Някои телевизии нарекоха починалия патриарх Неофит духовен баща на България“.

Някои малките екрани нарекоха умрелия патриарх Неофит „ нравствен татко на България “. Едва ли са наясно какво влагат в това определение, само че за мен то е надалеч от истината. Докато беше жив не съм почувствал патриарха за нравствен татко. Не помня да е споделил нещо запаметяващо се, значимо за нацията и ориста на българите. Не мога да изтъквам негово обръщение, което е докоснало сърцето ми. Духовници и негови близки споделиха, че бил непретенциозен и величествен човек, само че това не е задоволително да си нравствен татко на нацията. За да си подобен би трябвало да я напътстваш, да си лидер – посланията ти би трябвало да отекват в сърцата и душите.

За мен нравствен татко на България е писателят Стефан Цанев. В интервютата, които дава той е безпощадно прецизен и несклоняем към безчинствата на нашите управници. Винаги ме е възхищавал с гражданската си позиция, карал ме е да се усещам горделив, че съм българин. Не мога да кажа същото за умрелия патриарх. Той дълги години мълча и не могат да ме убедят, че мълчанието му е качество, което го прави нравствен татко на нацията. Да ме простят вярващите! За тях може да е популярен свещеник, само че за мен не е!

Иво Югов