Някои хора се раждат с призвание и цел, други просто

Някои хора се раждат с предопределение и цел, други просто ни демонстрират през цялото време, че не принадлежат на този свят и тяхното творчество ще е единственото, което остава след време. Станислав Шукалски събира всичко това, освен това в големи количества, само че колкото гений има, толкоз и опозиция генерира в себе си. Това е човек, чиято история може освен да ви остави без думи, само че и всяко едно негово създание ще ви остави без думи.

Роден през 1893 година Шукалски прекарва малко време от живота си в Полша – до края на живота си ще споделя, че е поляк – родителите му ще се реалокират в Чикаго при татко му, който работи като ковач. На 13-годишна възраст Станислав към този момент се занимава със статуя, родителите му го записват Института по изкуства в Чикаго, до момента в който различен негов сътрудник упорства момчето да бъде изпратено в Полша и да бъде записано в Академията по изкуства в Краков – комплициран избор. През 1910 година

Станислав се намира там и учи статуи в продължение на 3 години. Има нещо, което може да ви плаши в този човек, той е свръхинтелигентен, нечовечен и нахален, от време на време яростен. За него светът е една невероятна битка сред качеството и количеството, какъвто можем да го открием и през днешния ден. Може би не инцидентно и неговият другар Бен Хечт, с който се срещат през 1914 година написа за него:

„ В рамките на 20 години моят приятел… претърпя произшествия, които биха умъртвили дузина предприемачи. Болести, беднотия и апетит го преследваха по петите… по време на тези премеждия и неволи, той чуваше само мяукането на котките и крясъци след себе си. Когато го видях още веднъж през 1934 година забелязах в него мощ и очи, които се усмихват в успех. “

Не инцидентно споделя, че е най-големият талант в тематики като скулптурата и изобразителното изкуство, като в края на живота си споделя, че никой не се е обръщал към него по един друг метод, с изключение на като талант. Всичко в най-ранна възраст за Станислав е един голям протест. Разказват, че когато бил дребен, обичал да гледа слънцето и го правил толкоз дълго, че най-сетне прогорил очите си, по тази причина всяка една картина и статуя по-късно има и една специфична точка в окото, която символизира тъкмо това. В дребното полско село, в което е роден, Станислав имал свободата да прави всичко, което пожелае. Забавлявал се с правенето на дребни човечета и след това ги подарявал на девойките, които го наричали „ Скулпторът “ и това останало вечно, към този момент знаел какво желае да направи.

Малко по-късно станало ясно и още нещо, това ще е неговото предопределение. В Чикаго решил, че ще направи своя лична писменост, тъй като не харесвал концепцията да бъде обучаван на едно и също нещо, както своите възпитаници, пишел на това, което мозъкът му е родил, като във времето резервира почерка, въпреки и в следствие да употребява шрифта. Никой не може да разбере какво се е случило с него, само че обстановката не става по-лека. При идването си в Краков, той се състезава с над 100 индивида, с цел да получи една от 11-те позиции. Изпитът е извайването на статуя, като за ентусиазъм пред него стои гола жена. Докато неговите сътрудници се занимават с цялото тяло, той прави единствено коляното ѝ. Това обаче продължава доста малко, откакто професорът му споделил, че би трябвало да работи по неговите модели.

Станислав не бил склонен. Целият живот ще е една борба, в която няма да се прави безусловно нищо по разпоредбите, истинското в него трябвало да бъде въодушевено от самия него, в противоположен случай е същото, което сме виждали да се повтаря толкоз доста години наред. Изкуството в никакъв случай не било вярно, в това вярвал Шукалски и най-вероятно е бил прав, откакто нито една статуя не е оставала без внимание. Някога са го попитали къде тъкмо е учил анатомия. И това е един от най-жестоките отговори, които дава. Всичко стартира с роман, че Шуковски обичал татко си и постоянно се вдъхновявал от него.

Един ден трябвало да се срещнат в парка, само че татко му не пристигнал. Надолу по улицата имала струпана навалица и той отишъл да види какво става. На няколкостотин метра татко му лежи мъртъв на земята – автомобилна злополука. Скулптурът взима тялото на татко си и го носи в моргата и познайте какво желае – да направи дисекция на личния си татко – лекарите разрешават. Ето това е тайната на анатомията и когато го питат още веднъж, дава отговор кой го е научил. След този случай, младият гений остава самичък и мизерства. Случвало се е да прекара цели седмици, без да постави и залък в устата си, само че в никакъв случай не се оплаква, в никакъв случай не моли за помощ. Продължава да прави статуи, не се пробва да откри директния път до оцеляването, а и по какъв начин да го направи?

Това е единственото, което може и има една изключително мощна религия. Точно затова и нито един критик не може да си тръгне здрав. При визитата на подобен в неговото студио, Станислав го изхвърля и не му дава да прекрачи прага. За него, това са хора, които в никакъв случай не са разбирали от изкуство, само че играят ролята на кърлежи, които се пробват да завоюват вниманието на аудиторията. В различен случай го подлагат на критика, че прави галерия, с която осмива Англия и го молят да напусне, той го прави, само че на потегляне потрошава цялата изложба, с цел да не го не помнят. И въпреки да го разказват като чудовището, като изродът, като индивидът, който отваря тела, с цел да учи анатомия, само че макар критици и фенове го харесват.

Не тъй като е нападателен, а тъй като има друг жанр, друг взор върху всичко, което може да следи. И откакто няма избран жанр, откакто не е сакат от нито една школа, стартира да следи американското изкуство, по-късно взима доста от полското и основава статуи, които никой до този миг не е виждал. Предлага да се издигне паметник сред Мексико и Тексас, където шаман на ацтеките ще посреща американското инженерство. Изглежда необикновено, само че има и една детайлност, при прохладно време, този паметник ще издава тон – чака се да тананика, като знак на вярата. За жал в никакъв случай не се построява.

Шуковски е още нещо, той е човек, който обожава дамите и признава, че изкуството го е запознавало с доста красиви дами. Жени се за богата жена от Чикаго, като се надява, че беднотията ще завърши, само че с нея по този начин и не съумява да получи това, което е търсил. Парите не го вършат благополучен и бързо се разделя с нея. През 1935 година е извикан назад в Полша, като този път му оферират стипендия и средства, с които да стартира своята работа. Някои от неговите статуи там украсяват разнообразни фасади, там се възпламенява и по еротиката като изкуство, което би трябвало да получи цялостната светлина, тъй като точно там човек разкривал своята пълна  мощ и показвал какво тъкмо може да реализира и направи. Приказката продължава към 4 години и тогава идва обсадата на Варшава.

Успява да избяга още веднъж в Америка, а всичкото му изкуство е откраднато или унищожено. Запазени са доста малко екземпляри от този интервал. Шуковски продължава своя живот до 1987 година и с него завещава на света някои шедьоври, които към момента нямат никакви повторения. В интервала си е съумял да подразни хора като Хитлер, Мусолини и предчувствия като Католическата черква, прочее в един интервал се дава обещание, че на една негова галерия в Полша ще идват католически студенти, които желаят да го набият. Докато се намира още в Полша има позвъняване от Германия, в което го молят да направи портрет на Хитлер. Станислав се съгласява, получава парите и по-късно рисува диктатора като балетен танцьор в дребна поличка, нежни крачета и несъмнено, оставя емблематичните мустаци.

След това го изпраща на германците, те благодарят и декларират, че няма да го употребяват – разумно е. Има единствено една детайлност, наред с съперниците идват и фенове, които няма да разрешат това. Любопитен факт е, че един от най-запалените му почитатели е Леонардо ДиКаприо, който е имал опция да се запознае с него в доста ранна възраст. Впрочем и до през днешния ден артистът продължава да събира негови произведения и да ги пази.

Както можем да се досетим, мнозина не могат да схванат изкуството му, малко на брой въобще го познават, само че намирайки се на един житейски кръстопът в едно безвремие на принуждение, същият в никакъв случай не съумява да откри верните хора към себе си. Това в действителност е едно от най-тежките му санкции.

Снимки: Wikipedia, GettyImages