Някои животни са толкова странни, че известно време съществуването им

Някои животни са толкоз странни, че известно време съществуването им не е признавано от формалната просвета и всички опити да се потвърди, че са същински са безмилостно осмивани и заклеймявани като „ неуместен плод на въображението “.Тоест, обществото се е държало тъкмо по същия метод, както се държи в този момент, когато се загатват Йети, Неси или други криптиди.Най-характерна в този подтекст е историята на птицечовката (Ornithorhynchus anatinus) от Австралия. Тя е в действителност едно от най-странните същества в животинското царство.Птицечовката е един от петте съществуващи типа еднопроходни бозайници, които снасят яйца, вместо да раждат живи дребни. Тя е яйценосен бозайник с патешка човка, сплескана опашка като на бобър, крайници като на видра, а мъжките имат отровни шпори, което ги прави едни от дребното отровни бозайници.Сега всички знаят, че те в действителност съществуват, само че през XVIII век, когато белите заселници, които плават до Австралия, чуват за „ птицечовката “ от локалните поданици, те я считат за чудноват митичен звяр.
Местните се пробват да убедят белите, че птицечовката е същинска, че постоянно я ловуват и ядат, само че в това време имат вяра, че типът е зародил заради чифтосването на патица с воден плъх.


Редките английски откриватели, които виждат птицечовки със личните си очи, постоянно са били осмивани от учените и от естествоизпитатели.Когато първата английска колония е основана в Австралия през 1788 година, колонистите постоянно виждат птицечовки да плуват в близките реки. Наричат ги „ водни къртици “, „ пачи носове “ или „ пачи къртици “, само че учените към момента значително отхвърлят тези истории като „ нелепости “.През 1798 година капитан Джон Хънтър, който е вторият губернатор на Нов Южен Уелс, съумява да се снабди с кожата на едно от мистериозните същества с “патешко лице ”, която изпраща във Англия за проучване дружно с рисунка. Но скептичната научна общественост незабавно го упреква в основаването на комплицирана машинация.


Въпреки това, показаната кожа е проучена. През 1799 година е оповестена публикация в Nature’s Miscellany от британския зоолог и куратор на естествената история на актуалните любопитни предмети на Британския музей Джордж Шоу.Четете още: „ Езерата на гибелта “, убиващи всичко, което плува в тяхПървоначално той също е сигурен, че е фалшификат:„ От всички бозайници, известни досега, това наподобява е най-необичайното в структурата си. Показва идеална аналогия с човката на патица, присадена към главата на четириного. Приликата е толкоз точна, че на пръв взор естествено провокира мисъл за някаква лъжлива изкуствена подготовка: самият епидермис, пропорциите, чертите, метода на отваряне и други характерности на клюна-шпатула … Само след най-внимателно и задълбочено проучване може да се убедим, че това е същински клюн или зурла на четириного …В такава необикновена тематика като тази известна степен на песимизъм е освен извинителна, само че и похвална. Почти се колебая в доказателствата за структурата на клюна на това животно, само че би трябвало да призная, че не виждам никакви признаци на машинация. “В онази ера постоянно се вършат подправени тела на разнообразни митични същества. Например “русалки “, направени посредством пришиване на горната част на тялото на маймуна към опашката на риба и други сходни странности.Първоначално Шоу е толкоз уверен, че създанието пред него е комплициран фалшификат от същия тип, че даже стига до такава степен да разреже кожата с ножица, изцяло очаквайки да разбере по какъв начин е съшито всичко.Той не намира никакви шевове и най-после се твърди, че не е “русалка ”, след което дава на животното научното име Platypus anatinus (Патешко плоскокрако).


Но да убедиш себе си и да убедиш другите са две разнообразни неща. Не всички имат вяра на Шоу, а известният немски професор Блуменбах даже желае да му изпрати кожа за без значение изследване. Той я учи доста деликатно и най-после заключава, че всичко е естествено.Блуменбах дава на птицечовката ново научно име – Ornithorhynchus anatinus.Когато по-късно от Австралия са изпратени две птицечовки, поставени в буркани, на всички излиза наяве, че това е изцяло същинско животно. Учените я изследват още 100 години, като я считат или за птица с четина, или за животно с птичи клюн …