Селективното договаряне на НЗОК с болници отпада от Здравната стратегия
Няма да има селективно договаряне на НЗОК с лечебни заведения, каквото беше записано в отхвърления от Народното събрание план на Национална здравна тактика 2030. Това стана ясно след последното съвещание на работната група, която се зае със задачата да редактира оферти от Министерство на здравеопазването вид на тактика. Засега обаче остава текстът, в който е записано, че предпочитаните лечебни заведения ще са в 9 града, като те ще бъдат високотехнологични центрове на болнична помощ. Остават и „ опорните лечебни заведения “ отвън деветте града. Това са съществуващите регионални лечебни заведения, които ще обезпечават четвъртото равнище на достъп до здравна помощ, в това число действия по здравна експертиза (ТЕЛК) и обезпечаване на достъп при бедствия и повреди. Запазва се и текста за опциите за преструктуриране на общинските лечебни заведения в медицински центрове с кревати за наблюдаване и лекуване до 48 часа и в структури за дълготрайни грижи – районни лечебни заведения, които да обезпечават цяла гама от обществени и медицински грижи.
На този стадий е отхвърлено предлагането на Българска болнична асоциация, което планува популацията в страната да има опция за еднакъв достъп до високотехнологично лекуване в 28 регионални града. Със средствата от Националния проект за възобновяване и резистентност и с подкрепящо държавно финансиране да бъдат нараснали опциите и обсега на болнично лекуване в „ предпочитаните “ лечебни заведения, а университетските, регионалните, общинските и частни лечебни заведения, които са равнопоставени според ЗЛЗ,
да имат еднакъв достъп до финансиране по стратегии и евросредства
„ Ако се постанова избирателност кои лечебни заведения да имат достъп до европейски средства, то приоритет ще имат тези лечебни заведения, които дават отговор на най-високите стандарти за качествено опазване на здравето. Системата на достъп до болнична здравна помощ ще се доразвива от „ опорни “ лечебни заведения в регионалните центрове, които би трябвало да обезпечават четвъртото равнище на достъп до здравна помощ, в това число действия по здравна експертиза (ТЕЛК) и обезпечаване на достъп при бедствия и повреди. Опорните лечебни заведения би трябвало да разполагат със структури по четирите посоки на лечебната активност – лечебни, хирургични, акушеро-гинекологични и педиатрични. Както и настоящо незабавно поделение, което дава отговор на медицинския стандарт „ Спешна медицина “ и поделение по правосъдна медицина и деонтология. Конкуренцията сред лечебните заведения дава опция за непрекъснато възстановяване на качеството на здравните услуги “, се споделя още в предлагането на ББА.
В Стратегията въпреки всичко е включен текст, който гласи, че 40% от болничните заведения са построени с частен капитал, главно разположени в огромни регионални центрове, а конкуренцията с държавните лечебни заведения дава опция за непрекъснато възстановяване на качеството на здравните услуги.
По отношение на подобряването на достъпа до медикаменти новите текстове, признати по предложение на БАРПТЛ, гласят, че ще продължи процесът по улеснение на достъпа на пациентите до медикаменти посредством усъвършенстване на административните процеси за законните участници във веригата на доставки – притежатели на позволение за приложимост и притежатели на позволение от успореден импорт. Ще се отстрани непотребната административната тежест и ще се реализира усъвършенстване на процесите в лекарствоснабдяването с оглед навременния достъп до терапия и насърчаването на конкуренцията в бранша. Ще продължи процесът на наблюдаване и превъзмогване дефицита на лекарствени артикули: прецизиране на понятието дефицит на лекарства, разбор на аргументите за появяването на дефицит, оценяване на въздействието на паралелната търговия и квотите за доставка, поддържане на лист на главните лекарствени артикули, при които има дефицит на доставките, следвайки управленията на Европейската комисия за превъзмогване на дефицита на медикаменти и политиката на Европейската организация по медикаментите във връзка с медикаментите в дефицит в Европейски Съюз и в народен проект на равнище фармако-терапевтични управления. В задачите на Стратегията е записано, че ще се основат предпоставки и насърчителни режими за по-ефективно потребление на достъпа на България до доставки от европейското икономическо пространство и ще се криминализират закононарушенията с медикаменти посредством промени в наказателното право с оглед отбрана на популацията.
СЗО предлага да се запише в Стратегията като цел
забележителното понижаване на доплащанията за медикаменти,
изключително за хора с ниски приходи и пациенти с (множествени) хронични болести, като се усили общественото финансиране и политиките за покриване на медикаментите.
По отношение на развиването на Спешна помощ е включена рекомендация от СЗО, която изисква да поддържаме готовността на системата за незабавна здравна помощ за реакции при бедствия както посредством европейската съгласуваност и трансгранично съдействие, по този начин и със Световната здравна организация в границите на световната самодейност за Екипи за незабавна здравна помощ. Това включва класифицирането на Екип за незабавна здравна помощ като обща класификационна система сред Европейски Съюз (ЕЕКП - Европейски пул за гражданска защита) и СЗО (Екипи за незабавна здравна помощ), а СЗО се ангажира да ни подкрепи в това изпитание.
Отново по рекомендация на СЗО са направени промени по стъпките за предварителна защита и надзор на инфекциите. Необходимо е усилване на общото знание за предварителната защита и контрола измежду здравни експерти във всички типове заведения (за остри и дълготрайни грижи), актуализиране на Националното управление, съобразено с интернационалните стандарти и да бъде учредено на доказателства и здравните служащи да минат образование по него.
Болничните екипи по предварителна защита и надзор на инфекциите би трябвало да имат достъп до данни за антибиотичната резистентност и потреблението на антибиотици и да вземат участие в дейностите по ръководство на антибиотиците в лечебните заведения и да се усъвършенства инфраструктурата на лечебните заведения, с цел да се подсигурява задоволителен брой единични стаи със независими тоалетни пространства.
По отношение на финансирането на системата от СЗО декларират, че намаляването на обществените разноски за фармацевтични артикули, е в несъгласие с задачата за възстановяване на финансовата отбрана на хората. Намаляването както на обществените, по този начин и на частните разноски може да бъде реализирано посредством по-рационалното потребление на фармацевтичните артикули.
От Министерството на финансите пък упорстват
да отпадне текстът за синхронизиране на обществените разноски по отношение на общите разноски
за постигане на междинния индикатор за Европейски Съюз като неразбираем индикатор. Освен това възразяват и против записаната обща сума, която ще е нужна за реализирането на Здравната тактика до 2030 година в размер на 101,559 милиарда лв., защото съгласно тях не е ясно по какъв начин е образувана тя.
Във връзка с плануваните скринингови стратегии СЗО предлага приоритизиране на скрининга за рак на шийката на матката при дами на възраст от 30 до 49 години, скрининг за рак на червата при хора на възраст над 50 години и скрининг за рак на гърдата при дами на възраст от 50 до 69 години. Скринингът за рак на белия дроб и скринингът за рак на простатата би трябвало да бъдат въведени като пилотни планове, с деликатна оценка на вредите и изгодите в страната (вредите могат да бъдат по-големи от изгодите според от контекста) и разходоефективност преди разширение на мащаба. Скринингът за Helicobacter pylori също би трябвало да бъде въведен като пилотен план, само че единствено в страни, където случаят на рак на стомаха е висок, какъвто не е в България. Скринингът за други типове рак (например за щитовидната жлеза) не се предлага от СЗО.
В скрининга е въведена и нова политика за възстановяване на опциите за предварителна защита, диагностика, лекуване и рехабилитация на сърдечносъдовите болести, като съответните ограничения за реализацията й и знаци за нейното осъществяване са планувани в Националния проект за сърдечносъдово здраве, Плана за деяние за осъществяване на Националната здравна тактика 2030 и Националния проект за битка с рака 2027.
Последната реакция на Стратегията ще бъде показана в Комисията на опазването на здравето, като се възнамерява тя да бъде призната преди края на април.
На този стадий е отхвърлено предлагането на Българска болнична асоциация, което планува популацията в страната да има опция за еднакъв достъп до високотехнологично лекуване в 28 регионални града. Със средствата от Националния проект за възобновяване и резистентност и с подкрепящо държавно финансиране да бъдат нараснали опциите и обсега на болнично лекуване в „ предпочитаните “ лечебни заведения, а университетските, регионалните, общинските и частни лечебни заведения, които са равнопоставени според ЗЛЗ,
да имат еднакъв достъп до финансиране по стратегии и евросредства
„ Ако се постанова избирателност кои лечебни заведения да имат достъп до европейски средства, то приоритет ще имат тези лечебни заведения, които дават отговор на най-високите стандарти за качествено опазване на здравето. Системата на достъп до болнична здравна помощ ще се доразвива от „ опорни “ лечебни заведения в регионалните центрове, които би трябвало да обезпечават четвъртото равнище на достъп до здравна помощ, в това число действия по здравна експертиза (ТЕЛК) и обезпечаване на достъп при бедствия и повреди. Опорните лечебни заведения би трябвало да разполагат със структури по четирите посоки на лечебната активност – лечебни, хирургични, акушеро-гинекологични и педиатрични. Както и настоящо незабавно поделение, което дава отговор на медицинския стандарт „ Спешна медицина “ и поделение по правосъдна медицина и деонтология. Конкуренцията сред лечебните заведения дава опция за непрекъснато възстановяване на качеството на здравните услуги “, се споделя още в предлагането на ББА.
В Стратегията въпреки всичко е включен текст, който гласи, че 40% от болничните заведения са построени с частен капитал, главно разположени в огромни регионални центрове, а конкуренцията с държавните лечебни заведения дава опция за непрекъснато възстановяване на качеството на здравните услуги.
По отношение на подобряването на достъпа до медикаменти новите текстове, признати по предложение на БАРПТЛ, гласят, че ще продължи процесът по улеснение на достъпа на пациентите до медикаменти посредством усъвършенстване на административните процеси за законните участници във веригата на доставки – притежатели на позволение за приложимост и притежатели на позволение от успореден импорт. Ще се отстрани непотребната административната тежест и ще се реализира усъвършенстване на процесите в лекарствоснабдяването с оглед навременния достъп до терапия и насърчаването на конкуренцията в бранша. Ще продължи процесът на наблюдаване и превъзмогване дефицита на лекарствени артикули: прецизиране на понятието дефицит на лекарства, разбор на аргументите за появяването на дефицит, оценяване на въздействието на паралелната търговия и квотите за доставка, поддържане на лист на главните лекарствени артикули, при които има дефицит на доставките, следвайки управленията на Европейската комисия за превъзмогване на дефицита на медикаменти и политиката на Европейската организация по медикаментите във връзка с медикаментите в дефицит в Европейски Съюз и в народен проект на равнище фармако-терапевтични управления. В задачите на Стратегията е записано, че ще се основат предпоставки и насърчителни режими за по-ефективно потребление на достъпа на България до доставки от европейското икономическо пространство и ще се криминализират закононарушенията с медикаменти посредством промени в наказателното право с оглед отбрана на популацията.
СЗО предлага да се запише в Стратегията като цел
забележителното понижаване на доплащанията за медикаменти,
изключително за хора с ниски приходи и пациенти с (множествени) хронични болести, като се усили общественото финансиране и политиките за покриване на медикаментите.
По отношение на развиването на Спешна помощ е включена рекомендация от СЗО, която изисква да поддържаме готовността на системата за незабавна здравна помощ за реакции при бедствия както посредством европейската съгласуваност и трансгранично съдействие, по този начин и със Световната здравна организация в границите на световната самодейност за Екипи за незабавна здравна помощ. Това включва класифицирането на Екип за незабавна здравна помощ като обща класификационна система сред Европейски Съюз (ЕЕКП - Европейски пул за гражданска защита) и СЗО (Екипи за незабавна здравна помощ), а СЗО се ангажира да ни подкрепи в това изпитание.
Отново по рекомендация на СЗО са направени промени по стъпките за предварителна защита и надзор на инфекциите. Необходимо е усилване на общото знание за предварителната защита и контрола измежду здравни експерти във всички типове заведения (за остри и дълготрайни грижи), актуализиране на Националното управление, съобразено с интернационалните стандарти и да бъде учредено на доказателства и здравните служащи да минат образование по него.
Болничните екипи по предварителна защита и надзор на инфекциите би трябвало да имат достъп до данни за антибиотичната резистентност и потреблението на антибиотици и да вземат участие в дейностите по ръководство на антибиотиците в лечебните заведения и да се усъвършенства инфраструктурата на лечебните заведения, с цел да се подсигурява задоволителен брой единични стаи със независими тоалетни пространства.
По отношение на финансирането на системата от СЗО декларират, че намаляването на обществените разноски за фармацевтични артикули, е в несъгласие с задачата за възстановяване на финансовата отбрана на хората. Намаляването както на обществените, по този начин и на частните разноски може да бъде реализирано посредством по-рационалното потребление на фармацевтичните артикули.
От Министерството на финансите пък упорстват
да отпадне текстът за синхронизиране на обществените разноски по отношение на общите разноски
за постигане на междинния индикатор за Европейски Съюз като неразбираем индикатор. Освен това възразяват и против записаната обща сума, която ще е нужна за реализирането на Здравната тактика до 2030 година в размер на 101,559 милиарда лв., защото съгласно тях не е ясно по какъв начин е образувана тя.
Във връзка с плануваните скринингови стратегии СЗО предлага приоритизиране на скрининга за рак на шийката на матката при дами на възраст от 30 до 49 години, скрининг за рак на червата при хора на възраст над 50 години и скрининг за рак на гърдата при дами на възраст от 50 до 69 години. Скринингът за рак на белия дроб и скринингът за рак на простатата би трябвало да бъдат въведени като пилотни планове, с деликатна оценка на вредите и изгодите в страната (вредите могат да бъдат по-големи от изгодите според от контекста) и разходоефективност преди разширение на мащаба. Скринингът за Helicobacter pylori също би трябвало да бъде въведен като пилотен план, само че единствено в страни, където случаят на рак на стомаха е висок, какъвто не е в България. Скринингът за други типове рак (например за щитовидната жлеза) не се предлага от СЗО.
В скрининга е въведена и нова политика за възстановяване на опциите за предварителна защита, диагностика, лекуване и рехабилитация на сърдечносъдовите болести, като съответните ограничения за реализацията й и знаци за нейното осъществяване са планувани в Националния проект за сърдечносъдово здраве, Плана за деяние за осъществяване на Националната здравна тактика 2030 и Националния проект за битка с рака 2027.
Последната реакция на Стратегията ще бъде показана в Комисията на опазването на здравето, като се възнамерява тя да бъде призната преди края на април.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ