Няколко месеца след регистрирането на първия случай на коронавируса COVID-19

...
Няколко месеца след регистрирането на първия случай на коронавируса COVID-19
Коментари Харесай

Две допълнителни стратегии за предотвратяване на разрастването на пандемията

Няколко месеца след регистрирането на първия случай на ковид COVID-19 при хора, към момента е мъчно да си представим мащабите на следствията, породени от международната пандемия.

Една трета от международното населеие е под карантина. Повече от 200 страни са наранени, а броят на новозаразените и умрелите от вируса продължава да нараства стремглаво в къс откъслек от време. Глобалната криза към този момент е тук.

Докато държавни управления и компании се пробват да подхващат всевъзможни начинания за възобновяване, фармацевтични компании са оставили конкуренцията на назад във времето и работят взаимно за направата на ваксина срещу вируса, която за момента наподобява е единствения излаз от тази обстановка.

Въпреки че към момента не знаем цялостните обстоятелства за COVID-19, е ясно, че вирусът ще съставлява извънреден риск за световното публично здраве най-малко още една година и вероятно доста по-дълго заради три съществени аргументи, се споделя в разбор, оповестен от Световния стопански конгрес.

Първо, този нов ковид е извънредно инфектиран.

Второ, заболяването COVID-19, която предизвиква, е доста тежка.

И трето , което е от решаващо значение - нямаме построен имунитет измежду популацията и към момента нямаме ваксина.

Изправени сме пред пълномащабна пандемия и няма директен път за излаз от нея. Този вирус, през последните 100 години, е съпоставим единствено с испанския грип от 1918 година, който за две години е умъртвил почти 50 милиона души и е последван от икономическа меланхолия през 1920-1921 година Този грип също се е причинявал от доста инфектиран вирус, към който международното население въобще не е имало имунитет. Ако тази злополука се повтори сме изправени пред вероятността за доста милиони смъртни случаи и продължителна меланхолия.

Но към този момент въздействието на вируса се усеща най-много в развития свят, „ Глобалния север “ (Северното полукълбо). Окончателният брой на смъртните случаи и огромна част от социално-икономическите последствия от него ще се дефинират от степента на разпространяване и смъртност в страните с ниски и междинни приходи в „ Глобалния юг “, чието обитаеми наброява няколко милиарда души, които към момента са едвам при започване на пандемията, споделят създателите на разбора

Надежден знак там е, че популацията е доста по-младо и по-слабо наранено от сърдечно-съдовите и други съпътстващи болести (които усилват риска от тежко заболяване в страните от Северното полукълбо). Но при хората на юг имат доста по-голям риск поради „ фонови ” инфекции и по-малък достъп до качествена храна и медицински услуги. Това, което се случва в бедните райони  на Ню Йорк, евентуално частично предсказва какво ще се случи скоро в Глобалния юг, а тази картина наподобява много мрачна.

Като знаем всичко това, кои обществени, стопански и публични здравни сюжети би трябвало рационално да планираме и какво е решението на казуса COVID-19?

При липса на ваксина, тази пандемия ще спре единствено когато огромна част от популацията придобие имунитет след зараза. Това е известната идея за " имунитет на стадото ".

Бихте могли да спорите (както прави Англия за известно време), че колкото по-рано това се случи, толкоз по-добре. Проблемът с тази тактика е, че има доста бързо експоненциално „ естествено разпространяване “ на болестта. В такава обстановка се разболяват доста хора, които по-късно не могат да бъдат поети от здравните заведения и надлежно смърността от болестта се повишава, акцентират създателите на публикацията.

Тогава е по-добре да се поддържат в друга степен актуалните ограничения за карантина. Целта е да се забави епидемията, с цел да се даде късмет на здравните специалисти да разработят ваксина.

След това би трябвало да дадем опция на стопанската система да се възобнови като би трябвало да се стремим да избегнем втора вълна от болестта, както и да се оправим с психологичните и обществени проблеми, които ще излязат нескрито, когато карантината завърши. Китай, Корея, Германия и Австрия към този момент внимателно възобновяват или възнамеряват да рестартират елементи от публичния и икономическия живот. Но те би трябвало да го вършат по извънредно внимателен метод, водени от специалисти в региона на публичното здраве. Ако не го създадат, това може да провокира финансови и психично-здравни проблеми, сравними с актуалната рецесия в публичното опазване на здравето.

Две спомагателни тактики за попречване на по-нататъшен напредък на епидемията могат да бъдат разгърнати, оферират от Световния стопански конгрес. Те дават опция на разнообразни държавни управления да вземат решения по какъв начин последователно да рестартират обществения живот:

Първият е серологично проучване, т.е. търсене на характерни за Коронавирус антитела в общата популация. По този метод можете да се следи каква част от популацията е била в контакт с вируса и е евентуално ваксинирана.

Вторият е да се създаде благонадежден „ бърз тест за антиген “, с цел да се диагностицират бързо тези, които носят вируса (без или с минимални симптоми) и да се конфигурира „ следене на контактите “ по приложна технология за бързо идентифициране на контакти на инфектираните лица, които да бъдат сложени под карантина за попречване на по-нататъшно разпространяване.

За държавните управления и бизнеса комбинирането на двете тактики може да бъде най-хубавият късмет за възобновяване на стопанската система. След като най-хубавите практики станат ясни, страните би трябвало да са подготвени да се учат и да се координират една с друга. Ще можем да излезем от тази рецесия единствено и само дружно, споделят от Световния стопански конгрес. Ако не успеем да си помогнем, рискуваме сериозен рецидив, създавайки съвършената рецептата за рецесия, която да се трансформира в меланхолия.
Източник: manager.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР