Някой от великите шегобийци беше казал, че му е трудно

Някой от великите шегобийци беше споделил, че му е мъчно да си изясни удоволствието, което изпитват така наречен четящи хора, когато, като четат, преоткриват истини, които са известни на човечеството от незапомнени времена. Друг, към този момент единствено с наше национално значение, майтапчия пък предлагаше, като не си спомняме кой е създателят на някоя нужна ни за откъс мъдрост, да споделяме и пишем, че това го е споделил или написал Марк Твен. Той бил първият, който ти идва наума, като стане дума за популярен майтапчия.

Няма да вървя след съвета на локалния ни или народен майтапчия. Не ни стигат подправените храни, подправените вести, подправените обещания на държавните управления ни и прочие имитации, та в този момент и менте цитати.

И на мен ми е мъчно да си го обясня за какво, само че някак си по-ясни ми станаха случките и събитията, които белязаха изтичащата седмица, като прочетох в някакъв текст цитираната там латинска сентенция: “Истината ражда злоба, а угодничеството - другари “.

Бих могъл да я препиша тази сентенция и на латински, и то на латиница, само че като се размислих, взех решение, че това ще са напразни старания. Не бих могъл с тях да ви убедя, че знам латински. Пък и да успеех да ви убедя, отново нямаше да знам латински. Абе, тия, дето го знаят този мъртъв език, с мъртвите ли си приказват? Ако сте чували, в случай че сте прочели, в случай че сте научили - тия, дето знаят латински, с кого си приказват на този език, кажете и на нас, дето не сме чували. Тя по този начин със шерване се била гонела простотията.

Пак се увлякох, да простите. Другата мъдрост, с която поразредих незнанието си през тази седмица, прочетох в книгата на един американски дресьор на кучета. Не оня „ Който приказва с кучета “, само че негово пълноценно сходство.

Ето го изречението, което мисля, че ще е потребно да доведа до вашето познание: “Добре подготвеното куче прави не това, което му харесва по природа, а това, което ще зарадва господаря (стопанина, инструктора, водача) му ".

Интересно е и обяснението на тази податливост на кучето да жертва личните си кучешки преживявания в името на служенето. Кучето и изобщо всички животинки от рода „ Куче “ (лисици, чакали, койоти и пр.) в природата са живели и живеят в глутници. Глутницата си има лидер, най-често това е алфа-самка. Водачът взима решенията, всички останали извършват. Своеволията им се санкционират грубо.

Като е одомашнявано, кучето последователно е почнало да припознава в стопанина си лидера на глутницата. И по този начин от хилядолетия го гледа в очите смирено и с подготвеност да служи.

Едва ли е нужно да цитираме „ Златната клонка “ на Джеймс Фрейзър, с цел да сме ненапълно безапелационни в изказванията си, че в дълбините на еволюцията си индивидът, към момента недоизправена маймуна, доста преди да стартира да употребява опитомени животни и примитивни принадлежности, е употребявал като такива другия човек. По-слабия от глутницата или стадото, тога, подчинения.

Ето по тази най-много причина естествените податки за зависимост и ласкателство са се запазили и у нас, двукраките, и не се е чуло да е фиктивен лек, не толкоз за дефинитивно им унищожаване, що се касае за вкарването им в търпими граници.

Не съм участвал на случилото се на археологическите разкопки до село Маноле, където служителят от пресцентъра на Министерския съвет Любомир Методиев, почетен от самия министър-председател с купата „ Шишо “, удари с микрофон по ръката пловдивска журналистка. Знам това, което съм прочел и видял в медиите. Събитието е напът да се не помни и от единствено себе си, и интензивно подпомагано от управляващите. Премиерът се възмути, откровено или по служебно обвързване, накара своя Шишо да се извини и след това го уволни.

Ако си мислите, че по този метод Шишо е осъден, хайде да не споделяме да почине от апетит, само че да гладува без работа, лъжете се.

Да оставим прякора му за неговите най-близки, ние ще го назоваваме господин Методиев. Той е чиновник на пресцентър, и то значим, може би най-важният в републиката. Той работи в този пресцентър, тъй като има общо с публицистиката и медиите, като обучение, като самоподготовка, като подготвеност. Едва ли един пресцентър има потребност от щатен дърводелец.

Господинът е или би трябвало да бъде в цялостна степен сътрудник с публицистите, които е задължен да обслужва в осъществяване на служебните си отговорности. Най-малкото е задължен да знае от какво имат потребност те и към какво се стремят.

Какво може да те накара до такава степен да се озлобиш против един сътрудник, че да го удариш с микрофон през ръката?! Не изключвам вероятно дразнещо държание от страна на публицистите, само че в случай че един чиновник на значим пресцентър не може да направи разлика сред настървена да търси вест глутница публицисти и преклонен по формулировка клас от интернат за благородни девици, не е на мястото си.

Истината за проявената от господин Методиев устремност би трябвало да се търси другаде. Според мен той е подготвен или пък се е самообучил не да прави това, което на него като човек му е прелестно или той смята за обикновено, а това, което се чака от него. Кой да го чака? Господарят, стопанинът, инструкторът, патронът!

Според мен той удари журналистка и дама, нещо неприемливо, даже и тя да се е държала дразнещо, с цел да се хареса. От дългото си другарство с ВИП персоните като техен инструмент той знае, че една такава негова постъпка би зарадвала лидера на глутницата. Или добре разположения към него стопанин. Когато най-големият ти шеф се обръща към тебе на прякор, с прякорите си се посочват единствено най-близки другари, ти няма по какъв начин да не си поласкан. Няма по какъв начин това поласкаване да не те подтиква да се пожертваш в негова сгода.

Ще кажете, да, само че господин министър председателят уволни своя ласкател. Да, нямаше по какъв начин той, като добър състезател в политиката и ръководството, да не направи по този начин, както вършат положителните волейболисти, да не забие тази извънредно комфортно вдигната му топка. Ние не желаеме нашата пресслужба да се свързва с хора с такова държание и господин Методиев е навън. За такава брилянтна асистенция спортистите си благодарят един на различен още на терена с прегръдка.

А публицистите не са измежду приятните хора на всяка власт. Помните, допускам, по какъв начин в миналото управничката с висок сан Надежда Михайлова, в този момент Нейнски и дипломат в Турция, съветваше публицистите да бъдат нахранени. За да се позатвори устата им.

Та в този момент хем публицистиката беше пореспектирана по класическия метод, прочут на човечеството от зарите на цивилизоването му, хем най-важният човек в страната показва изрично принципността си.

Време е да вкараме в работа латинската сентенция, с цел да се опитаме да поуспокоим съчувстващите на господин Методиев. Угодничеството ражда другари, за разлика от истината, която ражда злоба, твърди тя. Всички поговорки настояват нещо, потвърдено от вековете.

Вие знаете ли каква е разликата сред положителния чиновник и служителя, стараещ се във всеки един миг и по всевъзможен метод да угоди на началника си? Могат да се намерят и прочетат такива разлики, само че те са чак безсмислени в рахитичната си теоретичност, тъй като началникът в последна сметка споделя кой чиновник е добър и кой не толкоз.

Ако дотук не сте намерили доказателства, че тук визираният някогашен чиновник на държавната пресслужба се е радвал на изключителна отзивчивост от страна на обслужваните от него випове, не се тормозете за интелигентността си. Повредата не е при вас. Кажете си, че аз подреждам врели-некипели, само че ме оставете да се доизкажа, апелирам.

Г-н Любомир Методиев към този момент е в очите на сътрудниците си от пресслужбата и виповете си другар в потребност, на който би трябвало да се помогне. Както към този момент стана дума, угодничеството те доставя с доста другари, в тази ситуация все едно същински или конюнктурни. Те няма да те оставят в потребност, не толкоз от откровено състрадание, колкото от боязън, че ще се сътвори казус, в който могат да попаднат и те самите.

Но и за тяхната болежка има билка в пущинака на нашето законодателство.Тези дни стана ясно, че за последните 5 години от българските затвори са избягали 72 наказани нарушители от всевъзможен тип и диаметър, без министри и депутати, несъмнено. Но имената им не се оповестяват. Според шефа на Главна дирекция за осъществяване на наказванията Васил Миладинов, тъй като не е взето единодушието им да бъдат оповестени техните имена.

Като продължим въображаемо разговора си с господина, може да се получи примерно нещо такова... Защо не е взето единодушието им? Защото не са хванати. Защо не са хванати? Не е взето единодушието ми да ви давам отговор на този въпрос. Вие усещате ли напъните измежду нашия политически и върховен административен хайлайф да се роди и у нас популярен международен майтапчия, или единствено на мен по този начин ми се коства?