Кое ни прави добри?
Някой беше споделил, че не се сеща за различен симптом на предимство, с изключение на за добротата. Всъщност, дали в действителност се замисляме над това положителни хора ли сме и какво ни прави такива? Можете ли да изброите тези черти на хората към вас, които ги вършат положителни? Не чувате ли прекомерно постоянно израза „ той/тя е добър човек “ и не го ли изричате самите вие постоянно, без да си давате сметка какво значи в реалност? Защото добротата включва не просто блага дума или жест. Тя е чувство, без което не можете. Тя е поддръжка и угриженост. Тя е оня блян към това да докоснете хората със сърцето си. Без да подбирате. Без да мислите дали съответния човек го заслужава.
“Кое ни прави положителни? Труден въпрос и отговор с прекалено много подточки. И така…нека си отговорим с най-важните измежду тях. ”
Вниманието
Ежедневие, работа, дом, деца, купища задължения и най-после добре познатата ни умора… И тъкмо тогава се появява другарка, която желае да поговори с вас, тъй като с мъжа и са пред бракоразвод или тъй като майка и е тежко болна. Какво вършиме? Опитвате са да „ отбиете номера “, изслушвайки я за 10 минути, казвате, че в този момент нямате време или пък стоите и слушате с часове, тъй като знаете, че споделената тъга е на половина тъга? Случвало ми се е десетки пъти- да би трябвало да замайвам детето или да имам 100 неща за извършване и все пак да заставам и да чувам с часове проблемите на другите, просто тъй като знам, че по този начин би трябвало. Чувствам се длъжна да се отзова, да бъда там, когато ме желаят и ме търсят. Не знам тъкмо по какъв начин да опиша възприятието, само че сигурно е нещо, което знаеш, че освен, че би трябвало да направиш, а и че искаш да го направиш. Просто, тъй като сърцето ти не разрешава друго. Да обърнеш внимание и да бъдеш подготвен да изслушаш, да кажеш няколко положителни думи в символ на съпричастност, е най-важният показател…от там потегля всяка доброта.
Истинска поддръжка и съчувствие
Да, хубаво е да изслушаш някого за тъгата и проблемите му, само че е още по-хубаво да се ангажираш с тази горест и с тези проблеми. Да се опиташ да усмихнеш индивида, да го успокоиш с няколко, въпреки и наизустени „ клишета “ и да продължиш да се интересуваш във времето по какъв начин е и до къде е стигнал с разрешаването на проблемите си. Защото съвсем всеки може просто да изслуша и да не помни, пристрастен от своите задължения и проблеми. Не всеки, обаче ще продължи да бъде до теб, даже да е на другия завършек на света. Желание за съпричастност, за „ влизане “ в казуса на другия, имат не доста хора. Онези, които го носят в себе си, несъмнено могат да се нарекат положителни. Често споделям, че не обичам да си лягам, знаейки, че някой е печален. Да, има милиони тъжни хора по света и ние не можем да помогнем на всички. Но в случай че пожелаем да помогнем най-малко на един, ще сме надалеч по-богати. Ще притежаваме повече от благосъстоянието наречено добрина.
Положителна настройка и ентусиазъм
Познавате ли хора, в чиято компания се чувствате унили и някак не знаещи какво да кажете? Със сигурност познавате и такива, които единствено с поздрава си могат да ви накарат да се усмихнете и да вземете деня в свои ръце. Замисляте ли се в реалност какъв брой е значимо това да бъдете позитивно настроени, отворени към всяка „ приятност “, която ни предлага живота, успяващи да намерите своето си занятие и да оползотворите времето си по най-хубавия вероятен метод? Ако можете да предадете тази настройка и на близките, несъмнено сте съумели да бъдете една концепция по-добри. Да „ заразиш “ някого със смисъл и усмивка е едно от най-прекрасните умения, които можеш да притежаваш. Често ни би трябвало прекомерно малко, единствено една усмивка ни стига, с цел да поемем в друга посока. Ако животът не ни въодушевява във всеки един момент, несъмнено не сме съумели да го „ хванем за ушите “. А би трябвало, с цел да живеем същински. И с цел да бъдем положителни.
Да разрешаваш на другите да бъдат себе си
Имате другари, които постоянно ви хокат за щяло и нещяло и съвсем в никакъв случай не утвърждават дейностите ви, нали? Но имате и такива, които са отворени към всяка ваша нова „ хрумка “, въпреки и тя да не е най-умното нещо, което сте си помисляли. Истински положителните хора постоянно оставят другите да бъдат себе си, одобряват ги такива, каквито са. Наясно са, че всеки е това, което е заради редица причини-възпитание, фамилна среда, материално благоденствие и въобще всичко, през което е минал до тук. И даже този човек да е доста по-различен от нас, и даже да не утвърждаваме някои негови мисли или дейности, ние не тръгваме да го съдим или отбягваме поради особеното му мислене и метод на живот. Напротив, одобряваме го с всичките му качества и дефекти и даже го ценим тъкмо поради това, че е друг от нас и че можем да научим доста нови неща от него. Разбира се, че в случай че този човек е тръгнал в неверна посока, ще се опитаме да го отклоним. Разбира се, че ще го вразумяваме всякога, когато усещаме, че ще си „ счупи главата “, само че в никакъв случай няма да го оставим поради това, че не схваща живота по метода, по който ние го разбираме. Ограниченият светоглед и осъждането на другите (които не са като нас) са присъщи черти на хората, които не могат да отворят душите си. А без душа, няма и доброта.
Признание и удивление
Да умееш да признаваш достиженията на другите, да се радваш от сърце на щастието им, да изпитваш откровено удивление поради това, което са, е присъщо единствено на положителните хора. Дори да си в тежко финансово положение, даже през вчерашния ден да си се разделил с обичания човек, в случай че откровено се радваш на всеки непознат триумф и усмивка, несъмнено можеш да се наречеш добър човек. Когато нашите лични несгоди не са причина да подценяваме непознатите „ щастия “, сме изцяло наясно със себе си и с чистотата на душата си. Истински съкровища са хората, които съумяват да запазят наличие на духа, макар личните си несгоди и отвръщат на всекиго със успокоение и доброта.
Готовност за всеотдайност
В наши дни все по-рядко се срещат хора, които биха „ рискували “ своя комфорт, с цел да оказват помощ за непознатия. Помислете действително какъв брой индивида от вашите другари биха пристигнали на другия завършек на града в 3 през нощта, с цел да ви окажат някаква помощ- била тя психическа или физическа? А вие бихте ли го сторили? Да пренебрегнеш себе си в името на другия, да поставиш своите потребности на назад във времето, са непостижими за не малко хора дейности. Тези, които са способни на тях обаче, са точно те- тези великите хора, които могат да нямат нищо друго на този свят, само че за сметка на това имат сърца, които са всичко. Има хора, които не биха се хвърлили в огъня (в дословния смисъл на думата) даже поради децата си. Чисто и просто от боязън. Има и такива, които биха скочили в дълбокото даже поради чужд човек. Без да съдим едните, бихме споделили, че величието на другите точно по тази причина е великолепие, тъй като малко на брой го имат.
И даже да не умеем да бъдем чак толкоз велики, даже да не сме способни да жертваме личния си живот, в случай че съумяваме да вършим тези ежедневни дребни добрини, сигурно сме положителни хора. Ако през днешния ден си…
Нежен, благ и угрижен с всички
Готов да окажеш помощ, без да се замисляш какво ще ти коства
Толерантен и уважаваш другите от теб и твоя светоглед
Чувствителен към заобикалящия те свят и се бориш с несправедливостите
Успял да окажеш помощ на страдащо животно
Избърсал сълзите на дете
Прегръщал и целувал околните си
Казал „ обичам те “
“…то тогава продължавай да бъдеш и на следващия ден подобен! И всеки ден. Защото си заслужава! ”
Добротата няма нищо общо с егоизма. И даже при някои от нас да е в пъти по-голяма, в сравнение с при други, тя постоянно значи малко или доста да загърбиш себе си. За да достигнеш до другия. Със сърцето си. Добротата е да докоснеш другия с душата си- допиране, което остава за цялостен живот.
И в никакъв случай не забравяйте две от най-важните фрази, отдадени на добротата- „ Любовта и добротата в никакъв случай не са напразни, тъй като те благославят този, който ги получава и оня, който ги дава. И " Ако търсиш признателност за добрините, които си направил, значи търгуваш с тях. "
“Кое ни прави положителни? Труден въпрос и отговор с прекалено много подточки. И така…нека си отговорим с най-важните измежду тях. ”
Вниманието
Ежедневие, работа, дом, деца, купища задължения и най-после добре познатата ни умора… И тъкмо тогава се появява другарка, която желае да поговори с вас, тъй като с мъжа и са пред бракоразвод или тъй като майка и е тежко болна. Какво вършиме? Опитвате са да „ отбиете номера “, изслушвайки я за 10 минути, казвате, че в този момент нямате време или пък стоите и слушате с часове, тъй като знаете, че споделената тъга е на половина тъга? Случвало ми се е десетки пъти- да би трябвало да замайвам детето или да имам 100 неща за извършване и все пак да заставам и да чувам с часове проблемите на другите, просто тъй като знам, че по този начин би трябвало. Чувствам се длъжна да се отзова, да бъда там, когато ме желаят и ме търсят. Не знам тъкмо по какъв начин да опиша възприятието, само че сигурно е нещо, което знаеш, че освен, че би трябвало да направиш, а и че искаш да го направиш. Просто, тъй като сърцето ти не разрешава друго. Да обърнеш внимание и да бъдеш подготвен да изслушаш, да кажеш няколко положителни думи в символ на съпричастност, е най-важният показател…от там потегля всяка доброта.
Истинска поддръжка и съчувствие
Да, хубаво е да изслушаш някого за тъгата и проблемите му, само че е още по-хубаво да се ангажираш с тази горест и с тези проблеми. Да се опиташ да усмихнеш индивида, да го успокоиш с няколко, въпреки и наизустени „ клишета “ и да продължиш да се интересуваш във времето по какъв начин е и до къде е стигнал с разрешаването на проблемите си. Защото съвсем всеки може просто да изслуша и да не помни, пристрастен от своите задължения и проблеми. Не всеки, обаче ще продължи да бъде до теб, даже да е на другия завършек на света. Желание за съпричастност, за „ влизане “ в казуса на другия, имат не доста хора. Онези, които го носят в себе си, несъмнено могат да се нарекат положителни. Често споделям, че не обичам да си лягам, знаейки, че някой е печален. Да, има милиони тъжни хора по света и ние не можем да помогнем на всички. Но в случай че пожелаем да помогнем най-малко на един, ще сме надалеч по-богати. Ще притежаваме повече от благосъстоянието наречено добрина.
Положителна настройка и ентусиазъм
Познавате ли хора, в чиято компания се чувствате унили и някак не знаещи какво да кажете? Със сигурност познавате и такива, които единствено с поздрава си могат да ви накарат да се усмихнете и да вземете деня в свои ръце. Замисляте ли се в реалност какъв брой е значимо това да бъдете позитивно настроени, отворени към всяка „ приятност “, която ни предлага живота, успяващи да намерите своето си занятие и да оползотворите времето си по най-хубавия вероятен метод? Ако можете да предадете тази настройка и на близките, несъмнено сте съумели да бъдете една концепция по-добри. Да „ заразиш “ някого със смисъл и усмивка е едно от най-прекрасните умения, които можеш да притежаваш. Често ни би трябвало прекомерно малко, единствено една усмивка ни стига, с цел да поемем в друга посока. Ако животът не ни въодушевява във всеки един момент, несъмнено не сме съумели да го „ хванем за ушите “. А би трябвало, с цел да живеем същински. И с цел да бъдем положителни.
Да разрешаваш на другите да бъдат себе си
Имате другари, които постоянно ви хокат за щяло и нещяло и съвсем в никакъв случай не утвърждават дейностите ви, нали? Но имате и такива, които са отворени към всяка ваша нова „ хрумка “, въпреки и тя да не е най-умното нещо, което сте си помисляли. Истински положителните хора постоянно оставят другите да бъдат себе си, одобряват ги такива, каквито са. Наясно са, че всеки е това, което е заради редица причини-възпитание, фамилна среда, материално благоденствие и въобще всичко, през което е минал до тук. И даже този човек да е доста по-различен от нас, и даже да не утвърждаваме някои негови мисли или дейности, ние не тръгваме да го съдим или отбягваме поради особеното му мислене и метод на живот. Напротив, одобряваме го с всичките му качества и дефекти и даже го ценим тъкмо поради това, че е друг от нас и че можем да научим доста нови неща от него. Разбира се, че в случай че този човек е тръгнал в неверна посока, ще се опитаме да го отклоним. Разбира се, че ще го вразумяваме всякога, когато усещаме, че ще си „ счупи главата “, само че в никакъв случай няма да го оставим поради това, че не схваща живота по метода, по който ние го разбираме. Ограниченият светоглед и осъждането на другите (които не са като нас) са присъщи черти на хората, които не могат да отворят душите си. А без душа, няма и доброта.
Признание и удивление
Да умееш да признаваш достиженията на другите, да се радваш от сърце на щастието им, да изпитваш откровено удивление поради това, което са, е присъщо единствено на положителните хора. Дори да си в тежко финансово положение, даже през вчерашния ден да си се разделил с обичания човек, в случай че откровено се радваш на всеки непознат триумф и усмивка, несъмнено можеш да се наречеш добър човек. Когато нашите лични несгоди не са причина да подценяваме непознатите „ щастия “, сме изцяло наясно със себе си и с чистотата на душата си. Истински съкровища са хората, които съумяват да запазят наличие на духа, макар личните си несгоди и отвръщат на всекиго със успокоение и доброта.
Готовност за всеотдайност
В наши дни все по-рядко се срещат хора, които биха „ рискували “ своя комфорт, с цел да оказват помощ за непознатия. Помислете действително какъв брой индивида от вашите другари биха пристигнали на другия завършек на града в 3 през нощта, с цел да ви окажат някаква помощ- била тя психическа или физическа? А вие бихте ли го сторили? Да пренебрегнеш себе си в името на другия, да поставиш своите потребности на назад във времето, са непостижими за не малко хора дейности. Тези, които са способни на тях обаче, са точно те- тези великите хора, които могат да нямат нищо друго на този свят, само че за сметка на това имат сърца, които са всичко. Има хора, които не биха се хвърлили в огъня (в дословния смисъл на думата) даже поради децата си. Чисто и просто от боязън. Има и такива, които биха скочили в дълбокото даже поради чужд човек. Без да съдим едните, бихме споделили, че величието на другите точно по тази причина е великолепие, тъй като малко на брой го имат.
И даже да не умеем да бъдем чак толкоз велики, даже да не сме способни да жертваме личния си живот, в случай че съумяваме да вършим тези ежедневни дребни добрини, сигурно сме положителни хора. Ако през днешния ден си…
Нежен, благ и угрижен с всички Готов да окажеш помощ, без да се замисляш какво ще ти коства Толерантен и уважаваш другите от теб и твоя светоглед Чувствителен към заобикалящия те свят и се бориш с несправедливостите Успял да окажеш помощ на страдащо животно Избърсал сълзите на дете Прегръщал и целувал околните си Казал „ обичам те “ “…то тогава продължавай да бъдеш и на следващия ден подобен! И всеки ден. Защото си заслужава! ”
Добротата няма нищо общо с егоизма. И даже при някои от нас да е в пъти по-голяма, в сравнение с при други, тя постоянно значи малко или доста да загърбиш себе си. За да достигнеш до другия. Със сърцето си. Добротата е да докоснеш другия с душата си- допиране, което остава за цялостен живот.
И в никакъв случай не забравяйте две от най-важните фрази, отдадени на добротата- „ Любовта и добротата в никакъв случай не са напразни, тъй като те благославят този, който ги получава и оня, който ги дава. И " Ако търсиш признателност за добрините, които си направил, значи търгуваш с тях. "
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ