В обществото има акустика по проблема култура
Няколко генерации политици демонстрират цялостно неглижиране на културата и ние считаме, че е време да вземем нещата в ръце. Трябва да стартираме от безусловно фундаменталния въпрос „ Как е финансирана културата “. Не става въпрос за това, за което мнозина се хващат, че хората на културата разчитат постоянно на финансиране от страната, съобщи издателят Манол Пейков - представител на новото гражданско придвижване за промени в културата, която заяви себе си в знаковия за българската просвета ден 24 май.
Като мотив той акцентира, че съгласно интернационалните статистики към 4% от националния ни БВП идва от културни промишлености.
Това бе по този начин даже в най-трудните години на огромната рецесия. Успоредно с това по-малко от половин % от бюджета ни отива за просвета, макар многократните задължения на хора от разнообразни партии. Всички твърдяха, че сега, когато дойдат на власт, един % от бюджета ще бъде обособен за просвета. Разбира се, това не се случи.
Ще прибавя и редица проблеми, измежду които и доста трагичния – библиотеките още от 10 ноември 89 година нямат нови книги във фондовете си, макар че законодателството го изисква. Оказва се, че най-новите книги, пристигнали във фондовете на съответните библиотеки, са от преди тази дата. Много рядко има в някои библиотеки приходи и то напълно, поради експлицитното предпочитание на някой донор или по европейски стратегии.
В последните години „ реставрацията “ на монументи на културата се трансформира в народен спорт. В момента ние се съоръжаваме с „ руини “, които напълно скоро ще се трансфорат в същински и ще бъдат най-абсурдните в историята на човечеството, тъй като са фантасмагорични, неистинен.
Програмата ни ще изисква разбор на това, което е направено и на това, което не е направено и второто – основаване на тактика в региона на културата. Колко държавни управления поред твърдяха, че ще основат национална тактика в региона на културата, само че такава към момента няма в нито един бранш. Междусекторните политики не са били приоритет на нито едно държавно управление, не съществува сходно мислене. Говорим за културен туризъм например, а не вършим дълбинните връзки, които ще ни оказват помощ да го изпълним.
Не става въпрос за политиканстване и пристрастия, а за фундаментален недостиг и откровено се надявам да имаме потенциала да осъществим желанията си. В обществото има звучност за казуса. Предстои сериозна работа, уповавам се, нещата да бъдат добре премислени, структурирани и разположени във времето.
Повече чуйте от звуковия файл:
Като мотив той акцентира, че съгласно интернационалните статистики към 4% от националния ни БВП идва от културни промишлености.
Това бе по този начин даже в най-трудните години на огромната рецесия. Успоредно с това по-малко от половин % от бюджета ни отива за просвета, макар многократните задължения на хора от разнообразни партии. Всички твърдяха, че сега, когато дойдат на власт, един % от бюджета ще бъде обособен за просвета. Разбира се, това не се случи.
Ще прибавя и редица проблеми, измежду които и доста трагичния – библиотеките още от 10 ноември 89 година нямат нови книги във фондовете си, макар че законодателството го изисква. Оказва се, че най-новите книги, пристигнали във фондовете на съответните библиотеки, са от преди тази дата. Много рядко има в някои библиотеки приходи и то напълно, поради експлицитното предпочитание на някой донор или по европейски стратегии.
В последните години „ реставрацията “ на монументи на културата се трансформира в народен спорт. В момента ние се съоръжаваме с „ руини “, които напълно скоро ще се трансфорат в същински и ще бъдат най-абсурдните в историята на човечеството, тъй като са фантасмагорични, неистинен.
Програмата ни ще изисква разбор на това, което е направено и на това, което не е направено и второто – основаване на тактика в региона на културата. Колко държавни управления поред твърдяха, че ще основат национална тактика в региона на културата, само че такава към момента няма в нито един бранш. Междусекторните политики не са били приоритет на нито едно държавно управление, не съществува сходно мислене. Говорим за културен туризъм например, а не вършим дълбинните връзки, които ще ни оказват помощ да го изпълним.
Не става въпрос за политиканстване и пристрастия, а за фундаментален недостиг и откровено се надявам да имаме потенциала да осъществим желанията си. В обществото има звучност за казуса. Предстои сериозна работа, уповавам се, нещата да бъдат добре премислени, структурирани и разположени във времето.
Повече чуйте от звуковия файл:
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ