Европейската външна политика и къде да я намерим |
Няма човек, който да не е чувал известното факсимиле, че Европейски Съюз е стопански колос и политическо джудже. Атрактивното съпоставяне е направено преди 30 години от тогавашния белгийският външен министър Марк Ейскенс и продължава да е обичана фраза на медии и коментатори, което издава чувството, че малко неща са се трансформирали от този момент. Дали обаче това чувство е основателно – какво демонстрират обстоятелствата.
Независимо от обстоятелството, че е постигнал удивително ниво на интеграция, с общи политики и институции, Европейски Съюз е обединяване на суверенни национални страни. Съюзът има толкоз подготвеност (т.е. право да работи като цяло), колкото страните му дават, както е категорично записано и в Договора за Европейски Съюз.
Какво значи това? Има области (като митата, търговията, еврозоната и др.), където страните са дали право на европейските институции да взимат решения от тяхно име. Има и такива като образованието, опазването на здравето и културата, където не са дали такова право, а Съюзът може да има единствено подкрепящи или координиращи дейности. Има и голям брой области на споделена подготвеност сред страните и Съюза, като селско стопанство, превоз, енергетика и други
Общата външна политика и политика на сигурност
е предмет на характерни правила и процедури , категорично е записано в член 24 на. Тя се дефинира и ползва от Европейския съвет (лидерите на страните членки) и от Съвета (на министрите на страните членки), които вземат решение с единогласие. Европейският парламент и Европейската комисия не вземат участие в процеса на взимане на решение, нито могат независимо да вземат външнополитически решения. Това значи, че страните членки би трябвало да се съгласят по всеки въпрос, с цел да бъде подхванато някакво деяние. А това постоянно води до закъснение или даже неспособност за деяние, заради другите ползи на страните.
Именно тъй като става дума за толкоз сензитивна област, общата външна политика на Европейския съюз става факт след дългогодишни несполучливи опити и едвам след края на Студената война. Тя е открита с от 1993 година По-късно се основава и длъжността на Върховния представител за общата външна политика и политиката на сигурност. Но едвам с от Лисабон от 2009 година европейската външна политика на процедура се институционализира. Върховният представител става по едно и също време ръководител на Съвета по външни работи и заместник-председател на Европейската комисия, като по този метод съставлява връзката сред двете институции. Създава се
Европейската работа за външна активност.
Често в медиите тя е наричана “външното министерство ”, на Европейски Съюз, само че това е неправилно, тъй като както към този момент обяснихме, решенията се взимат от Европейския съвет и Съвета на министрите, където са показани страните членки. Европейската работа за външна активност, както демонстрира името ѝ, има дипломатическа функционалност и организира външната политика, както е избрана от съответните институции.
По предписание решенията за външната политика се вземат с единогласие, с някои изключения, при които решение може да бъде взето и с квалифицирано болшинство (само когато Европейският съвет към този момент се е произнесъл). Поради това постоянно взимането на решения лишава време, а от време на време се оказва невероятно. Затова и приканват да се премине към гласоподаване с квалифицирано болшинство, най-малко по въпросите, свързани с
правата на индивида и налагането на наказания.
За да е налице квалифицирано болшинство, в поддръжка на решението би трябвало да гласоподават 55% от страните членки (в момента това са 15 от общо 27), освен това те би трябвало да съставляват повече от 65% от общото население на Европейския съюз.
Това изяснява терзанията на по-малките страни членки, че при гласоподаване с квалифицирано болшинство ще бъде по-трудно да защитят позициите си. на Европейския съвет Шарл Мишел също счита, че постигането на единогласие е значимо: “Нашите разгорещени диспути и очевидни борби са част от процеса на взимане на решения. Те са нещо, с което би трябвало да се гордеем. Ние не сме Северна Корея. Ние сме група демокрации, а общественият спор е гаранция за легитимността на нашите решения ”.
Неслучайно акцентът на Европейска комисия и Екологичен потенциал е точно върху решенията, свързани със глобите и човешките права. На 7 декември 2020 година Съветът на Европейски Съюз одобри за нарушавания на правата на индивида. Санкциите са прочут инструмент на Европейски Съюз, употребен и до тогава по съответни тематики и във връзка с съответни страни, само че за първи път се вкарва световен механизъм, ориентиран фокусирано към нарушавания на човешките права. Сред претекстовете за основаването му са опцията да се реагира по-бързо и дейно по отношение на нарушителите, тъй като няма да има потребност за всеки обособен случай да се открива съответна правна рамка.
Законът закупи популярност като “европейският закон Магнитски ”, поради приликите си с американския закон “Магнитски ”. Чрез него Вашингтон към този момент е наложил наказания на над 100 души, упрекнати в нарушение на човешките права. За разлика от американския закон обаче, европейският не включва корупционни закононарушения. Според това би трябвало да се промени и систематичната корупция и злоупотребите с държавни средства да се одобряват като едно от закононарушенията, наказуеми съгласно закона. Важно да се подсигурява, че режимът е ориентиран и към тези, които стопански и финансово поддържат причинителите на нарушавания на правата на индивида, считат депутатите.
В българското обществено пространство имаше доста рецензии, че Европейски Съюз не е глобил българските жители, глобени от Съединени американски щати в границите на „ Глобалния закон Магнитски “ поради корупционни практики. Но директна прилика не може да се направи. Освен че корупцията не влиза в обсега на новоприетия санкционен режим, в тази ситуация става дума за жители на Европейски Съюз. В формален отговор до Европейска комисия изяснява, че „ не е процедура на Съвета на Европейски Съюз да постанова наказания на жители на Съюза ”. Комисията напомня, че санкционната политика на Европейски Съюз е част от Общата външна политика и политика на сигурност и Европейски Съюз като цяло може да наложи наказания единствено в случай че те са в благозвучие с задачите на тази политика.
По новия световен режим към този момент са редица наказания, измежду които са тези за случайните арестувания на жители в Китай, репресиите на Пхенян, извънсъдебните изтезания в Либия и репресиите против ЛГБТИ хора в Русия.
Европейският парламент е към съществуващата обща външна политика, която дефинира като незадоволително амбициозна, надеждна и обединена, “поради неналичието на единение ” сред страните членки. Според Екологичен потенциал в изискванията на нападателна геополитическа конкуренция в света, “пандемията от COVID-19 е сигнален сигнал за нуждата от по-силна, по-автономна, по-обединена и решителна външна политика и политика на сигурност ”.
Една от областите, където Екологичен потенциал вижда особена нужда от решителни дейности, са
връзките с Русия.
В средата на месец септември тази година, Европейският парламент Европейски Съюз да даде отпор на нападателните политики, като в същото време постави основите на съдействието с бъдеща демократична Русия. Трябва да се прави разграничаване сред съветското държавно управление и съветския народ, считат депутатите и дефинират режима на Владимир Путин като “закостеняла властническа клептокрация, ръководена от пожизнен президент, заобиколен от кръг от олигарси ”.
Парламентът напомня, че Кремъл продължава своите дезинформационни акции, агитация и хибридна интервенция във вътрешната политика и демократичните процеси на Европейски Съюз. Много постоянно тези акции съставляват опасност за главните полезности на Европейски Съюз – зачитането на демокрацията, равенството, правилата на правовата страна и правата на индивида. Европейският съюз и всички основни институции в него са обект на непрекъснати хакерски атаки, включително по време на избори. Материал на Factcheck.bg за разпространяването на проруска дезинформация в България четете.
Според Екологичен потенциал Русия и Китай “имат за цел да отслабят демокрацията в света и да дестабилизират европейския политически ред ”. Затова дружно със Съединени американски щати и други сътрудници Европейски Съюз би трябвало да противодейства със наказания, политики за противопоставяне на противозаконните финансови потоци и поддръжка за деятелите в региона на правата на индивида.
За това какъв брой е комплицирано да бъде реализирана по-твърда обща политика във връзка с Русия свидетелства още един детайл от позицията на Народното събрание, в който се визира енергийната взаимозависимост. Парламентът категорично упорства Европейски Съюз да понижи зависимостта си от съветския газ, петрол и други първични материали, като за задачата се употребяват опциите, планувани в Европейския зелен пакт. В същото време, депутатите дефинират плана за газопровод „ Северен поток 2 “ като “несъвместим с задачите ” на, а решението за построяването му като “създаващо разделяне ” и “несъвместимо с полезностите на взаимност и доверие в Енергийния съюз ”.
Китай също основава паники на Европейски Съюз
Настъпателната обществена дипломация на Китай направи редица страни подвластни от нейните вложения и заеми, напомня Китайски хакери бяха обект на, наложени поради хакерски атаки, през 2020 година Ситуацията изключително се утежни в последната година, когато Китай интензивно популяризира дезинформация за произхода на пандемията от COVID-19. През април 2020 година Европейската работа за външна активност разгласява, който разкрива забележителен брой координирани дезинформационни акции от съветското и от китайското държавно управление, свързани с пандемията от Ковид-19. Москва и Пекин са интензивно популяризират погрешна здравна информация и “конспиративни теории и изказвания, че единствено властническите политически системи – а не демокрациите – са в най-хубаво положение да се оправят с актуалната рецесия ”. Оригинал на отчета може да прочетете.
Пекин световна платформа за инфраструктурно и икономическо развиване, чиято съществена цел е свързването на Китай с Европа, Африка, Азия, Латинска Америка и Тихоокеанския район, се споделя в разбор на Центъра за проучване на демокрацията. Всички страни, които вземат участие, се ангажират с инфраструктурни планове, които са напълно финансирани от Пекин. За да си обезпечи въздействие на територията на Централна и Източна Европа, Китай се възползва от някои управнически дефицити в институциите в страните от този блок като неналичието на бистрота при сключването на междуправителствени съглашения и заобикалянето на националното и европейско законодателство в региона на публичните поръчки.
Според Цветан Тодоров „ интимните неприятели на демокрацията “ (както е озаглавена му) я дебнат от вътрешната страна. Същото може да се каже и за европейската външна политика – тя е толкоз мощна, амбициозна и единна, колкото страните членки са подготвени да бъдат.
Публикацията е основана с поддръжката на Европейския съюз. Отговорността за наличието е напълно на
Мина Киркова, Factcheck.bg
Мина Киркова е приключила Класическата гимназия в София и Глазгоуския университет във Англия със компетентност „ Кино и телевизия “. Професионалният ѝ път стартира от телевизия BiTelevision, където работи като интернационален редактор. С публицистика продължава да се занимава на свободна процедура, като битката с подправените вести е една от тематиките, които я вълнува най-вече. През декември 2020 година, в екип с Георги Марчев и Симона Костадинова, работи по следствие за подправените вести за PCR тестванията за определяне на ковид. Разследването печели премия от Хакатон, проведен от АЕЖ – България, на тематика „ Здраве на прицел “.
Независимо от обстоятелството, че е постигнал удивително ниво на интеграция, с общи политики и институции, Европейски Съюз е обединяване на суверенни национални страни. Съюзът има толкоз подготвеност (т.е. право да работи като цяло), колкото страните му дават, както е категорично записано и в Договора за Европейски Съюз.
Какво значи това? Има области (като митата, търговията, еврозоната и др.), където страните са дали право на европейските институции да взимат решения от тяхно име. Има и такива като образованието, опазването на здравето и културата, където не са дали такова право, а Съюзът може да има единствено подкрепящи или координиращи дейности. Има и голям брой области на споделена подготвеност сред страните и Съюза, като селско стопанство, превоз, енергетика и други
Общата външна политика и политика на сигурност
е предмет на характерни правила и процедури , категорично е записано в член 24 на. Тя се дефинира и ползва от Европейския съвет (лидерите на страните членки) и от Съвета (на министрите на страните членки), които вземат решение с единогласие. Европейският парламент и Европейската комисия не вземат участие в процеса на взимане на решение, нито могат независимо да вземат външнополитически решения. Това значи, че страните членки би трябвало да се съгласят по всеки въпрос, с цел да бъде подхванато някакво деяние. А това постоянно води до закъснение или даже неспособност за деяние, заради другите ползи на страните.
Именно тъй като става дума за толкоз сензитивна област, общата външна политика на Европейския съюз става факт след дългогодишни несполучливи опити и едвам след края на Студената война. Тя е открита с от 1993 година По-късно се основава и длъжността на Върховния представител за общата външна политика и политиката на сигурност. Но едвам с от Лисабон от 2009 година европейската външна политика на процедура се институционализира. Върховният представител става по едно и също време ръководител на Съвета по външни работи и заместник-председател на Европейската комисия, като по този метод съставлява връзката сред двете институции. Създава се
Европейската работа за външна активност.
Често в медиите тя е наричана “външното министерство ”, на Европейски Съюз, само че това е неправилно, тъй като както към този момент обяснихме, решенията се взимат от Европейския съвет и Съвета на министрите, където са показани страните членки. Европейската работа за външна активност, както демонстрира името ѝ, има дипломатическа функционалност и организира външната политика, както е избрана от съответните институции.
По предписание решенията за външната политика се вземат с единогласие, с някои изключения, при които решение може да бъде взето и с квалифицирано болшинство (само когато Европейският съвет към този момент се е произнесъл). Поради това постоянно взимането на решения лишава време, а от време на време се оказва невероятно. Затова и приканват да се премине към гласоподаване с квалифицирано болшинство, най-малко по въпросите, свързани с
правата на индивида и налагането на наказания.
За да е налице квалифицирано болшинство, в поддръжка на решението би трябвало да гласоподават 55% от страните членки (в момента това са 15 от общо 27), освен това те би трябвало да съставляват повече от 65% от общото население на Европейския съюз.
Това изяснява терзанията на по-малките страни членки, че при гласоподаване с квалифицирано болшинство ще бъде по-трудно да защитят позициите си. на Европейския съвет Шарл Мишел също счита, че постигането на единогласие е значимо: “Нашите разгорещени диспути и очевидни борби са част от процеса на взимане на решения. Те са нещо, с което би трябвало да се гордеем. Ние не сме Северна Корея. Ние сме група демокрации, а общественият спор е гаранция за легитимността на нашите решения ”.
Неслучайно акцентът на Европейска комисия и Екологичен потенциал е точно върху решенията, свързани със глобите и човешките права. На 7 декември 2020 година Съветът на Европейски Съюз одобри за нарушавания на правата на индивида. Санкциите са прочут инструмент на Европейски Съюз, употребен и до тогава по съответни тематики и във връзка с съответни страни, само че за първи път се вкарва световен механизъм, ориентиран фокусирано към нарушавания на човешките права. Сред претекстовете за основаването му са опцията да се реагира по-бързо и дейно по отношение на нарушителите, тъй като няма да има потребност за всеки обособен случай да се открива съответна правна рамка.
Законът закупи популярност като “европейският закон Магнитски ”, поради приликите си с американския закон “Магнитски ”. Чрез него Вашингтон към този момент е наложил наказания на над 100 души, упрекнати в нарушение на човешките права. За разлика от американския закон обаче, европейският не включва корупционни закононарушения. Според това би трябвало да се промени и систематичната корупция и злоупотребите с държавни средства да се одобряват като едно от закононарушенията, наказуеми съгласно закона. Важно да се подсигурява, че режимът е ориентиран и към тези, които стопански и финансово поддържат причинителите на нарушавания на правата на индивида, считат депутатите.
В българското обществено пространство имаше доста рецензии, че Европейски Съюз не е глобил българските жители, глобени от Съединени американски щати в границите на „ Глобалния закон Магнитски “ поради корупционни практики. Но директна прилика не може да се направи. Освен че корупцията не влиза в обсега на новоприетия санкционен режим, в тази ситуация става дума за жители на Европейски Съюз. В формален отговор до Европейска комисия изяснява, че „ не е процедура на Съвета на Европейски Съюз да постанова наказания на жители на Съюза ”. Комисията напомня, че санкционната политика на Европейски Съюз е част от Общата външна политика и политика на сигурност и Европейски Съюз като цяло може да наложи наказания единствено в случай че те са в благозвучие с задачите на тази политика.
По новия световен режим към този момент са редица наказания, измежду които са тези за случайните арестувания на жители в Китай, репресиите на Пхенян, извънсъдебните изтезания в Либия и репресиите против ЛГБТИ хора в Русия.
Европейският парламент е към съществуващата обща външна политика, която дефинира като незадоволително амбициозна, надеждна и обединена, “поради неналичието на единение ” сред страните членки. Според Екологичен потенциал в изискванията на нападателна геополитическа конкуренция в света, “пандемията от COVID-19 е сигнален сигнал за нуждата от по-силна, по-автономна, по-обединена и решителна външна политика и политика на сигурност ”.
Една от областите, където Екологичен потенциал вижда особена нужда от решителни дейности, са
връзките с Русия.
В средата на месец септември тази година, Европейският парламент Европейски Съюз да даде отпор на нападателните политики, като в същото време постави основите на съдействието с бъдеща демократична Русия. Трябва да се прави разграничаване сред съветското държавно управление и съветския народ, считат депутатите и дефинират режима на Владимир Путин като “закостеняла властническа клептокрация, ръководена от пожизнен президент, заобиколен от кръг от олигарси ”.
Парламентът напомня, че Кремъл продължава своите дезинформационни акции, агитация и хибридна интервенция във вътрешната политика и демократичните процеси на Европейски Съюз. Много постоянно тези акции съставляват опасност за главните полезности на Европейски Съюз – зачитането на демокрацията, равенството, правилата на правовата страна и правата на индивида. Европейският съюз и всички основни институции в него са обект на непрекъснати хакерски атаки, включително по време на избори. Материал на Factcheck.bg за разпространяването на проруска дезинформация в България четете.
Според Екологичен потенциал Русия и Китай “имат за цел да отслабят демокрацията в света и да дестабилизират европейския политически ред ”. Затова дружно със Съединени американски щати и други сътрудници Европейски Съюз би трябвало да противодейства със наказания, политики за противопоставяне на противозаконните финансови потоци и поддръжка за деятелите в региона на правата на индивида.
За това какъв брой е комплицирано да бъде реализирана по-твърда обща политика във връзка с Русия свидетелства още един детайл от позицията на Народното събрание, в който се визира енергийната взаимозависимост. Парламентът категорично упорства Европейски Съюз да понижи зависимостта си от съветския газ, петрол и други първични материали, като за задачата се употребяват опциите, планувани в Европейския зелен пакт. В същото време, депутатите дефинират плана за газопровод „ Северен поток 2 “ като “несъвместим с задачите ” на, а решението за построяването му като “създаващо разделяне ” и “несъвместимо с полезностите на взаимност и доверие в Енергийния съюз ”.
Китай също основава паники на Европейски Съюз
Настъпателната обществена дипломация на Китай направи редица страни подвластни от нейните вложения и заеми, напомня Китайски хакери бяха обект на, наложени поради хакерски атаки, през 2020 година Ситуацията изключително се утежни в последната година, когато Китай интензивно популяризира дезинформация за произхода на пандемията от COVID-19. През април 2020 година Европейската работа за външна активност разгласява, който разкрива забележителен брой координирани дезинформационни акции от съветското и от китайското държавно управление, свързани с пандемията от Ковид-19. Москва и Пекин са интензивно популяризират погрешна здравна информация и “конспиративни теории и изказвания, че единствено властническите политически системи – а не демокрациите – са в най-хубаво положение да се оправят с актуалната рецесия ”. Оригинал на отчета може да прочетете.
Пекин световна платформа за инфраструктурно и икономическо развиване, чиято съществена цел е свързването на Китай с Европа, Африка, Азия, Латинска Америка и Тихоокеанския район, се споделя в разбор на Центъра за проучване на демокрацията. Всички страни, които вземат участие, се ангажират с инфраструктурни планове, които са напълно финансирани от Пекин. За да си обезпечи въздействие на територията на Централна и Източна Европа, Китай се възползва от някои управнически дефицити в институциите в страните от този блок като неналичието на бистрота при сключването на междуправителствени съглашения и заобикалянето на националното и европейско законодателство в региона на публичните поръчки.
Според Цветан Тодоров „ интимните неприятели на демокрацията “ (както е озаглавена му) я дебнат от вътрешната страна. Същото може да се каже и за европейската външна политика – тя е толкоз мощна, амбициозна и единна, колкото страните членки са подготвени да бъдат.
Публикацията е основана с поддръжката на Европейския съюз. Отговорността за наличието е напълно на
Мина Киркова, Factcheck.bg
Мина Киркова е приключила Класическата гимназия в София и Глазгоуския университет във Англия със компетентност „ Кино и телевизия “. Професионалният ѝ път стартира от телевизия BiTelevision, където работи като интернационален редактор. С публицистика продължава да се занимава на свободна процедура, като битката с подправените вести е една от тематиките, които я вълнува най-вече. През декември 2020 година, в екип с Георги Марчев и Симона Костадинова, работи по следствие за подправените вести за PCR тестванията за определяне на ковид. Разследването печели премия от Хакатон, проведен от АЕЖ – България, на тематика „ Здраве на прицел “.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ