Някои от днешните песни и шеги са родени през 1989-1990

Някои от днешните песни и смешки са родени през 1989-1990 от тогавашните студенти. Ето по какъв начин става това.

Не са се виждали от години, а повтарят едно и също изречение – „ Нямам искания за авторство “. Десетина души са. Сред тях са и тези трима с достоверно авторство върху една ария, която през декември 2025 заля площадите: „ Когато па- “. Само че през днешния ден песента се извършва с думите „ Когато падне Пеевски “, а оригиналът е от 1989 година и звучи по този начин: „ Когато падне Българска комунистическа партия “.

Тримата създатели са тогавашният студент по право Владимир Кънев, един студент-филолог в първи курс, който условно ще назоваваме Иван, и артистът, прочут като Васко Кръпката.

Под „ създатели “ се схващат основателите на текста. Мелодията си е над стогодишна – „ When the Saints Go Marching in ”. Популяризирана е от Луис Армстронг и има десетки кавъри в целия свят. Първата българска версия датира от първите месеци след рухването на Тодор Живков на 10 ноември 1989 година:

Когато па-, когато па-,

Когато падне Българска комунистическа партия

Не бих желал да съм изпод,

За да не падне върху мен.

Минали са 3-4 седмици от свалянето на Живков, само че чувството е, че това е станало преди години. Преобразяването на площадите е ненадейно и коренно, десетки нови групи се сдружават всеки ден, възвръщат се партии, неразрешени от Българска комунистическа партия през 40-те години.

Още на четвъртия ден след рухването на диктатора е основано Независимото студентско сдружение с водач Емил Кошлуков. В продължение на ден-два му викат „ опция на комсомола “, само че етикетът бързо отпада, тъй като и самият комсомол като че ли е слязъл от сцената.

Все още няма медии, които да оповестяват всичко това. За да научиш каквото и да било, би трябвало да си на някое от местата, в които от месеци текат непокорен прояви – още до момента в който режимът е бил жив. Едно от тези места е Софийският университет. НСД е учредено в двора му. Седмици по-късно то към този момент включва студенти от страната и се трансформира във федерация под името ФНСД.

На 7 декември 1989 сдружението става съучредител на Съюза на демократичните сили (СДС) – организация, която в идващите 12 години ще смени водачи, цели, конструкция, даже идеология, само че ще остава водещата организация, способна да прави промени от нулата. Студентите ще се трансформират и – както и Съюз на демократичните сили – ще спрат да бъдат единни. Някои няма да си споделят и „ здрасти “, в случай че се срещнат инцидентно на улицата.

Но до момента в който стоим в историята на една ария и на доста манифестации, всички са дружно и взаимно се пазят – съвсем до кръв.

„ Най-точно е да се каже, че аз чух песента „ Когато па- “ от студентите, а след това я подхванах, като в разнообразни обстановки през годините ѝ сменях текста “.

Това сподели за Свободна Европа Васко Кръпката – един от тези, които повтаряха, че нямат искания за авторство.

Днес никой не помни от кого е пристигнала концепцията да се вземе точно мелодията на „ When the Saints Go Marching In “. Текстът на първите два стиха е на Владимир Кънев, именуван тогава Владо Революцията. В диалог по телефона той отхвърли опцията да е предложил и мелодията.

Има различия по въпроса по кое време за първи път е прозвучала тази ария – някои от тогавашните студенти настояват, че е зародила по площадите още през декември 1989. Други споделят, че се е появила напролет или през лятото на 1990 година, когато студентите окупират Софийския университет в символ на митинг против манипулирането на първите свободни избори.

Може да наподобява маловажно по кое време тъкмо едно нещо е било измислено – незабавно след огромния обществен трус, какъвто е свалянето на Живков, или малко по-късно. Но правилният отговор би могъл да се добави към други обстоятелства и дружно да послужат за един извод: какъв брой време е била жива творчеството на най-младите участници в огромните промени, заляли България – месец или година?

В началото песента се извършва без обособяване на сричката „ па- “, само че бързо идва и ударното отделяне на „ па- “, известно през днешния ден. Студентът лингвист прибавя идващите два стиха – „ Не бих желал да съм изпод, / с цел да не падне върху мен “. По-късно се пее и с „ не желая аз да съм изпод “.

През април 1990 Българска комунистическа партия се преименува на Българска социалистическа партия, само че текстът на кавъра си остава със остарялата абревиатура още няколко месеца.

Преди първите свободни избори за Велико национално заседание на 10 юни 1990 Българска социалистическа партия упреква студентите, че са екстремисти, изобразява ги в предизборни клипове като фашисти, а някои от комунистическите вестници съумяват да ги дефинират и като терористи.

Васко Кръпката прибавя нов куплет:

Ако ти ка-, в случай че ти ка-,

Ако ти кажат екстремист,

Недей да се разграничаваш –

Това не значи болшевик.

Песента сигурно се тананика в най-малко една студентска квартира – на днешната улица „ Гургулят “, където живеят Николай Велчев (тогава от Висшия институт по архитектура и строителство – ВИАС), Асен Асенов (тогава от Минно-геоложкия институт) и Захари Николов – Хари (тогава от Медицинска академия). Там постоянно се отбиват музиканти, измежду които и Кръпката.

През 1996 година, когато настава хиперинфлацията и стартират демонстрациите против Жан Виденов, песента добива нов текст, въпреки и не доста съгласуван с потребностите на мелодията:

Ако ни па-, в случай че ни па-,

Ако ни падне Жан

Тогава ний, тогава ний,

Ще го създадем на курбан.

Възникват и кавъри с обидни думи – изцяло в духа на бедността и гнева през зимата на 1996-1997 година И те са измислени от Васко Кръпката.

Владимир Кънев споделя, че месеците на свободата от 1989-1990 година са произвеждали десетки сатирични хрумвания на ден, подхващани от студентите за някой протест, а след това изоставяни, тъй като са замествани от други.

Иван дава образец. Един комичен зов: „ Горе-долу Българска комунистическа партия! “ води до скандирането му за 2-3 минути. После в никакъв случай не се повтаря.

Оцелява един прочут и през днешния ден апел, чийто оригинал е роден още веднъж през зимата и пролетта на 1990 година: „ Кой не скача, е ченге! “. С годините той минава през „ Кой не скача, е червен! “. Днес е „ Кой не скача, е пълен! “.

Тогава студентите не приказват за проекти, разпрострени на десетилетия напред, всичко е концентрирано в стадиите, посредством които „ България да стане Западна Европа “, споделя един от участниците във вълненията на 1990.

Борбата се води поотделно за всяка обособена стъпка – да има свободни вестници, да се стачкува против всяка неистина, да се чуят поляците от „ Солидарност “ за това по какъв начин са се преборили с техните комунисти, да се анулират законите, които лишават права, да се насрочат свободни избори, да се създадат свестни плакати, да се обикаля страната, да има студент народен представител, Съюз на демократичните сили да завоюва, с цел да се сътвори добра конституция.

Много драми по-късно Васко Кръпката формулира по този начин днешната си фантазия: „ Да пристигна еврото на 1 януари 2026 година, да изпея за финален път „ Комунизмът си отива “ и оттук насетне да си приказваме за рок и пътешествия “.

Цели 36 години са минали, ще кажете. Кръпката знае, че са могли да бъдат и по-малко, само че е станало това, което е било допустимо.

Текстът е оповестен в „ Свободна Европа “. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.