Проф. Пепи Стоянович: Какъв 6 май? Разложените българи не знаят що е истински мъж!
" Една страна, едно семейство, едно общество може да бъде избавено и без механичното оръжие. То може да бъде избавено с оръжието на морала, на правилата на нравствеността. “ С тези думи историкът проф. Петър Стоянович сложи акцент върху същинската същина на храбростта.
Професорът направи проницателен разбор пред " Дарик ", който ни връща към корените на националното достолепие.
Проф. Стоянович напомни, че Гергьовден е неповторим празник в нашия календар, тъй като преплита две фундаментални начала – воинското и земеделското. „ Празникът не е инцидентно наименуван Малкият Великден “, изяснява той, акцентирайки, че Св. Георги обичайно се уважава като покровител на воините, само че и на земеделците.
Според историка връзката с предишното е жива и тя не се нуждае от пищност, а от осмисляне. Той прикани всеки българин да потърси историята на своите предшественици – тези, които са оставили костите си по бойните полета, с цел да защитят родината. Това знание, по думите му, е задоволително, с цел да стимулира всяко последващо потомство.
Идеологическата замяна: Как комунизмът изкриви 6 май
В хода на диалога проф. Стоянович направи сериозен исторически обзор на отношението към празника през годините. Той акцентира, че по време на комунистическия режим е юридически целеустремен опит за замяна на смисъла на Гергьовден.
Тато обичаше селските празници
„ Тодор Живков го трансформира в нещо извънредно перверзно – ден на скотовъда, на овчаря “, споделя той. В този интервал фокусът е бил отместен от воинската популярност към битовото празнуване с чевермета и гайди, с цел да се заличат спомените за „ сакрално военния миг “ от царско време. Едва след 1989 година този значим обред стартира гладко да се възвръща, връщайки се към своята същинска същина като ден на българския офицер и боец.
Нужно ли е „ рендосване “ на младите генерации?
Един от най-коментираните моменти в изявлението бе въпросът за казармата и военната дисциплинираност. Проф. Стоянович зае безапелационна позиция, че въпреки армията да е била „ монстър “ в остарелия си тип, нуждата от образование на темперамент остава настояща.
„ Аз съм срещу безредното връщане на казармата, само че 100 % поддържам опцията да се намерения по един актуален метод младежите да минат през някаква форма на рендосване “, разяснява той. Под „ рендосване “ историкът засяга подготовката за компликации – да спиш на студено, да се справяш с ограничения и да осъзнаеш, че имаш отговорност към обществото, в което живееш.
За край, професорът прикани за по-висока гражданска просвета и познаване на историята. Той означи с болежка, че „ достолепието, достойнството, отговорността “ от ден на ден се одобряват като „ вехти и изтъркани понятия “ от актуалното потомство.
„ Света и политиката не стартират от нас, те са измислени хилядолетия преди този момент “, подсети Стоянович, визирайки неналичието на задоволително знания даже у политиците. Според него, без значение от софтуерния напредък, обществото може да бъде избавено само посредством възвръщане на правилата и нравствеността, които са съхранили народа ни през вековете.
Професорът направи проницателен разбор пред " Дарик ", който ни връща към корените на националното достолепие.
Проф. Стоянович напомни, че Гергьовден е неповторим празник в нашия календар, тъй като преплита две фундаментални начала – воинското и земеделското. „ Празникът не е инцидентно наименуван Малкият Великден “, изяснява той, акцентирайки, че Св. Георги обичайно се уважава като покровител на воините, само че и на земеделците.
Според историка връзката с предишното е жива и тя не се нуждае от пищност, а от осмисляне. Той прикани всеки българин да потърси историята на своите предшественици – тези, които са оставили костите си по бойните полета, с цел да защитят родината. Това знание, по думите му, е задоволително, с цел да стимулира всяко последващо потомство.
Идеологическата замяна: Как комунизмът изкриви 6 май
В хода на диалога проф. Стоянович направи сериозен исторически обзор на отношението към празника през годините. Той акцентира, че по време на комунистическия режим е юридически целеустремен опит за замяна на смисъла на Гергьовден.
Тато обичаше селските празници
„ Тодор Живков го трансформира в нещо извънредно перверзно – ден на скотовъда, на овчаря “, споделя той. В този интервал фокусът е бил отместен от воинската популярност към битовото празнуване с чевермета и гайди, с цел да се заличат спомените за „ сакрално военния миг “ от царско време. Едва след 1989 година този значим обред стартира гладко да се възвръща, връщайки се към своята същинска същина като ден на българския офицер и боец.
Нужно ли е „ рендосване “ на младите генерации?
Един от най-коментираните моменти в изявлението бе въпросът за казармата и военната дисциплинираност. Проф. Стоянович зае безапелационна позиция, че въпреки армията да е била „ монстър “ в остарелия си тип, нуждата от образование на темперамент остава настояща.
„ Аз съм срещу безредното връщане на казармата, само че 100 % поддържам опцията да се намерения по един актуален метод младежите да минат през някаква форма на рендосване “, разяснява той. Под „ рендосване “ историкът засяга подготовката за компликации – да спиш на студено, да се справяш с ограничения и да осъзнаеш, че имаш отговорност към обществото, в което живееш.
За край, професорът прикани за по-висока гражданска просвета и познаване на историята. Той означи с болежка, че „ достолепието, достойнството, отговорността “ от ден на ден се одобряват като „ вехти и изтъркани понятия “ от актуалното потомство.
„ Света и политиката не стартират от нас, те са измислени хилядолетия преди този момент “, подсети Стоянович, визирайки неналичието на задоволително знания даже у политиците. Според него, без значение от софтуерния напредък, обществото може да бъде избавено само посредством възвръщане на правилата и нравствеността, които са съхранили народа ни през вековете.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ