Мащабни проекти за знакови сгради остават нереализирани в София
Няколко огромни плана за знакови здания в София не са осъществени по разнообразни аргументи. Когато при започване на предишния век Фердинад е провъзгласен за „ цар на българите “, той желае да живее в доста по-внушителен замък от този, който към този момент има в София. Проведен е интернационален конкурс, явяват се десетки архитекти. Избраното място е Княжевската градинка, където през днешния ден е Паметникът на Съветската войска, напомня БТВ.
„ На това място е щял да бъде издигнат замък, който да конкурира и е щял да бъде много по-представителен от сегашния замък, който се намира на „ Княз Александър “, сподели Виктор Топалов, от „ Бохемска София “.
Фандъкова: Възстановяването на Княжевския и Драгалевския въжен превоз е идея
Дворецът остава единствено чертеж поради почналите войни. По същата причина не е осъществен и първият план за Народна библиотека. Сградата в действителност трябвало да е против Военния клуб.
Градска легенда е, че дупката в градинката на „ Кристал “ е от бомба от Първата международна война. Всъщност това е първа копка за бъдещата Народна библиотека. Само на хартия остава и първият план за Съдебна палата. Тя трябвало да се издигне на мястото на Българска народна банка, само че князът забранил, с цел да не гледа съдилище от прозорците си. Построените по-късно здания и до през днешния ден са измежду знаците на града.
„ София в действителност е спечелила най-малко от позиция на едно по-късно развиване на града, тъй че имаме едни доста съответни, доста положителни за града планове от съответния интервал “, разяснява Васил Макаринов от Фондация "Български архитектурен модернизъм ".
И трите неосъществени плана са на проектант Никола Лазаров. Той обаче, оставя почерка си в града посредством постройката на Военния клуб, двореца „ Врана “ и доста други здания.
„ На това място е щял да бъде издигнат замък, който да конкурира и е щял да бъде много по-представителен от сегашния замък, който се намира на „ Княз Александър “, сподели Виктор Топалов, от „ Бохемска София “.
Дворецът остава единствено чертеж поради почналите войни. По същата причина не е осъществен и първият план за Народна библиотека. Сградата в действителност трябвало да е против Военния клуб.
Градска легенда е, че дупката в градинката на „ Кристал “ е от бомба от Първата международна война. Всъщност това е първа копка за бъдещата Народна библиотека. Само на хартия остава и първият план за Съдебна палата. Тя трябвало да се издигне на мястото на Българска народна банка, само че князът забранил, с цел да не гледа съдилище от прозорците си. Построените по-късно здания и до през днешния ден са измежду знаците на града.
„ София в действителност е спечелила най-малко от позиция на едно по-късно развиване на града, тъй че имаме едни доста съответни, доста положителни за града планове от съответния интервал “, разяснява Васил Макаринов от Фондация "Български архитектурен модернизъм ".
И трите неосъществени плана са на проектант Никола Лазаров. Той обаче, оставя почерка си в града посредством постройката на Военния клуб, двореца „ Врана “ и доста други здания.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ




