Лечебница за ранени души създава таланти
Някои назовават мястото психиатрия, други за по-кратко - Психото, за трети е “диспансера ”, а за лекарите и служителите е сухото, служебно ЦПЗ /казано на понятен език - Център за психологично здраве/. Има и такива, които от висотата на своята „ нормалност “ му лепват най-простото - лудницата.
Мястото е отделението, наречено дневен стационар. Той е избавление, отдушник, оазис, трансформирал се по-скоро в „ дом за нежни души “. Хората в него наподобяват по-нормални от някои, които срещаме в магазините по време на огромни промоции, по улиците в час „ пик “ или в рейсовете, където мотиви за изтребване на неприятно въодушевление и действителни мотиви за кавги - дал Господ. Просто наподобяват затворени, тихи, невидими. Тук търсят избавление хора, които не са обременени по рождение или с необратима диагноза. Режимът е свободен. Пациентите идват заран, вземат си медикаментите, следва визитация на лекуващите лекари и арт- и музикотерапия. Последните са по избор.
В Дневния стационар попадат хора с по-чувствителна душeвност, които мъчно се приспособяват към внезапни промени, или такива, които са получили неочакван удар от живота.
Има пациенти, претърпели загуби на обичани хора, изоставени от сътрудници, предадени от хора, на които са вярвали, има останали без близки, такива които губят работата си на възраст, в която никой по-късно не желае да наеме… За терапия идват и младежи с деспотични родители, които ги слагат според, завладяват ги с грижите, споделят им какво да вършат, по какъв начин да го вършат, трансформират ги в социопати, неспособни да основават другарства и да работят в колектив. При други - опиати отключват психологични разстройства.
Все неща от живота, против които никой не е застрахован
В дневния стационар работи от 12 години културтерапевтът Светлана Желязкова, която, с изключение на квалифициран психолог, е и художник. Тя не е доктор, не изписва медикаменти, не лекува мозъка… Лекува душите. С изкуство.
„ При мен хората идват, откакто са разговаряли с лекарите, които са им назначили съответното лекуване. Те ги насочват след изявление - по какъв начин се е появило болестта, какви ползи е имал пациентът преди, би ли желал да се включи в някоя от терапиите, които предлагаме. Никой не чака от тях да създадат произведение на изкуството, само че доста постоянно се получава тъкмо това. За нас това е част от лечението, с която те показват страстта си. Целта е да получат задоволство от това, което вършат, да добият самочувствие. Отначало стартират с оцветяване на фигури или се въодушевяват от непознати произведения, комбинират орнаменти, влагат нещо свое. Постепенно стартират сами да вземат решение какво да рисуват “, споделя психоложката.
На ден през арттерапия минават над 10 индивида. Сесиите протичат по авансово несъмнено време с пациентите, а тяхната дълготрайност е съобразена със способността им за централизация и по отношение на потребностите им. Никой не чака раждане на шедьоври.
Докато беседваме, до нас седи дама на междинна възраст. Чака да я приберат вкъщи. Преди една година почнала да рисува, макар, че от ученичка не била хващала четка. Изчервява се, когато харесваме картината й на статива. Пролетни цветя - нежни, живи, красиви…
В прилежащото помещение е нова пациентка. За пръв път оцветява картинка с цветни моливи.
Съчетанието на цветовете, които сортира, е удивително
На различен статив е картината на млад мъж от нетолкова непосредствен град. Пътува през ден - освен поради медикаментите и консултациите. Няма самообладание да приключи маслена картина - Венеция. И да стартира нова.
„ Цветовете имат особена лечебна мощ и колкото повече се занимават, толкоз ползата им се ускорява и стават все по-добри. Рисуват с маслени бои, пастели, акварели, акрилни бои… Предпочитат акрилните, тъй като съхнат по-бързо, а те нямат самообладание да завършат започнатото. С част от пациентите се познаваме по-отдавна и аз виждам по какъв начин те последователно се откриват, отварят се към хората и света, връщат се… Добиват самочувствие, че могат да вършат нещо сами, че са създатели. Разказвам им за известни художници и след време разбирам, че са се записали в библиотеката и вземат техни биографии, четат, описват, обсъждаме ги след това “, споделя Светлана Желязкова.
Заради хората с интерес към музиката в центъра има още йоника, ударни принадлежности, слуша се музика, на която постоянно пригласят. Преди пандемията са се организирали тържества на разнообразни тематики - за морето, любовта, другарството, и тогава пеят, рецитират, вършат скечове, сценки, пишат стихове, играят спортни и национални танци. Правят го доста прочувствено, отдават се напълно и отговорно. В момента приготвят коледна декорация, създават играчки, оцветяват жълъди и шишарки, вършат гирлянди, аранжират ги…
Всяка година създателите от центъра вършат галерия. Преди месец във фоайето на Общинския съвет подредили към 100 картини. Продадени са съвсем всички. Провеждат се и литературни състезания, на които четат свои стихотворения, разкази, мисли… и всичко е, както при „ същинските “ - има комисия, награди, поощрения…
„ Тук всичко би трябвало да се случва с доста обич и предпочитание, с самообладание и схващане. Говорим за лекуване посредством изкуство “, споделя психоложката.
Защото мястото не е просто болница. То е амбулатория за ранени души.
Мястото е отделението, наречено дневен стационар. Той е избавление, отдушник, оазис, трансформирал се по-скоро в „ дом за нежни души “. Хората в него наподобяват по-нормални от някои, които срещаме в магазините по време на огромни промоции, по улиците в час „ пик “ или в рейсовете, където мотиви за изтребване на неприятно въодушевление и действителни мотиви за кавги - дал Господ. Просто наподобяват затворени, тихи, невидими. Тук търсят избавление хора, които не са обременени по рождение или с необратима диагноза. Режимът е свободен. Пациентите идват заран, вземат си медикаментите, следва визитация на лекуващите лекари и арт- и музикотерапия. Последните са по избор.
В Дневния стационар попадат хора с по-чувствителна душeвност, които мъчно се приспособяват към внезапни промени, или такива, които са получили неочакван удар от живота.
Има пациенти, претърпели загуби на обичани хора, изоставени от сътрудници, предадени от хора, на които са вярвали, има останали без близки, такива които губят работата си на възраст, в която никой по-късно не желае да наеме… За терапия идват и младежи с деспотични родители, които ги слагат според, завладяват ги с грижите, споделят им какво да вършат, по какъв начин да го вършат, трансформират ги в социопати, неспособни да основават другарства и да работят в колектив. При други - опиати отключват психологични разстройства.
Все неща от живота, против които никой не е застрахован
В дневния стационар работи от 12 години културтерапевтът Светлана Желязкова, която, с изключение на квалифициран психолог, е и художник. Тя не е доктор, не изписва медикаменти, не лекува мозъка… Лекува душите. С изкуство.
„ При мен хората идват, откакто са разговаряли с лекарите, които са им назначили съответното лекуване. Те ги насочват след изявление - по какъв начин се е появило болестта, какви ползи е имал пациентът преди, би ли желал да се включи в някоя от терапиите, които предлагаме. Никой не чака от тях да създадат произведение на изкуството, само че доста постоянно се получава тъкмо това. За нас това е част от лечението, с която те показват страстта си. Целта е да получат задоволство от това, което вършат, да добият самочувствие. Отначало стартират с оцветяване на фигури или се въодушевяват от непознати произведения, комбинират орнаменти, влагат нещо свое. Постепенно стартират сами да вземат решение какво да рисуват “, споделя психоложката.
На ден през арттерапия минават над 10 индивида. Сесиите протичат по авансово несъмнено време с пациентите, а тяхната дълготрайност е съобразена със способността им за централизация и по отношение на потребностите им. Никой не чака раждане на шедьоври.
Докато беседваме, до нас седи дама на междинна възраст. Чака да я приберат вкъщи. Преди една година почнала да рисува, макар, че от ученичка не била хващала четка. Изчервява се, когато харесваме картината й на статива. Пролетни цветя - нежни, живи, красиви…
В прилежащото помещение е нова пациентка. За пръв път оцветява картинка с цветни моливи.
Съчетанието на цветовете, които сортира, е удивително
На различен статив е картината на млад мъж от нетолкова непосредствен град. Пътува през ден - освен поради медикаментите и консултациите. Няма самообладание да приключи маслена картина - Венеция. И да стартира нова.
„ Цветовете имат особена лечебна мощ и колкото повече се занимават, толкоз ползата им се ускорява и стават все по-добри. Рисуват с маслени бои, пастели, акварели, акрилни бои… Предпочитат акрилните, тъй като съхнат по-бързо, а те нямат самообладание да завършат започнатото. С част от пациентите се познаваме по-отдавна и аз виждам по какъв начин те последователно се откриват, отварят се към хората и света, връщат се… Добиват самочувствие, че могат да вършат нещо сами, че са създатели. Разказвам им за известни художници и след време разбирам, че са се записали в библиотеката и вземат техни биографии, четат, описват, обсъждаме ги след това “, споделя Светлана Желязкова.
Заради хората с интерес към музиката в центъра има още йоника, ударни принадлежности, слуша се музика, на която постоянно пригласят. Преди пандемията са се организирали тържества на разнообразни тематики - за морето, любовта, другарството, и тогава пеят, рецитират, вършат скечове, сценки, пишат стихове, играят спортни и национални танци. Правят го доста прочувствено, отдават се напълно и отговорно. В момента приготвят коледна декорация, създават играчки, оцветяват жълъди и шишарки, вършат гирлянди, аранжират ги…
Всяка година създателите от центъра вършат галерия. Преди месец във фоайето на Общинския съвет подредили към 100 картини. Продадени са съвсем всички. Провеждат се и литературни състезания, на които четат свои стихотворения, разкази, мисли… и всичко е, както при „ същинските “ - има комисия, награди, поощрения…
„ Тук всичко би трябвало да се случва с доста обич и предпочитание, с самообладание и схващане. Говорим за лекуване посредством изкуство “, споделя психоложката.
Защото мястото не е просто болница. То е амбулатория за ранени души.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ