Няколко души с аутизъм и интелектуални увреждания са били законно

Няколко души с аутизъм и интелектуални увреждания са били законно евтаназирани в Нидерландия през последните години, базирайки се на това, че не могат да водят естествен живот, откриха откриватели, представени от „ Асошиейтед прес “.

Случаите включват петима души на възраст под 30 години , които цитират аутизма или като единствената причина, или като главен фактор, способствуващ за евтаназията, създавайки разтревожен казус, който съгласно някои специалисти уголемява границите на първичното предопределение на закона.

През 2002 година Холандия стана първата страна, която разреши на лекарите да убиват пациенти по тяхно искане, в случай че дават отговор на строги условия, в това число съществуване на нелечимо заболяване , причиняващо „ отвратително “ физическо или психическо страдалчество.

Между 2012 година и 2021 година близо 60 000 души са били убити по тяхно предпочитание, съгласно комисията за обзор на евтаназията на нидерландското държавно управление. За да покаже по какъв начин се ползват и поясняват разпоредбите, комисията разгласява документи, свързани с повече от 900 от тези хора, множеството от които са били по-възрастни и са имали болести, в това число рак, Паркинсон и ALS (Амиотрофична латерална склероза).

Irene Tuffrey-Wijne, експерт по палиативни грижи в английския университет „ Kingston “, и нейните сътрудници прегледаха документите, с цел да видят по какъв начин холандските лекари се оправят с настояванията за евтаназия от хора с аутизъм или с доживотни умствени увреждания . Те разгласиха своите открития в списанието „ BJPsych Open “ през май.

Сред 900-те души с обществено оповестени досиета, 39 от тях са били аутисти и/или с интелектуални увреждания. Няколко бяха възрастни, само че 18 от тях бяха под 50 години.

Много от пациентите цитираха разнообразни комбинации от психологични проблеми, физически болести, заболявания или компликации, свързани със стареенето, като аргументи за търсене на евтаназия. 30 включваха самотата като една от аргументите за тяхната непоносима болежка . Осем са признали, че единствените аргументи за тяхното страдалчество са фактори, свързани с тяхното интелектуално увреждане или аутизъм – обществена изолираност, липса на тактики за справяне или некадърност да поправят мисленето си. Туфри-Вайне разяснява:

„ Според мен няма подозрение, че тези хора са страдали. Но обществото в действителност ли е наред с изпращането на това известие, че няма различен метод да им се помогне и че е просто по-добре да сме мъртви? “

Други страни, в това число Белгия , Канада и Колумбия , имат законна евтаназия , само че Нидерландия е единствената страна, която споделя подробна информация за евентуално спорни смъртни случаи , предоставяйки най-хубавия прозорец към нововъзникващите трендове в асистираното привършване на живота . Все отново записите на страната са лимитирани до това, което разкриват лекарите. Така че може да има други фактори, които не са били оповестени, или случаи, при които аутизмът или интелектуалните увреждания на пациента не са били маркирани.

Тъй като комисията разгласява единствено определени записи, също по този начин е невероятно да се знае същинският брой на хората с аутизъм или интелектуални увреждания, убити по тяхно предпочитание.

Сред осемте пациенти, представени от откривателите, е мъж с аутизъм на към 20 години . Неговото досие споделя, че „ пациентът се е чувствал трагичен от детството си “ , постоянно е бил унизен и „ жадувал за обществени контакти, само че не е бил в положение да се свърже с другите “ . Мъжът, чието име не беше посочено, избира евтаназията, откакто взема решение, че „ да се живее по този метод години наред е непоносимо “.

Записите включват и жена с аутизъм на към 30 години , която също е имала гранично разстройство на личността. Било ѝ препоръчано място в център за поддържан живот, само че нейните лекари са на мнение, че не може да поддържа връзки и считат, че контактът ѝ с другите е „ прекомерно сложен “.

В 1/3 от случаите нидерландските лекари заключват, че аутизмът и интелектуалните увреждания са нелечими и че няма „ никаква вероятност за усъвършенстване “ , пишат откривателите.

Саймън Барон-Коен, шеф на Центъра за проучване на аутизма към университета в Кеймбридж, е на мнение, че е „ непоносимо “ хората с аутизъм да бъдат евтаназирани , без да им бъде препоръчана спомагателна поддръжка. Той означи, че доста хора с аутизъм се борят с меланхолия , която може да компрометира способността им да създадат искане за законна за гибел. Той също по този начин открива, че човек с аутизъм, който желае да почине, може да не разбере сложността на обстановката .

Д-р Брам Сизоо, нидерландски психиатър, е смутен, че младежите с аутизъм гледат на евтаназията като на жизнеспособно решение . Ето какво споделя Сизоо:

„ Някои от тях са съвсем разчувствани от вероятността за гибел. Те считат, че това ще е краят на техните проблеми и на проблемите на фамилиите им. “

Представител на Кралската холандска здравна асоциация съобщи, че лекарите би трябвало да решат дали някой дава отговор на критериите за евтаназия . Групата акцентира, че доста случаи, включващи пациенти с аутизъм, са „ доста комплицирани “ и че „ възрастта сама по себе си не е решителен фактор, с цел да се дефинира дали човек страда отвратително “.

Каспер Раус, етик и професор по публично здраве в белгийския университет в Гент, твърди, че видът хора, търсещи евтаназия както в Нидерландия, по този начин и в Белгия, са се трансформирали през последните две десетилетия. Той акцентира:

„ Когато евтаназията беше легализирана, дебатът беше за хората с рак, а не за хората с аутизъм. “

Тим Стейнтън, шеф на Канадския институт за приобщаване и поданство към Университета на Британска Колумбия, се чуди дали същото се случва в Канада, която може би има най-либералните закони за евтаназията в света и която не пази другите случаи в записи, както го прави Нидерландия.

„ Помагането на хората с аутизъм и интелектуални увреждания да умрат всъщност е евгеника (бел. ред. набор от концепции и практики в приложната генетика, целящи усъвършенстване на генетичните качества на група хора) “ , счита Стейнтън.