Бивш социален министър категоричен: Около 600 000 души трябва да получават по-ниска от минималната пенсия
Няма човек в България, който да каже, че пенсиите са високи, все пак, политиците би трябвало да регистрират действителностите, а те са, че през последните години нарастванията са прекомерно огромни, а за тях няма пари. Това сподели някогашният обществен министър Христина Христова и разяснява, че българските пенсии не са най ниските в Европейски Съюз.
" Абсолютната големина на пенсиите би трябвало да е съизмерима към стандарта на живот и нивото на живот в дадената страна, само че главен измерител е така наречен коефициент на заменяне или каква част от предходния приход, приходът ни от труд замества пенсията. По този индикатор европейската статистика споделя, че у нас коефициента на заменяне е към 55%, а има страни в Европейски Съюз, в които е 40%, 42%, 45%. Тоест българите получават най-малко половината от своята работна заплата като пенсия след пенсионирането си ", разяснява Христова.
Според нея пенсионният модел у нас от ден на ден се " замърсява " и към този момент не следва първичната си логичност. Като част от пенсията и като друг вид добавки се насочват разнообразни заплащания, които в действителност би трябвало да са под формата на обществени помощи, а не като пенсионни добавки.
" Проблемите с финансовото положение на пенсионната система в България се дължат на един индивидуален фактор - политическите решения, които бяха много неразумни, много популистки в последните години ", безапелационна е Христова.
" Политиците взеха решение да стартират да се пробват да се харесват на хората и да ръководят пенсионната система без да регистрират правилата на пенсионно-осигурителната логичност. Това е една от аргументите, само че несъмнено има и една огромна справедлива причина. И тя е демографската рецесия. Действително ние си имаме проблеми с понижаване на раждаемостта и с негативен приръст, имаме проблем с общата смъртност и към момента имаме проблем, въпреки и намаляващ, с миграцията. И като понижава популацията, понижават и хората в трудоспособна възраст - тези, които действително внасят в системата ".
По думите ѝ няма система в света, която да може да си разреши нарастване на разхода със 151%, както се случва през последните 5 години. Не и без да се мисли за нарастване на приходите. А приходите в системата от Национален осигурителен институт идват единствено от осигуровките на работещите:
" Пенсионно-осигурителната вноска не е ниска. Тя е 17,8% и по никакъв начин не е ниска, това не са малко пари от месечния ни приход. Като включим и здравната вноска и другите осигуровки - по никакъв начин не са малко тези пари. И това е казусът - вноската към този момент е тежка, а се постанова да се мисли за спомагателен доход, с цел да се поемат разноските ", добавя някогашната министърка.
Според нея различен от проблемите е, че в България има обезпечена минимална пенсия без значение на това какъв брой огромни суми и какъв брой време сме внасяли в системата. Изчисленията демонстрират, че има към 600 000 души, които - в случай че се следва логиката на пенсионно-осигурителния модел - би трябвало да получават по-ниска от минималната пенсия.
" Скъсана е връзката с приноса на индивида по отношение на системата и това, което в действителност получава след това ", обобщава Христова пред NOVA.
Тогава какви са вероятните решения? Христина Христова споделя, че всичко зависи от смелостта на политиците да приказват намерено с жителите и да показват другите възможности. Една от тях би могла да бъде взаимствана от Израел:
" Може да се каже - да, системата към този момент не е в чист тип, явно тя се субсидира от страната през налозите на хората и да забележим дали да я променим. Можем да кажем, че сме до тук с пенсионно-осигурителната система, да има едни общоприети вноски месечни на работещите хора и едно общоприетоо заплащане откакто приключим работа, което ще играе роля на пенсия. "
Какво демонстрират числата и каква е системата в България?
По план моделът у нас е взаимен, което значи, че всичките ни вноски от персонални осигуровки отиват на едно и също място - в касата на Национален осигурителен институт.
Това значи, че парите не се натрупат в персоналните ни сметки, както е при втория частен дирек, а с общите си приходи Национален осигурителен институт изплаща пенсиите на актуалните пенсионери. В България общият брой на пенсионерите е над 2 милиона души, а работещите 2 милиона и 900 хиляди души. Простата сметка демонстрира, че 100 работещи през днешния ден изплащат през осигуровките си пенсиите на 70 пенсионери. Затова и системата е непрекъснато на недостиг.
През 2025 година общата ни сметка за пенсии ще бъде равна на над 24 милиарда лева Национален осигурителен институт обаче няма по какъв начин да събере тази сума, а единствено половината от нея. Затова останалите 50% идват като така наречен трансфер от централния бюджет. В превод това значи, че работещите през днешния ден заплащат за пенсиите на сегашните пенсионери два пъти - първият път през осигуровките си, вторият - през налозите си. На този декор пенсиите у нас непрекъснато се усилват всяка година и е доста мъчно да се извади мотив против това, въпреки пари да няма. Просто пенсиите са доста ниски. Въпреки нарастванията стотици хиляди възрастни живеят под прага на беднотия. Последните калкулации демонстрират че под 638 лв. взимат съвсем 690 хиляди възрастни.
С идната индексация през юли минималната пенсия ще стане 630 лева В същото време в България съществува и оптималната пенсия. На каквато и сума да се разписваме против месечния ни фиш за заплата, в страната има оптимален застрахователен предел, над който не плащаме осигуровки. Затова и има таван на вероятната пенсия, въпреки че съществува сериозен раздор сред това, което може да сме внесли в системата при висока заплата и това, което ще получим.
През тази година оптималната пенсия се замразява на 3400 лева както беше до момента. Това не важи обаче за максималния осигурителен предел, който продължава да пораства и през 2025 година ще бъде 4130 лева В последна сметка обаче пенсиите у нас порастват, въпреки пари да няма, въпреки да са още ниски и въпреки да е явно, че нещо би трябвало да се направи.
Средният размер на пенсията тази година ще доближи 975 лева За съпоставяне през 2007 година междинната пенсия у нас е 200 лева През 2015 година - 330 лева През 2020 година - към 413 лева Или казано просто - за 13 години тя е повишена с малко над 200 лева, до момента в който за последните пет - с съвсем 600 лева.
" Абсолютната големина на пенсиите би трябвало да е съизмерима към стандарта на живот и нивото на живот в дадената страна, само че главен измерител е така наречен коефициент на заменяне или каква част от предходния приход, приходът ни от труд замества пенсията. По този индикатор европейската статистика споделя, че у нас коефициента на заменяне е към 55%, а има страни в Европейски Съюз, в които е 40%, 42%, 45%. Тоест българите получават най-малко половината от своята работна заплата като пенсия след пенсионирането си ", разяснява Христова.
Според нея пенсионният модел у нас от ден на ден се " замърсява " и към този момент не следва първичната си логичност. Като част от пенсията и като друг вид добавки се насочват разнообразни заплащания, които в действителност би трябвало да са под формата на обществени помощи, а не като пенсионни добавки.
" Проблемите с финансовото положение на пенсионната система в България се дължат на един индивидуален фактор - политическите решения, които бяха много неразумни, много популистки в последните години ", безапелационна е Христова.
" Политиците взеха решение да стартират да се пробват да се харесват на хората и да ръководят пенсионната система без да регистрират правилата на пенсионно-осигурителната логичност. Това е една от аргументите, само че несъмнено има и една огромна справедлива причина. И тя е демографската рецесия. Действително ние си имаме проблеми с понижаване на раждаемостта и с негативен приръст, имаме проблем с общата смъртност и към момента имаме проблем, въпреки и намаляващ, с миграцията. И като понижава популацията, понижават и хората в трудоспособна възраст - тези, които действително внасят в системата ".
По думите ѝ няма система в света, която да може да си разреши нарастване на разхода със 151%, както се случва през последните 5 години. Не и без да се мисли за нарастване на приходите. А приходите в системата от Национален осигурителен институт идват единствено от осигуровките на работещите:
" Пенсионно-осигурителната вноска не е ниска. Тя е 17,8% и по никакъв начин не е ниска, това не са малко пари от месечния ни приход. Като включим и здравната вноска и другите осигуровки - по никакъв начин не са малко тези пари. И това е казусът - вноската към този момент е тежка, а се постанова да се мисли за спомагателен доход, с цел да се поемат разноските ", добавя някогашната министърка.
Според нея различен от проблемите е, че в България има обезпечена минимална пенсия без значение на това какъв брой огромни суми и какъв брой време сме внасяли в системата. Изчисленията демонстрират, че има към 600 000 души, които - в случай че се следва логиката на пенсионно-осигурителния модел - би трябвало да получават по-ниска от минималната пенсия.
" Скъсана е връзката с приноса на индивида по отношение на системата и това, което в действителност получава след това ", обобщава Христова пред NOVA.
Тогава какви са вероятните решения? Христина Христова споделя, че всичко зависи от смелостта на политиците да приказват намерено с жителите и да показват другите възможности. Една от тях би могла да бъде взаимствана от Израел:
" Може да се каже - да, системата към този момент не е в чист тип, явно тя се субсидира от страната през налозите на хората и да забележим дали да я променим. Можем да кажем, че сме до тук с пенсионно-осигурителната система, да има едни общоприети вноски месечни на работещите хора и едно общоприетоо заплащане откакто приключим работа, което ще играе роля на пенсия. "
Какво демонстрират числата и каква е системата в България?
По план моделът у нас е взаимен, което значи, че всичките ни вноски от персонални осигуровки отиват на едно и също място - в касата на Национален осигурителен институт.
Това значи, че парите не се натрупат в персоналните ни сметки, както е при втория частен дирек, а с общите си приходи Национален осигурителен институт изплаща пенсиите на актуалните пенсионери. В България общият брой на пенсионерите е над 2 милиона души, а работещите 2 милиона и 900 хиляди души. Простата сметка демонстрира, че 100 работещи през днешния ден изплащат през осигуровките си пенсиите на 70 пенсионери. Затова и системата е непрекъснато на недостиг.
През 2025 година общата ни сметка за пенсии ще бъде равна на над 24 милиарда лева Национален осигурителен институт обаче няма по какъв начин да събере тази сума, а единствено половината от нея. Затова останалите 50% идват като така наречен трансфер от централния бюджет. В превод това значи, че работещите през днешния ден заплащат за пенсиите на сегашните пенсионери два пъти - първият път през осигуровките си, вторият - през налозите си. На този декор пенсиите у нас непрекъснато се усилват всяка година и е доста мъчно да се извади мотив против това, въпреки пари да няма. Просто пенсиите са доста ниски. Въпреки нарастванията стотици хиляди възрастни живеят под прага на беднотия. Последните калкулации демонстрират че под 638 лв. взимат съвсем 690 хиляди възрастни.
С идната индексация през юли минималната пенсия ще стане 630 лева В същото време в България съществува и оптималната пенсия. На каквато и сума да се разписваме против месечния ни фиш за заплата, в страната има оптимален застрахователен предел, над който не плащаме осигуровки. Затова и има таван на вероятната пенсия, въпреки че съществува сериозен раздор сред това, което може да сме внесли в системата при висока заплата и това, което ще получим.
През тази година оптималната пенсия се замразява на 3400 лева както беше до момента. Това не важи обаче за максималния осигурителен предел, който продължава да пораства и през 2025 година ще бъде 4130 лева В последна сметка обаче пенсиите у нас порастват, въпреки пари да няма, въпреки да са още ниски и въпреки да е явно, че нещо би трябвало да се направи.
Средният размер на пенсията тази година ще доближи 975 лева За съпоставяне през 2007 година междинната пенсия у нас е 200 лева През 2015 година - 330 лева През 2020 година - към 413 лева Или казано просто - за 13 години тя е повишена с малко над 200 лева, до момента в който за последните пет - с съвсем 600 лева.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ