Някои от новите депутати, които допреди месеци се държаха като

Някои от новите депутати, които допреди месеци се държаха като хъшове и бунтари на площада, през днешния ден пъчат гърди пред камери и микрофони, като че ли са оживели героите на Ст. Л. Костов, Алеко Константинов и Станислав Стратиев.

Какво ви става бе, хора? Нали зовяхте за свободно слово, независимост на мненията, плурализъм и право на мнение? Защо в този момент всеки, който каже нещо, което не ви харесва, го обявявате за зложелател? Не трябваше ли дружно да ударим крадците, лъжците и простаците, корупцията и свинщината?

Признавам, хванах се на приказките ви. Не за първи път върша това, само че в действителност мислех, че този път…

И не е въпросът до Петър Илиев или някой различен центурион, устремил се към върха. Нито до „ ИТН “, „ Демократична България “ и „ Изправи се БГ. Ние идваме! “. Вид изменничество е, че тези партии не откриха сили и мъдрост да се коалират или най-малко да се обединят, с цел да изолират задълго, а още по-добре вечно ГЕРБ с Борисов, Движение за права и свободи на Пеевски, Данчо Ментата и Доган и да принудят Българска социалистическа партия да да се опре на младите в партията, вместо да се кланя още на „ чинията “ на Бузлуджа.

Но не. Наполеоновчетата, хитлерчетата и сталинчетата не дават. Те се мислят за колоси, фундаменти на историята и величави управници като Цезар, при изискване да не ги убива Брут. Толкова са доста, че на вратата към славата е същинско стълпотворение.

Но българската вътрешност е народила и войска от изкусни предатели, правнуци на дядо Въльо и Иванчо Хаджипенчович.

Ще се стъкми този кабинет, в случай че не той – различен и така нататък Ще ни ръководят, ще бъдат като предходните, само че под нови лозунги. Иска ни се за един живот да се оправят всичките ни кривици, само че няма по какъв начин да стане. Левски срещна стена и се разруши в нея, а ние какво сме си представяли? Тези, които го предаваха, не предаваха просто един заслужен мъж, а великата национална концепция.

Иванчо Хаджипенчович подписал смъртната присъда на Дякона, след това като народен представител подписал Търновската конституция, купил си къща на метри от това „ бесило славно “, турил подписа си и за монумент на Левски. Изкусен безсрамник, легендирал се като родолюбец. Това ли единствено умеем?

Такъв народ все някак оцелява. Векове. Гордеем се с умеенето му да оцелява, а не да се бори. Постоянно му дават обещание ярко бъдеще и той всякога чака това да се случи, някой да докара това ярко бъдеще. Но все не стигат парите, пречат ни великите сили, съседите ни прецакват - целият свят ни пречи. Защото ни завижда, че сме най-умните, най-работливите и най-красивите. Имаме ярко бъдеще, само че нямаме обикновено настояще.

Защо още веднъж хем желаеме, хем не сме дръзки да изринем модела на сатрапите Борисов, Пеевски, Гешев и прочие, които предадоха светлата фантазия да сме равноправни в фамилията Европейски Съюз. Овъргаляха ни в подлите си далавери с кръгове в Москва, Анкара, Брюксел и Вашингтон. Предадоха и ограбиха всички българи за сметка на най-агресивните наполеоновчета и хаджипенчовичета.

Ето това не ми излиза от мозъка.

Огнян Стефанов