Ванилията е любимият аромат на човечеството
Някои миризми се възприемат от хората като по-приятни от други, което значи, че желанията към избрани аромати могат да имат еволюционни корени в нашето минало. Учените откриха, че миризмата, класирана като най-приятна, без значение от културния генезис на тези, които я дефинират, е ванилия. Сладникаво-ядковият мирис на ванилин - главният съставен елемент в екстракта от ванилия, наподобява е обичаният мирис на човечеството съгласно неотдавнашно изследване, оповестено в Current Biology.
От лист с 10 неповторими аромата, участниците в опита от разнообразни културни среди са класирали този на ванилията като най-приятен, оповестява Питър Докрил за Science Alert. Изследователите допускат, че може да има еволюционна основа за универсалното желание за мирис, разяснява той.
Експериментаторите душили флакони, съдържащи 10 аромата, предоставени им в инцидентен ред. След това те били помолени да класират всеки флакон от най-приятен до минимум прелестен. Учените откри, че миризмата, класирана като най-приятна, е ванилинът, главният съставен елемент в екстракта от ванилия. Ванилинът, главното химично съединяване на ваниловото зърно, се употребява основно като овкусител и подсладител в питиета и храни. Използва се и в парфюмерията, и във фармацевтиката.
На второ място като най-приятно благоухание бил посочен етилбутиратът, плодов мирис на ананас. Химическото съединяване с пъстър и лют мирис на Linalool, намерено в над 200 растения, в това число лавандула, заема третото място.
Най-малко известният мирис е изовалериановата киселина, съединяване с натрапчива, остра миризма, постоянно срещана в сиренето, соевото мляко и... потните крайници, оповестява Science Alert.
Когато анализирали данните, учените открили, че въздействието на културния генезис е едва в желанията ни към на миризми. Личните желания съставляват 54 % от избора на хората.
От лист с 10 неповторими аромата, участниците в опита от разнообразни културни среди са класирали този на ванилията като най-приятен, оповестява Питър Докрил за Science Alert. Изследователите допускат, че може да има еволюционна основа за универсалното желание за мирис, разяснява той.
„ Културите по света подреждат другите миризми по сходен метод, без значение от кое място идват корените им, само че желанията за миризми имат персонален – въпреки и не културен – съставен елемент “, споделя създателят на проучването Артин Аршамян, невролог от Института Каролинска в Швеция.Екипът си сложил задача да дефинира дали възприемането на миризмата следва някакви открити настройки в целия свят или хората са усвоили своите желания за аромати съгласно културата и традициите на страната или общността си. В опита били включени 225 души от 10 разнообразни културни групи, в това число поданици на градовете, локални ловци и билкари, както и хора от обичайни селски аграрни и риболовни общности. Участниците в изследването са поданици на градски региони в Съединени американски щати, Мексико и Тайланд.
Експериментаторите душили флакони, съдържащи 10 аромата, предоставени им в инцидентен ред. След това те били помолени да класират всеки флакон от най-приятен до минимум прелестен. Учените откри, че миризмата, класирана като най-приятна, е ванилинът, главният съставен елемент в екстракта от ванилия. Ванилинът, главното химично съединяване на ваниловото зърно, се употребява основно като овкусител и подсладител в питиета и храни. Използва се и в парфюмерията, и във фармацевтиката.
На второ място като най-приятно благоухание бил посочен етилбутиратът, плодов мирис на ананас. Химическото съединяване с пъстър и лют мирис на Linalool, намерено в над 200 растения, в това число лавандула, заема третото място.
Най-малко известният мирис е изовалериановата киселина, съединяване с натрапчива, остра миризма, постоянно срещана в сиренето, соевото мляко и... потните крайници, оповестява Science Alert.
Когато анализирали данните, учените открили, че въздействието на културния генезис е едва в желанията ни към на миризми. Личните желания съставляват 54 % от избора на хората.
„ Сега знаем, че има универсално разбиране на миризмата, което се управлява от молекулярна конструкция и това изяснява за какво харесваме или не харесваме избрана миризма “, споделя Аршамян. „ Следващата стъпка е да проучим за какво това е по този начин, като свържем това познание с това, което се случва в мозъка, когато усетим избрана миризма. "
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ




