Трите случая в историята, когато Господ не поиска да изпрати Благодатния огън на нас, грешните
Някои възприемат вероятното неснизхождане от небето на Благодатния огън като знак на края на света. Те имат вяра, че годината, в която това свещенодействие не се случи, ще бъде последната в историята на човечеството.
В деня преди Великден вярващите с боязън чакат слизането от небето на Благодатния огън. Дори духовниците, като видят появилия се пламък, споделят: даде ни се най-малко още една година!
По-конкретно: това се случва в навечерието на православния Великден в църквата „ Възкресение Христово “ в Йерусалим на Божи гроб най-малко от 9 век, за което има сведения. Или даже от 5-7 век, когато бдението тук е започвало със запалването на вечерната светлина.
Благодатният огън бележи излизането от гроба на „ същинската светлина ” (Йоан 1:9) и се уважава като реверанс пред тайнството на Възкресението Христово, а също и като знак на отзивчивост към хората от горната страна.
Има даже много научни пояснения за това знамение. Сега обаче няма да приказваме за тях, а за това дали в миналото Благодатният огън в миналото не е снизходил. В историята им три такива случаи:
През 1099 година Светите земи са завладени от кръстоносците. Те почнали да протягат ръка на християните, забранили им да влизат в църквата на Божи гроб. Измъчвани са, имуществото им било отнето.
А през 1101 година, на Велика събота, Благодатният огън не снизходил. Тогава кръстоносците трябвало да поканят източни християни в Кувуклията (параклиса над Божи гроб). Крал Балдуин I, виждайки волята на Господ и слизането на Благодатния огън след това, възвръща правата на християните.
През 1578 година християните още веднъж са подложени на тестване. Арменците се разбрали с локалната власт, че в този момент те ще имат право да спуснат Благодатния огън вместо Йерусалимския православен патриарх.
Година по-късно, на Велика събота, арменски свещеници пристигнали от цялостен свят, с цел да влязат в Божи гроб. Те не позволили православния патриарх и вярващи в храма. Арменски свещеници се помолили в Кувуклия, само че Благодатният огън не снизходил.
Православните християни се помолили пък пред вратата на Божи гроб. Изведнъж стълбът, до който стояли, се пропукал и Благодатният огън горящ тъкмо от него.
Той запалил свещите в ръцете на православния патриарх, който дружно с други вярващи тържествено влезнал в храма на Гроба Господен, прославяйки и пеейки Името Господне. Днес отпечатъкът върху колоната отляво припомня на нас, грешниците, за Божията воля.
Вероятно сте виждали повече от един път арабски младежи да пеят мощно Христос и Неговата Пречиста майка. През 20-ти век губернаторът не разрешава сходни танци на арабите, след което патриархът четял молебствия в продължение на 2 часа на Велика събота, само че огънят не снизходил. Тогава патриархът наредил да пуснат арабите в храма и Господ изпратил Благодатния огън.
Всичко това е тайнствено, неразбираемо. Присъстващите в Кувуклия на Велика събота споделят, че е невероятно да се следи протичащото се без сълзи. Когато Огънят още не е слязъл, всеки усеща наличието на Силата на Господа.
Благодаря на Господ за всичко.
