Учени изследваха редки безобектни сънища: хората достигат „нирвана“ без никакви духовни практики
Някои хора са способни да претърпяват осъзнати сънища без характерно наличие или облици. Това рядко положение може да е ключът към разбирането на самата идея на съзнанието.
В тази връзка Адриана Алкарас-Санчес, теоретичен помощник по философия на мозъка и когнитивните науки в Университета в Единбург, и нейните сътрудници организираха серия от проучвания, с цел да схванат какво усещат хората по време на съзнателен сън без съответни сънища и облици.
Източните метафизичен школи в Индия и Тибет от дълго време разказват в елементи сходни практики на съзнателен сън без сънища. Например, индийската философска школа Адвайта Веданта, основана на пояснение на Ведите — един от най-старите текстове на индуизма, схваща дълбокия сън или „ сушупти “ като положение „ единствено на осъзнатост “, в което ние просто оставаме в схващане.
Подобно пояснение на дълбокия сън дава школата Дзогчен в индо-тибетския будизъм. Според нейните учения, разнообразни медитативни практики могат да се правят както по време на бодрост, по този начин и по време на сън, с цел да се разбере „ същността “ на съзнанието.
Като част от личното си проучване, Адриана Алкарас-Санчес и нейните сътрудници интервюирали 573 души за необикновени форми на сън, в това число и по-прости, минимални форми на осъзнатост, като да вземем за пример осъзнаване след края на съня или просто осъзнаване, че сте заспали надълбоко.
След това откривателите провели задълбочени изявленията с 18 участници, които твърдяли, че са имали някаква форма на безобектно осъзнато сънуване. По време на тези изявленията Адриана Алкарас-Санчес и нейните сътрудници употребявали протокол, въодушевен от микрофеноменологичното изявление – проучвателен инструмент, предопределен да помогне на хората с огромни детайлности да си напомнят и разказват тънките аспекти на своите прекарвания.
Изследователите разкрили набор от прекарвания, които нарекли „ опит на безобектни прекарвания на сънища “ – положения на съзнанието, при които като че ли липсва обект на осъзнаване. Във всички случаи участниците съобщили, че по време на съня е имало епизод, лишен от сензорно наличие, и който се е състоял единствено от чувство за осъзнаване на протичащото се.
Преживяванията на някои от участниците съответстват с описанията на съзнателния сън в източните метафизичен обичаи: без обект или его, без остатъчно възприятие за себе си. Според участниците, техните „ аз “ като че ли се разтварят и изчезват, напомняйки за положението, провокирано от опиати, следено след приема на психеделичния ДМТ или при дълбока медитация.
Други чувства, обявени от участниците, включват едва чувство за безполезност или възприятие за безполезност и празнина. Някои хора по време на сън са изпитвали остатъци на рудиментарни форми на сънуване — чувство, че са в избран свят, даже в случай че този свят като че ли отсъства.
Резултатите от изследванията демонстрират също, че даже хора, които не практикуват медитация или йога, са изпитвали такива ясни, безобектни сънища. Всъщност, резултатите от онлайн анкетата не разкриват връзка сред практикуването на медитативни практики и прекарването на безобектни сънища.
Резултатите от изследването обаче демонстрират, че осъзнатото сънуване (когато осъзнавате, че сънувате, само че продължавате да го правите) наподобява корелира с необективното сънуване. Трябва да се означи обаче, че доста от участниците, които са съобщили за осъзнато сънуване, не са казвали нищо за необективно сънуване.
Тъй като безобектните сънища са рядко срещано положение, проучването им е ненапълно мъчно. За да ги разберем по-добре, е належащо уместно образование за предизвикателство на тези сънища. В изследването Адриана Алкарас-Санчес и нейните сътрудници са тествали нов протокол за индуциране, който комбинира техники за медитация, визуализация и осъзнато сънуване.
Четирима участници са се научили да поддържат осъзнатост, до момента в който заспиват, и да алармират, че са се осъзнали, с авансово уговорено придвижване на очите. Портативни ЕЕГ рекордери, които мерят електрическата интензивност на мозъка, са удостоверили, че някои безобектни положения се появяват по време на бавновълнов сън — фаза, в която липсват бързи придвижвания на очите.
Според откривателите, тази фаза на бавносъзнателен сън не е характеризирана със комплицираните положения на съзнанието, макар че е допустимо да се появят и други форми на сън, в това число по-прости. В момента учените по света не са съгласни по отношение на това какво стои в основата на съзнанието. Някои известни схващания настояват, че съзнанието поражда, когато информацията се предава на мозъка. Съществува обаче и спор по отношение на това каква информация е нужна на мозъка за когнитивна обработка.
Фактът, че хората могат да не осъзнават „ нищо “, до момента в който сънуват, може да ни каже повече за мозъка, в сравнение с който и да е сън. Минималните форми на схващане, като тези, които се срещат в безобектните сънища, могат да проправят пътя за рационализиране на нашите теории за съзнанието. Тяхното битие допуска форма на осъзнаване, която е изцяло лишена от наличие.
