Семейството на Нери Терзиева трудно приема, че се омъжва за християнин
" Няма да плачете за мен! Нашето потомство претърпя доста и си отива, може би за положително. Но пазете децата, те са всичко на този свят ". С тези думи се сбогува иконата на Българска национална телевизия, лицето на новата, жива телевизионна публицистика в България Нери Терзиева. Тя си отиде от този свят в обичания си Пловдив точно на деня на Ботев - 2 юни 2022 година Погребението беше в напълно стеснен кръг, а по избор на именитата водеща на " По света и у нас " тялото й беше кремирано.
Диабетът е безсърдечен. Той постепенно унищожава журналистката. Две седмици преди да си отиде, положението й се утежнява. Постъпва в болница, където и угасва. Диабетът и кончината на Нери обаче не могат да лишават у хората, които са нейни възпитаници, нейни деца в публицистиката, уроците, любовта и отдадеността, която дава на всеки, попаднал под обсега й през двете десетилетия в ефира на Българска национална телевизия.
За тези, работили под крилото й, тя не е шеф, шеф или придирчив наставник - тя е майка, семейство, преподавател и настойник. Такава е и за новините, които гледаме през днешния ден - репортажите с персонален привкус, същинските истории, говорещите картини и мълчащите публицисти, знаещи по кое време да оставят фрагментите да влияят повече от думите, написа HotArena.
Нери Терзивеа основава живото сърце на новините, слага излъчванията и събитията в душите на хората, премахвайки назидателния и суховат звук, заговаряйки със сърцата на феновете. Това е гражданска война. В зората на демократичните промени Терзиева съумява да накара феновете да отворят вратите за новините, освен да слушат излъчванията, само че и да усещат от сърце всяка разказана история, да съпреживеят всеки репортаж или събитие, отразени от нейните " деца ". Такива се усещат всички, които през днешния ден са възрастни, врели и кипели в телевизионната публицистика, даже и " пишещите " кореспонденти и редактори, зърнали я даже единствено от екрана. Нери Терзиева е преподавател на мнозина отвън малкия екран, без даже да осъзнава това или в миналото да ги е виждала и наставлявала.
Нери Терзиева е родена във Велинград като Нериман Терзиоглу през 1952 година, само че не живее там. Израства в Асеновград. Дори години по-късно бъдещата новинарка не подозира, че ще би трябвало да се трансформира не в Нери, а в Нели. Всичко е поради Възродителния развой, когато принудително са изменени имената на хиляди като нея. В края на 80-те години за пръв път Нериман изгрява на екран като Нели. Три десетилетия не й дава мира, че няма осъдени виновници за насилието върху българските турци, за изселванията, промяната на имената им и обезличаването им. Като концлагеристите - вместо име, получаваш номер, ставаш нов, само че дали човек?
В случая на Нериман, вместо рожденото си име, получава друго. Изяждат й името, казва Нери, трансформират я в Нели... Не прости в никакъв случай това на мъчителите. Това е едно от най-големите тествания в живота на журналистката, почнала първите си стъпки в пловдивския новинарски център. Тя не не помни стореното и възкресява възприятията си във кино лентата " Откраднати очи ". Сюжетът е разтърсващ като " Крадецът на праскови " - роман за невъзможната обич на туркинята Айтен и българинът Иван, който дава отговор за печатите върху паспортите на принудително преименуваните турци. Айтен взема решение да открадне печатите. Двамата с Иван се влюбват, само че Възродителният развой е безсърдечен - детето на Айтен е убито, а Иван изпада в потрес. Двамата с Айтен се пробват да изплуват от гибелта към общо бъдеще... Филмът бе показан още веднъж по Българска национална телевизия в деня, в който тя си отиде.
И в живота си, в фамилията си Нери не дели хората на мюсюлмани и християни, в противен случай. " Шареното е най-прекрасният цвят. Всички честваме дружно и Байрямите, и Великдените. В моя жанр има и християни, и мюсюлмани. Един братовчед на мъжа ми е будист, женен за новозеландка. Началото на тази пъстрота сложих аз на 24-годишна възраст с моята женитба. На родителите ми им беше мъчно първоначално да възприемат, че се бракосъчетавам за християнин. Посърдиха се шест месеца, посърдиха се, а след това се роди щерка ни Антония и им мина. Подписахме с Евгений (съпругът й - Евгений Тодоров - бел. ред. ) скрито в Пазарджик – в действителност това беше двойна женитба, тъй като нашите кумове се ожениха в същия ден ", спомня си приживе Нери.
Разкрепостена или не в брака си с християнин, Нери съумява да разсърди фамилията си - половин година въобще не й продумали. Когато обаче се родила дъщеричката й Антония, омекнали като сняг на слънце. Антония е гордостта на Нери, в чието семейство към този момент няма единствено християни и мюсюлмани, поради " шаренията " има католици, будисти, по всички родови разклонения. " Ние сме огледалото на толерантността в България ", смее се Нери.
Детето обаче се ражда глухонямо и това дава на Нери следващото тестване и още по-голяма обич към децата - нейното и непознатите. Антония е мощна като майка си - младата жена приключва " Зъботехника " с отличие и подарява Нери и брачна половинка й Евгений с двама внуци - Тодор и Ева. Децата - било в редакцията, било в дома й, са най-голямата наслада на журналистката А самата Нери съумява да донесе светлинка и наслада за доста други дечица в неравностойно състояние, като през годините основава акции в помощ за тях, бори се за дела и има вяра в бъдещето, което са точно те.
Именно Нери е първата, която дава " бъдещето " от телевизионния екран и на всеки един фен, в смутните години " при обръщането на палачинката ". " Добър вечер, дами и господа ", се чува за пръв път от телевизионния екран точно от устата на Нери. Дотогава нацията е получила мазоли в ушите от 45-годишното " другарки и приятели ". " Кой ги е имал Тодор Живков и Политбюро за приятели? Фалш от началото до края! Нери и Асен (Асен Агов - водещ излъчванията " По света и у нас " с Терзиева по това време - б. р.) обърнаха езика, донесоха ни вярата за смяна ", разясняват елементарни фенове, очевидци на революцията от екрана.
Колегите, учениците, и " децата " на Нери в малкия екран я помнят като майка, само че и като другар. Самата тя потегля на лов за гении още през 1989 година дружно с Александър Авджиев във Факултета по публицистика. Зарибява доста от студентите - тогава Българска национална телевизия е единствено една телевизия. Но от децата желае усърдие и креативност. Всеки ден надъханите кореспонденти трябвало да отиват на работа най-малко с по две тематики, които Нери не давала на " старите кучета " да създават - изцяло се доверявала на младежите и ги пращала " зелени " по събития, по репортажи, да проверяват личните си хрумвания. Мотивира младите да развиват персоналното, да търсят повече от сухата вест, да виждат душата на публицистиката, както я вижда тя. Всеки посрещала с " добре пристигнал, дете ". Но когато се разискват репортажи, вести и открития, Нери е безкомпромисна към тези, пристигнали без хрумвания. " Който няма оферти или хрумвания - да излезе ", отсичала журналистката.
Лицето на " същинската " Българска национална телевизия, онази без официозния изказ, заучените изречения и сухата агитация, не търпяла " публицистика в черупка ". Към репортерите се отнасяла като към всички останали с едно-единствено кредо. Научила го от родителите си - шивачка и начален преподавател. " Когато можеш да дадеш, би трябвало да го направиш безусловно. И че би трябвало да си честен. Че би трябвало доста да държиш на приятелите си ", споделя легендата. Тя в никакъв случай не пристъпва това поверие. И макар че основава живата публицистика, е благосклонна към тези, които са скептични към това, " което чуват от тв приемника ". Смята го за добра линия у българите.
" Българинът, популярност богу, е малко по-различен човек. Мисля, че едно от достиженията на последните години е, че мина времето, когато индивидът приемаше за истина от последна инстанция това, което му споделят медиите. Българинът е разумен човек, може да си откри дистанцията към всичко това, което се пробват да му кажат. Но и аз съм инфектирана от главния му недостатък - да чака все неприятното. Понякога, може би с цел да извиня себе си, си мисля, че това се дължи на обстоятелството, че съм жена и майка. Но се запитвам - за какво все чакаме неприятни неща, за какво все мечтаем за непознато рамо, в случай че може да е институция - още по-добре. Всички хора, които са съумели да се изтръгнат от това възприятие, все в миналото са успявали ", има вяра още Нери Терзиева.
За да убеди българина, че постоянно е добре да чуе друга позиция, основава и " Ефир 2 " - чудото на малкия екран в тези години, " втори канал " и го трансформира в брат и съперник на Българска национална телевизия, само че единствено, с цел да вдигне още повече равнището на малкия екран у нас, да възпита хората в персонално мнение, в здравословен песимизъм, в разсъдителност.
През 1993 година тогавашният шеф на малкия екран Хачо Бояджиев обаче уволнява легендата. Нери постоянно твърди, че не харесвал финансовата й политика. Според нейни сътрудници като Камен Алипиев-Кедъра и Сашо Диков, не харесвал самата Нери, а особено Диков няма да елементарни, че Бояджиев е лъснал като сътрудник на Държавна сигурност. С Нери не си потеглят всички, а самата водеща е съвсем гузна от проявената обич на околните си в малкия екран - като че ли обичта им към нея ги лишава от топлото място в Българска национална телевизия. Не желала да напущат. Нери повече не се връща в националната телевизия, а продължава битката като подава искане за издаване на лиценз за частна. Не го получава.
" Гледам иронично на израза, че съм основоположник на новинарството. Аз идвах от плебса на малкия екран, от недодялан ефирен център. Там години наред имах опция по-активно да контактувам с аудиторията си, тъй като работех в живо предаване - постоянно начело седяха живи хора. не можеш да не забележиш, че те се вълнуват от всякакви неща. И че постоянно това не са твоите персонални безредици. Научих се на тях да " поднасям " това, което върша ", простичко разкрива Терзиева " тайната " на живата публицистика. Вълнувай хората, показвай им това, от което те се интересуват, вдъхни душа на една вест. Накарай фена да съпреживява, да усеща, да се гневи, да плаче, да се радва, да изиска да даде помощ и поддръжка след една емисия, след един репортаж. Това е огромната обич на Нери след Антония и брачна половинка й Евгений. И след Пловдив. Него водещата също не изоставя в никакъв случай, макар че се постанова да пътува всеки ден от столицата до обичаното място. Там е последният й мирис.
Днес сътрудници, възпитаници, другари и доближени на Нери се сещат, че би трябвало да се учреди я премия на нейно име, я да се кръсти студио в националната телевизия, я Българска национална телевизия да се извини публично за позорното си държание към нея.
Суетата не може да допре вече Нери Терзиева. Всъщност и приживе не я е докосвала. Напред не я водят триумфите, славата и престижът - водят я децата, младежите в медиите, в публицистиката, на които по всякакъв начин предава своя оиит. Чрез тях Нери Терзиева ще живее постоянно и без награди и табелки над студиа.
Диабетът е безсърдечен. Той постепенно унищожава журналистката. Две седмици преди да си отиде, положението й се утежнява. Постъпва в болница, където и угасва. Диабетът и кончината на Нери обаче не могат да лишават у хората, които са нейни възпитаници, нейни деца в публицистиката, уроците, любовта и отдадеността, която дава на всеки, попаднал под обсега й през двете десетилетия в ефира на Българска национална телевизия.
За тези, работили под крилото й, тя не е шеф, шеф или придирчив наставник - тя е майка, семейство, преподавател и настойник. Такава е и за новините, които гледаме през днешния ден - репортажите с персонален привкус, същинските истории, говорещите картини и мълчащите публицисти, знаещи по кое време да оставят фрагментите да влияят повече от думите, написа HotArena.
Нери Терзивеа основава живото сърце на новините, слага излъчванията и събитията в душите на хората, премахвайки назидателния и суховат звук, заговаряйки със сърцата на феновете. Това е гражданска война. В зората на демократичните промени Терзиева съумява да накара феновете да отворят вратите за новините, освен да слушат излъчванията, само че и да усещат от сърце всяка разказана история, да съпреживеят всеки репортаж или събитие, отразени от нейните " деца ". Такива се усещат всички, които през днешния ден са възрастни, врели и кипели в телевизионната публицистика, даже и " пишещите " кореспонденти и редактори, зърнали я даже единствено от екрана. Нери Терзиева е преподавател на мнозина отвън малкия екран, без даже да осъзнава това или в миналото да ги е виждала и наставлявала.
Нери Терзиева е родена във Велинград като Нериман Терзиоглу през 1952 година, само че не живее там. Израства в Асеновград. Дори години по-късно бъдещата новинарка не подозира, че ще би трябвало да се трансформира не в Нери, а в Нели. Всичко е поради Възродителния развой, когато принудително са изменени имената на хиляди като нея. В края на 80-те години за пръв път Нериман изгрява на екран като Нели. Три десетилетия не й дава мира, че няма осъдени виновници за насилието върху българските турци, за изселванията, промяната на имената им и обезличаването им. Като концлагеристите - вместо име, получаваш номер, ставаш нов, само че дали човек?
В случая на Нериман, вместо рожденото си име, получава друго. Изяждат й името, казва Нери, трансформират я в Нели... Не прости в никакъв случай това на мъчителите. Това е едно от най-големите тествания в живота на журналистката, почнала първите си стъпки в пловдивския новинарски център. Тя не не помни стореното и възкресява възприятията си във кино лентата " Откраднати очи ". Сюжетът е разтърсващ като " Крадецът на праскови " - роман за невъзможната обич на туркинята Айтен и българинът Иван, който дава отговор за печатите върху паспортите на принудително преименуваните турци. Айтен взема решение да открадне печатите. Двамата с Иван се влюбват, само че Възродителният развой е безсърдечен - детето на Айтен е убито, а Иван изпада в потрес. Двамата с Айтен се пробват да изплуват от гибелта към общо бъдеще... Филмът бе показан още веднъж по Българска национална телевизия в деня, в който тя си отиде.
И в живота си, в фамилията си Нери не дели хората на мюсюлмани и християни, в противен случай. " Шареното е най-прекрасният цвят. Всички честваме дружно и Байрямите, и Великдените. В моя жанр има и християни, и мюсюлмани. Един братовчед на мъжа ми е будист, женен за новозеландка. Началото на тази пъстрота сложих аз на 24-годишна възраст с моята женитба. На родителите ми им беше мъчно първоначално да възприемат, че се бракосъчетавам за християнин. Посърдиха се шест месеца, посърдиха се, а след това се роди щерка ни Антония и им мина. Подписахме с Евгений (съпругът й - Евгений Тодоров - бел. ред. ) скрито в Пазарджик – в действителност това беше двойна женитба, тъй като нашите кумове се ожениха в същия ден ", спомня си приживе Нери.
Разкрепостена или не в брака си с християнин, Нери съумява да разсърди фамилията си - половин година въобще не й продумали. Когато обаче се родила дъщеричката й Антония, омекнали като сняг на слънце. Антония е гордостта на Нери, в чието семейство към този момент няма единствено християни и мюсюлмани, поради " шаренията " има католици, будисти, по всички родови разклонения. " Ние сме огледалото на толерантността в България ", смее се Нери.
Детето обаче се ражда глухонямо и това дава на Нери следващото тестване и още по-голяма обич към децата - нейното и непознатите. Антония е мощна като майка си - младата жена приключва " Зъботехника " с отличие и подарява Нери и брачна половинка й Евгений с двама внуци - Тодор и Ева. Децата - било в редакцията, било в дома й, са най-голямата наслада на журналистката А самата Нери съумява да донесе светлинка и наслада за доста други дечица в неравностойно състояние, като през годините основава акции в помощ за тях, бори се за дела и има вяра в бъдещето, което са точно те.
Именно Нери е първата, която дава " бъдещето " от телевизионния екран и на всеки един фен, в смутните години " при обръщането на палачинката ". " Добър вечер, дами и господа ", се чува за пръв път от телевизионния екран точно от устата на Нери. Дотогава нацията е получила мазоли в ушите от 45-годишното " другарки и приятели ". " Кой ги е имал Тодор Живков и Политбюро за приятели? Фалш от началото до края! Нери и Асен (Асен Агов - водещ излъчванията " По света и у нас " с Терзиева по това време - б. р.) обърнаха езика, донесоха ни вярата за смяна ", разясняват елементарни фенове, очевидци на революцията от екрана.
Колегите, учениците, и " децата " на Нери в малкия екран я помнят като майка, само че и като другар. Самата тя потегля на лов за гении още през 1989 година дружно с Александър Авджиев във Факултета по публицистика. Зарибява доста от студентите - тогава Българска национална телевизия е единствено една телевизия. Но от децата желае усърдие и креативност. Всеки ден надъханите кореспонденти трябвало да отиват на работа най-малко с по две тематики, които Нери не давала на " старите кучета " да създават - изцяло се доверявала на младежите и ги пращала " зелени " по събития, по репортажи, да проверяват личните си хрумвания. Мотивира младите да развиват персоналното, да търсят повече от сухата вест, да виждат душата на публицистиката, както я вижда тя. Всеки посрещала с " добре пристигнал, дете ". Но когато се разискват репортажи, вести и открития, Нери е безкомпромисна към тези, пристигнали без хрумвания. " Който няма оферти или хрумвания - да излезе ", отсичала журналистката.
Лицето на " същинската " Българска национална телевизия, онази без официозния изказ, заучените изречения и сухата агитация, не търпяла " публицистика в черупка ". Към репортерите се отнасяла като към всички останали с едно-единствено кредо. Научила го от родителите си - шивачка и начален преподавател. " Когато можеш да дадеш, би трябвало да го направиш безусловно. И че би трябвало да си честен. Че би трябвало доста да държиш на приятелите си ", споделя легендата. Тя в никакъв случай не пристъпва това поверие. И макар че основава живата публицистика, е благосклонна към тези, които са скептични към това, " което чуват от тв приемника ". Смята го за добра линия у българите.
" Българинът, популярност богу, е малко по-различен човек. Мисля, че едно от достиженията на последните години е, че мина времето, когато индивидът приемаше за истина от последна инстанция това, което му споделят медиите. Българинът е разумен човек, може да си откри дистанцията към всичко това, което се пробват да му кажат. Но и аз съм инфектирана от главния му недостатък - да чака все неприятното. Понякога, може би с цел да извиня себе си, си мисля, че това се дължи на обстоятелството, че съм жена и майка. Но се запитвам - за какво все чакаме неприятни неща, за какво все мечтаем за непознато рамо, в случай че може да е институция - още по-добре. Всички хора, които са съумели да се изтръгнат от това възприятие, все в миналото са успявали ", има вяра още Нери Терзиева.
За да убеди българина, че постоянно е добре да чуе друга позиция, основава и " Ефир 2 " - чудото на малкия екран в тези години, " втори канал " и го трансформира в брат и съперник на Българска национална телевизия, само че единствено, с цел да вдигне още повече равнището на малкия екран у нас, да възпита хората в персонално мнение, в здравословен песимизъм, в разсъдителност.
През 1993 година тогавашният шеф на малкия екран Хачо Бояджиев обаче уволнява легендата. Нери постоянно твърди, че не харесвал финансовата й политика. Според нейни сътрудници като Камен Алипиев-Кедъра и Сашо Диков, не харесвал самата Нери, а особено Диков няма да елементарни, че Бояджиев е лъснал като сътрудник на Държавна сигурност. С Нери не си потеглят всички, а самата водеща е съвсем гузна от проявената обич на околните си в малкия екран - като че ли обичта им към нея ги лишава от топлото място в Българска национална телевизия. Не желала да напущат. Нери повече не се връща в националната телевизия, а продължава битката като подава искане за издаване на лиценз за частна. Не го получава.
" Гледам иронично на израза, че съм основоположник на новинарството. Аз идвах от плебса на малкия екран, от недодялан ефирен център. Там години наред имах опция по-активно да контактувам с аудиторията си, тъй като работех в живо предаване - постоянно начело седяха живи хора. не можеш да не забележиш, че те се вълнуват от всякакви неща. И че постоянно това не са твоите персонални безредици. Научих се на тях да " поднасям " това, което върша ", простичко разкрива Терзиева " тайната " на живата публицистика. Вълнувай хората, показвай им това, от което те се интересуват, вдъхни душа на една вест. Накарай фена да съпреживява, да усеща, да се гневи, да плаче, да се радва, да изиска да даде помощ и поддръжка след една емисия, след един репортаж. Това е огромната обич на Нери след Антония и брачна половинка й Евгений. И след Пловдив. Него водещата също не изоставя в никакъв случай, макар че се постанова да пътува всеки ден от столицата до обичаното място. Там е последният й мирис.
Днес сътрудници, възпитаници, другари и доближени на Нери се сещат, че би трябвало да се учреди я премия на нейно име, я да се кръсти студио в националната телевизия, я Българска национална телевизия да се извини публично за позорното си държание към нея.
Суетата не може да допре вече Нери Терзиева. Всъщност и приживе не я е докосвала. Напред не я водят триумфите, славата и престижът - водят я децата, младежите в медиите, в публицистиката, на които по всякакъв начин предава своя оиит. Чрез тях Нери Терзиева ще живее постоянно и без награди и табелки над студиа.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ