Някои от най-добрите бизнес идеи са непланирани. Те идват чрез

Някои от най-хубавите бизнес хрумвания са непланирани. Те идват посредством всекидневни прекарвания или мисловни процеси, които са по-скоро подсъзнателни, в сравнение с умишлени.    Затова и концепциите, водещи до огромни пробиви, постоянно се преглеждат като тайнственост или акт на непринудено творчество, пишат Джереми Атли и Пери Клебан, създатели на книгата Поток на хрумвания: Единствениятбизнес индикатор, който има значение.   В нея те изясняват, че в действителност е допустимо огромните пробиви да се проектират и възнамеряват. Книгата дестилира уроците, които създателите са научили през 10-те години, откогато вършат поредицата Stanford's Masters of Creativity. Двамата стоят и зад плановете Design Leadership Lab и LaunchPad Accelerator.   Ето някои от главните уроци за бизнесмени, разказани в книгата на Атли и Клебан:  Една концепция не е достатъчна    В Силициевата котловина съществува рисков мит, че е допустимо да се сътвори бизнес от нищото - и че има един необикновен вид хора, за които се допуска, че са способни да вършат такива вълшебства. Тази доктрина е неверна, настояват Атли и Клебан.    Човешкият мозък не е в положение да сътвори нещо от нищото. Идеите са връзки сред две или повече неща, които към този момент знаем.   Изследване, извършено от професор Боб Сътън от Станфорд, открива, че са нужни приблизително 2000 хрумвания, с цел да се стигне до търговски триумф.    Точно това удостоверява и историята.    Известно е, че Джеймс Дайсън основава 5126 прототипа на прахосмукачката без торба, преди 5127-ата итерация да проработи. Ръководителят на хранителната лаборатория на Taco Bell споделя, че е тествал хиляди вариации на формата на " Doritos Locos ", преди да стигне до вярната. А когато става дума за фармацевтични пробиви, съотношението крах към триумф е към 10 000 към 1.    Нобеловият лауреат Линус Полинг го сподели най-добре: „ Най-добрият метод да имате добра концепция е да имате доста хрумвания. “  Игнорирайте специалистите и слушайте новаците   Британският математик лорд Келвин споделя на Британската асоциация за прогрес на науката през 1900 година, че няма „ нищо ново за разкриване във физиката “ и че „ всичко, което остава, е все по-прецизното премерване на остарялото “.    Той, несъмнено, бърка, защото единствено пет години по-късно Алберт Айнщайн ще напише серия от публикации, в които постанова своята доктрина на относителността и известното уравнение E = mc2 - които ще преобразят метода, по който виждаме света.   Когато младият Денис Оверхаузер разкрива математически обоснования дизайн на бомбардировача " Стелт " пред останалите чиновници на именития цех Skunk Works на Lockheed Martin, ръководителят на отдела по аеродинамика изрично го отхвърля.    Дизайнът оспорва толкоз доста фундаментални догатки за конструирането на самолети към оня миг, че вътрешно е наименуван " безнадеждният елмаз " от инженерите, които имат по-традиционни разбирания от Оверхаузер. Но в последна сметка нововъведението надвива над общоприетата мъдрост, откакто бомбардировачът връща радарен сигнал с хиляди пъти по-слаб от идващия най-хубав план за незабележим аероплан, юридически в миналото   Радикалните изобретателски скокове са необичайност и когато се случат, забавното е, че новаците постоянно вършат най-смелите скокове, просто тъй като не знаят разпоредбите на играта.    Затова, когато търсите нови хрумвания, не слушайте единствено тези на върха. Когато пазарите са постоянни, разпоредбите се трансформират постепенно. В динамична конкурентна среда с бързи промени, експертизата за това, което е работило в предишното, може да бъде пасив.    Известно е, че Ричард Файнман отхвърля предопределение във Физическия институт Айнщайн в Принстън, тъй като позицията не изисква от него да преподава, а пък “въпросите на студентите постоянно са източник на нови проучвания “, споделя той в записките си.  Малкото данни надвиват над огромните данни   Всеки бизнесмен се чуди какъв брой време би трябвало да посвети на една или друга концепция. В търсене на отговора мнозина се обръщат към изследвания, които са евтини и лесни за основаване и оферират прозрения, употребявайки огромни бази от данни.    Малкото данни обаче, извлечени от поредност от хитро измислени, изчерпателни опити, могат да разкрият прозрения за фактически човешко държание, а не за хипотетично.   Джереми Атли и Пери Клебан разказат за световна компания за недвижими парцели, чийто екип интервюира хиляди хора в заведение за хранене по отношение на опцията за създаване на бирена градина на четвъртия етаж на първокласен търговски център. Повече от 80% от интервюираните декларират, че биха го посетили. За благополучие екипът, виновен за самодейността, ползва в изследването си и модел с по-малко данни - и посредством няколко опита, рекламиращи новата бирена градина в комерсиалния център, научава, че тя няма да притегли задоволително нов трафик към четвъртия етаж, с цел да оправдае разноските за преоборудване на пространството.    Като цяло огромна част от митологията към нововъведенията е емпирично развенчана, само че това занапред ще си проправя път в по-широкото схващане. Креативността и предприемачеството остават забулени в тайнственост и това е тъпо, тъй като нововъведенията зависи от  качества, които са неверно приписвани на малко на брой определени и които в действителност всеки от вас може да развие, споделят създателите на Ideaflow: The Only Business Metric That Matters.