и 45. Сега, на 50, върша проекти за 20 години напред. И знаеш ли, научих се да обичам себе си. Мъчно ми е за млади девойки, които си мислят, че външният им тип, неналичието на бръчки, подчинението, живеенето в услуга или комплиментите ги вършат дами. А какво прави една жена жена? Болката. Нямам поради раждането. Може да си майка и без да си раждала. Жени, които осиновяват или се трансформират в ментори на младежи, са героини. Имам поради болката от уроците, които животът ти е дал, болката, в която сърцето ти се е възпитавало да обича. Опитът те прави жена. Доколко си обвързвана с България в този момент? Мисля, че повече от всеки път. Разбрах, че човек би трябвало да се връща при корените си и там, където принадлежи. Мога да се завърна и в публицистиката, и като терапевт или учител. Години наред претендирах, че съм британка, и това докара до доста недоразумения в персонален проект. Сега се връщам на всеки два месеца, тъй като ми липсва. Имам планове тук. Хубаво ми е да видя майка ми и татко ми, които са на над 80 години. Доколко дъщерите ти са свързани с България? Болна тематика е това. Много горди изясняват какво е баница и че е българска. Носят мартенички. Разпознават книжовния български, само че за последно са споделили нещо на родния ми език преди 7-8 години. В България са съвсем всяко лято или през зимата – за ски. Ако им се наложи, ще проговорят. Дала съм им любовта си и паниката ми за България, а пътят нататък те ще си намерят сами. Къде срещна татко им? В нюзрума на Би Би Си. Филип е с икономическо обучение, лондончанин е. Загубил е родителите си, когато е бил на 14, и е израснал със своя вуйна. За него е първи брак, а за мен втори. И двамата имахме други връзки, когато се запознахме. Не беше елементарно, само че още помня по какъв начин видях очите му – страхотни сини очи. Не знаех кой е, по какъв начин се споделя, само че знаех, че това е моят брачен партньор. Той се е почувствал по същия метод. И по този начин минаха 22 години. Как си се представяш след 20 години? Ще вървя повече на йога, ще съм изкачила Килиманджаро, тъй като ми е фантазия. Ще предавам това, което съм научила, на другите. Ще бъда спокойна и уравновесена и може би – баба. Харесва ми да стана баба. Всъщност концепция нямам къде ще съм след 20 години. Ще бъде, каквото Бог е отредил…
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ