Някои миньори и енергетици, които нелегитимно претендират да говорят от

" Някои миньори и енергетици, които нелегитимно претендират да приказват от името на бранша, заедно с профсъюзите, надминаха себе си. Оставям на страна държанието им, което наподобява на същински шантаж; оставям настрани и това, че пречат на хората да си правят работата, като блокират пътища и автомагистрали. Готова съм да оставя на страна дори наглия звук, с който обявиха, че едвам откакто държавното управление одобри изискванията им, ще договарят за събаряне на блокадите - всъщност това е слагане на предварителни условия, което в никакъв случай не е задоволително. " Това написа на страницата си във Facebook политологът Татяна Дронзина.

" Оставям всичко това настрани. Но не мога да подцени събитието, че са една от най-високо платените професионални групи в обществото. Нито това, че никой, но никой до тоя миг не е получавал предложение за 36 работни заплати при преустановяване на трудовия им контракт. Да напомням ли какъв брой военни бяха съкратени при започване на прехода и каква контузия беше това за хиляди фамилии? само че хората се преквалифицираха и поеха още веднъж контрола върху живота си. не мога да подцени и това, че профсъюзите,вместо да договарят градивно за бъдещето на един бранш с държавното управление, за който се знае, че е със затихващи функционалности, подклаждат трудов спор, чиято единствена функционалност е да утвърждава тяхната значителност. И вместо да оферират и разискват други възможности за преквалификация и реадаптация - което трябваше да създадат преди доста години, чукат по с пестник по масата и се тръшкат по цялостна стратегия. Разбирам, че всеки пази ползите си. И по този начин би трябвало да бъде. Но всичко си има граници. Освен стачкуващите, и другите имат ползи. И като по този начин, какво да вършим? Да се проснем всички по републиканската пътна мрежа, че и по третостепенните пътища и да заплашваме, че в случай че не получим 36 заплати при уволнението си, ще погубим страната. Моля ви се. Дайте по-добре да планираме цивилизован разговор, където рационално да пазиме позициите си, вместо да се шантажираме. Иначе няма да я докараме до на никое място. ", аргументира мнението си тя.