Някои от украинските бежанци, които са в България, имат пречки

Някои от украинските бежанци, които са в България, имат спънки по акомодацията си в страната. Въпреки че държавното управление води поредна политика в тази посока, става известно, че има някои неуредени въпроси – като да вземем за пример започването на работа на тесни експерти, каквито са лекарите и учителите. За какво тъкмо става въпрос и какъв е изходът – ДЕБАТИ.БГ потърси Ната Елис, съосновател и шеф на фондацията Ukraine Support and Renovation, която е основана в Пловдив.

Г-жо Елис, за какъв брой души се грижи вашата организация и кои са другите организации, с които си сътрудничите?

Най-голямата организация, която оказва помощ за консолидиране на украинските жители в България е Българският червен кръст. Има също и фондации, които оказват помощ на украински бежанци. По черноморското крайбрежие има още няколко фондации, които работят. Имаме специфичен чат за доброволци и имаме цялостна информация за всички бежанци в България. Пряко оказваме помощ на към 4000 души, които са в Пловдив. Иначе сме по отношение на всички украинци, които са на българска територия и оказваме помощ, когато някой има потребност.

Колко са като цяло украинските бежанци в България?

174 хиляди души, като това е броят на записаните към началото на септември.

Как тече акомодацията на тези хора?

Много добре, търсят работа, намират. Имаме поддръжка от страна на бизнеса, от общината в Пловдив, от Бюрото по труда. Така че с намирането на работа няма никакъв проблем. Помагаме за намиране на работа, като се стартира от 17-годишни деца. Издава им се позволение и в случай че работодателят съблюдава разпоредбите, няма никакъв проблем.

Колко от тях получават поданство?

Те не могат да получат поданство, защото са със статут на краткотрайна протекция. Този статут не дава никакво преимущество за приемане на поданство.

Колко от тях съумяват да намерят работа?

Почти всички украинци в България са с висше обучение. Говорят съветски, украински и британски, а в този момент и български. Така че, представете си – един емигрант е с четири езика и висше обучение. Хората са доста интелигентни, доста бързо се образоват и дори, в случай че стартират работа като общи служащи, доста малко време им би трябвало, с цел да доближат до равнище на зам.-директор – имаме такива случаи. Те са единични, само че ги има.

Като цяло работа стартират като ръководители на приблизително равнище. Първата работа, която нормално стартират, е такава, която не изисква говоренето на езика. Докато работят, се учат и по-късно търсят по-добра работа и по-високоплатена. Пред тях има доста разноски – заплащат наем, заплащат за изхранването и проучването на децата си. Това са хора, които са тук без покъщнината си, тъй че те би трябвало от нулата да се снабдят с всички движимости от първа нужда за бита.

Има ли и такива, които са тесни експерти в дадена област?

Да, има. Има 420 доктори, като единствено двама от тях работят по специалността си, откакто съумяха да преминат през всички изпити и проби. Тук би трябвало да отбележа, че има няколко казуса.

Първият е българският език, в случай че докторът не го владее, той може да се яви наново на изпит за работоспособност след шест месеца. Търсим опция в Министерството на образованието и науката и Министерството на здравеопазването да понижат този интервал на два месеца. Вторият проблем е цената за полагане на един изпит. Има няколко университета, които имат дребни такси за изпит, само че главният изпит коства от 500 до 800 лева Ако двете министерства могат да понижат тези такси, или страната да субсидира тези хора, това ще разреши на докторите да минават през изпитите незабавно. Сега те нямат право да работят, само че би трябвало някъде да живеят, би трябвало да се хранят, да хранят фамилията си.

Какъв е профилът на тези хора – на каква възраст са?

Основно са дами, има възрастни лекари. При нас е настанен лекар на 63 години, който е детски хирург и има 40-годишен стаж. В момента той е болногледач. Година и половина не е практикувал специалността си, а има голям опит и може да бъде доста потребен. В същото време в България се затварят лечебни заведения, какъвто е образецът с болничното заведение във Враца. В този смисъл 400 доктори са подготвени да се влеят в българската здравна система.

Ще ви дам един образец. Украйна и Румъния подписаха съглашение за взаимно признание на дипломите в областта на образованието – в този момент всички учители могат свободно да работят в Румъния. Същото опитваме да създадем и тук в България в областта на образованието.

Каква част от украинските бежанци имат желание да останат в България?

Близо половината имат желание да останат в България. Всички, които имат бесарабски генезис, имат желание да останат. Всичко обаче зависи от това каква работа ще намерят. Ако са от Мариупол или Мелиопол, територии, които евентуално няма да бъдат освободени, те няма къде да се върнат. С други думи, имат опция да се върнат в родните си места тези, които има къде да се върнат.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!