Нещата, които никога да не правим в ресторант
Няколко са главните неща, за които хората постоянно са разколебани, когато отидат на ресторант. Едното е дали е уместно да струпат празните мръсни чинии една върху друга с концепцията да улеснят чиновниците при отсервиране. Другото е, че в никакъв случай не са готови за паниката, която децата им (в случай че са с деца) най-вероятно ще провокират. А третото е класика в жанра - какъв брой бакшиш е редно да оставят на сервитьора.
Страната, в която бакшишът се смята за засегнатост
Още една от многото странности на Япония
За да ни улеснят в тези обстановки, от People беседват със експерта по етикет Мариан Паркър и професора по потребителско държание Майк Лин.
Първото нещо, което Мариан Паркър поучава фамилиите, които водят децата си със себе си на ресторант, е, да го вършат само, в случай че са сигурни, че те няма да тормозят останалите гости. Тя е безапелационна, че малчуганите не трябва да бъдат оставяни да крещят, да вършат бъркотии, да се натрапват и като цяло да скапват атмосферата на всички останали.
Друго, което от време на време клиентите в заведенията си разрешават, е да бъдат груби към личния състав и да се държат неуважително. Трябва обаче да изкореним концепцията, че щом плащаме, можем да си позволим всякакво отношение. " Това, че позицията на сервитьорите е друга от нашата, не значи, че би трябвало да ги унижаваме ", споделя Мариан Паркър.
Според нея в другия набор пък са хората, които се пробват да бъдат потребни на личния състав в ресторанта и по тази причина откакто приключат с яденето, вземат решение да струпат всички мръсни чинии една върху друга. Реално това обаче по никакъв начин не оказва помощ на сервитьорите да си свършат по-лесно или бързо работата. " Те имат избран брой чинии, които могат да носят и не желаят да счупят някоя. Освен това познават ресторанта си и знаят знаят по какъв начин да се ориентират в цялата конюнктура ", изяснява специалистката по етикет и поучава да не се намесваме в работата на личния състав.
Върху по този начин разисквания въпрос за това какъв бакшиш е задоволително да оставим преди да си тръгнем от заведението, се стопира Майк Лин. По думите му нормативът, който се е наложил и хората усещат, че са задължени да покрият, е 15 до 20%. Но по отношение на бакшишите, съгласно него няма нищо наложително. И по тази причина не може да уточни какъв % от сметката от горната страна е редно да оставим на сервитьора.
Интересно е обаче какво демонстрира изследване, извършено преди няколко години в Съединени американски щати. Според резултатите 25% от участниците са признали, че дават бакшиш под 15%. По-любопитното от статистиката пък е, че не всеки осъзнава, че бакшишът е % от сметката и по тази причина просто по дифолт оставя три $.
Трябва ли да оставяме бакшиш на стюардесите и стюардите
Отговор дават самите те
Спорен се оказва и въпросът с бакшишите, когато взимаме храна за у дома от ресторант. И защото още веднъж няма изрично предписание, можем да се усещаме свободни да се доверим на личната си преценка - да дадем или пък да не дадем бакшиш.
Страната, в която бакшишът се смята за засегнатост
Още една от многото странности на Япония
За да ни улеснят в тези обстановки, от People беседват със експерта по етикет Мариан Паркър и професора по потребителско държание Майк Лин.
Първото нещо, което Мариан Паркър поучава фамилиите, които водят децата си със себе си на ресторант, е, да го вършат само, в случай че са сигурни, че те няма да тормозят останалите гости. Тя е безапелационна, че малчуганите не трябва да бъдат оставяни да крещят, да вършат бъркотии, да се натрапват и като цяло да скапват атмосферата на всички останали.
Друго, което от време на време клиентите в заведенията си разрешават, е да бъдат груби към личния състав и да се държат неуважително. Трябва обаче да изкореним концепцията, че щом плащаме, можем да си позволим всякакво отношение. " Това, че позицията на сервитьорите е друга от нашата, не значи, че би трябвало да ги унижаваме ", споделя Мариан Паркър.
Според нея в другия набор пък са хората, които се пробват да бъдат потребни на личния състав в ресторанта и по тази причина откакто приключат с яденето, вземат решение да струпат всички мръсни чинии една върху друга. Реално това обаче по никакъв начин не оказва помощ на сервитьорите да си свършат по-лесно или бързо работата. " Те имат избран брой чинии, които могат да носят и не желаят да счупят някоя. Освен това познават ресторанта си и знаят знаят по какъв начин да се ориентират в цялата конюнктура ", изяснява специалистката по етикет и поучава да не се намесваме в работата на личния състав.
Върху по този начин разисквания въпрос за това какъв бакшиш е задоволително да оставим преди да си тръгнем от заведението, се стопира Майк Лин. По думите му нормативът, който се е наложил и хората усещат, че са задължени да покрият, е 15 до 20%. Но по отношение на бакшишите, съгласно него няма нищо наложително. И по тази причина не може да уточни какъв % от сметката от горната страна е редно да оставим на сервитьора.
Интересно е обаче какво демонстрира изследване, извършено преди няколко години в Съединени американски щати. Според резултатите 25% от участниците са признали, че дават бакшиш под 15%. По-любопитното от статистиката пък е, че не всеки осъзнава, че бакшишът е % от сметката и по тази причина просто по дифолт оставя три $.
Трябва ли да оставяме бакшиш на стюардесите и стюардите
Отговор дават самите те
Спорен се оказва и въпросът с бакшишите, когато взимаме храна за у дома от ресторант. И защото още веднъж няма изрично предписание, можем да се усещаме свободни да се доверим на личната си преценка - да дадем или пък да не дадем бакшиш.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ