Ежедневието на един синестет: Вижда цвета на буквите или чува звука на цветовете
Някои хора споделят, че " виждат " цвета на буквите или " чуват " звука на цветовете. Известни са редки случаи, когато човек усеща усет съгласно формата на предмета или възпроизвежда избрани придвижвания, които, по негово мнение, подхождат на една или друга дума. Но учените не могат да проумеят връзката " движение-звук ".
Всеки ден е неповторим и друг. Обикновеният утринен обзор на печата провокира обилен фойерверк. Включвате радиостанцията и оттова зазвучава Бетовен, а пред очите ви се сменят картини. Звънът на телефона извиква във въображението ви разнообразни геометрични фигури. Това не са халюцинации на наркоман, а всекидневието на един синестет. Около 1% от хората на планетата изпитват смесени усеща. Виждат шумоляща река и усещат избран усет в устата. Това необичайно преживяване се назовава синестезия и се третира от учените като рядко заболяване.
Човечеството би трябвало да е признателно, че тези хора съществуват, тъй като без тях нямаше да се родят велики музикални произведения и да се нарисуват прелестни картини. Много фамозни артисти, писатели и музиканти са били синестети. При тях сигналите, постъпващи от разнообразни органи, се сплотяват и възприемането на информацията от един осезателен орган наложително се комбинира с различен. Изучаването на този феномен може да разкрие същинските аргументи за това отклоняване. Засега велики мозъци по света не са пристигнали до обединен извод за неврофизиологичната основа на това събитие.
Отзвук
Съществува доктрина, че всички хора се раждат синестици, само че при израстването районите в мозъка, които дават отговор за едни или други чувства, се развиват и отделят, до момента в който при други си остават свързани.
Друга известна доктрина допуска, че феноменът е просто непотребен отзив от мултисензорни сектори в мозъка, където усещането на обектите нормално се интегрира.
Неврофизиолози от Калифорнийския софтуерен институт откриха нова връзка: хора чуват тон, сходен на жужене, при гледането на къси заставки. Статията е оповестена в списание Current Biology. Мелиса Сайънс се сблъскала с усещането на звука посредством движеща се картина, до момента в който провеждала в своята лаборатория опознавателна обиколка за група студенти от по-горните курсове. Пред монитора, който бил създаден особено за " включването " на избран център от зрителната кора на основния мозък, един от студентите ненадейно попитал: " Чувате ли някакъв чудноват тон? ". Сайънс се учудила доста. Оказало се, че студентът чувал нещо, което приличало на свистене, въпреки че картинката не се съпровождала от никакви звукови резултати.
Мелиса се заровила в дебелите книги, само че не разкрила нито едно сходно изложение на синестезия в литературата (а по всички признаци идела тирада тъкмо за това). Още повече се учудила, когато намерила още трима такива студенти, откакто разпратила известия по електронната поща до неколкостотин индивида, учащи се в института.
" Не доста настойчив, само че въпреки всичко отличим тон, който не може да бъде пренебрегнат ", по този начин младежите описвали своите чувства. " Една от студентките дори споделила, че я нервира изключително заставката на компютъра и единственият излаз да се отърве от звука бил да обърне взор настрана ", споделя в пресрилийза на института Сайънс.
За да се убеди дефинитивно в своята справедливост, Мелиса и завеждащият лабораторията Кристоф Кох провели тест, в който на 14 студенти била показана серия от два къси поредни кода в Морзовата писменост. Те се различавали едвам видимо. Трябвало да се отговори: идентични ли са показваните сигнали.
Теории
Резултатът на елементарните студенти едвам трансферирал 55%. В същото време четиримата присъстващи синестици вярно определили има ли разлики в 85% от случаите. Очевидно те имали някакво предимство, защото " чували " вижданата картина. След това последователността била проиграна в звуци (без картинки) и този път синестиците не посочили по-особени резултати спрямо контролната група. Проблемът е в това, че откритият тип синестезия не наподобява на нито една от по-рано изведените теории. В този случай става въпрос не за връзката " картина-звук ", а за разбъркване на усещанията при движещ се обект и тон.
" Впрочем, всичко може и да е доста по-просто: мозъкът на синестиците или обработва информацията доста бързо, или му е по-лесно да работи по този начин. Всеизвестен е фактът, че е доста по-лесно да се схванат думите на човек, в случай че се наблюдават устните му. Вероятно кората на основния мозък постоянно смесва картината и звука ", допуска известният неврофизиолог Едуард Хъбард от френския институт INSERM.
В страната на Алиса
Австралийският лекар Йън Матюсън анонсира хипотезата, че способността на хората да пишат думи от дясно на ляво в огледален тип е обвързвана с нетипична езикова организация в мозъка и се предава по завещание. За да разбере какъв брой рядка е тази дарба, доктор Матюсън поместил в локалния вестник Mackay Daily Mercury невероятен рекламен текст. Той разгласил легенда на Езоп, напечатана в огледален ред, и призовал всеки четец, който може да прочете текста за по-малко от минута, да се свърже с него.
Докторът ревизирал тези, които му дали отговор, като изискал да напишат от дясно на ляво първия куплет на австралийската ария " Танцуващата Матилда ". В резултат на това Матюсън отделил 10 същински " огледални писачи ". Отчитайки обстоятелството, че вестникът има 65 000 клиенти, докторът пристигнал до извода, че способността да се написа наопаки има един на 6500 индивида. След което откривателят схванал, че примерно половината от децата на " огледалните писачи " могат да пишат по същия метод като родителите си.
Докторът допуска, че навикът се предава по завещание посредством тайнствената " Х-хромозома " и е обвързван със синестезията.
Да " опиташ " музиката
Швейцарска музикантка заинтригува невропсихолозите от университета в Цюрих с неповторимата си дарба: когато слуша музика, тя усеща разнообразни усети. Тези качества се дължат на феномена синестезия, само че музикантката се разграничава от другите синестици - тя усеща другите усети според от интервала сред нотите. По този метод съзвучието може да бъде за нея сладко, горчиво, солено и кисело. " Тя не си фантазира тези усети, а фактически ги изпитва ", твърди един от създателите на проучването - Микаела Еслен. Музикантката има и по-разпространена форма на синестезия - тя вижда цветове, когато чува ноти. Например нотата " фа " е във лилав колорит.
Всеки ден е неповторим и друг. Обикновеният утринен обзор на печата провокира обилен фойерверк. Включвате радиостанцията и оттова зазвучава Бетовен, а пред очите ви се сменят картини. Звънът на телефона извиква във въображението ви разнообразни геометрични фигури. Това не са халюцинации на наркоман, а всекидневието на един синестет. Около 1% от хората на планетата изпитват смесени усеща. Виждат шумоляща река и усещат избран усет в устата. Това необичайно преживяване се назовава синестезия и се третира от учените като рядко заболяване.
Човечеството би трябвало да е признателно, че тези хора съществуват, тъй като без тях нямаше да се родят велики музикални произведения и да се нарисуват прелестни картини. Много фамозни артисти, писатели и музиканти са били синестети. При тях сигналите, постъпващи от разнообразни органи, се сплотяват и възприемането на информацията от един осезателен орган наложително се комбинира с различен. Изучаването на този феномен може да разкрие същинските аргументи за това отклоняване. Засега велики мозъци по света не са пристигнали до обединен извод за неврофизиологичната основа на това събитие.
Отзвук
Съществува доктрина, че всички хора се раждат синестици, само че при израстването районите в мозъка, които дават отговор за едни или други чувства, се развиват и отделят, до момента в който при други си остават свързани.
Друга известна доктрина допуска, че феноменът е просто непотребен отзив от мултисензорни сектори в мозъка, където усещането на обектите нормално се интегрира.
Неврофизиолози от Калифорнийския софтуерен институт откриха нова връзка: хора чуват тон, сходен на жужене, при гледането на къси заставки. Статията е оповестена в списание Current Biology. Мелиса Сайънс се сблъскала с усещането на звука посредством движеща се картина, до момента в който провеждала в своята лаборатория опознавателна обиколка за група студенти от по-горните курсове. Пред монитора, който бил създаден особено за " включването " на избран център от зрителната кора на основния мозък, един от студентите ненадейно попитал: " Чувате ли някакъв чудноват тон? ". Сайънс се учудила доста. Оказало се, че студентът чувал нещо, което приличало на свистене, въпреки че картинката не се съпровождала от никакви звукови резултати.
Мелиса се заровила в дебелите книги, само че не разкрила нито едно сходно изложение на синестезия в литературата (а по всички признаци идела тирада тъкмо за това). Още повече се учудила, когато намерила още трима такива студенти, откакто разпратила известия по електронната поща до неколкостотин индивида, учащи се в института.
" Не доста настойчив, само че въпреки всичко отличим тон, който не може да бъде пренебрегнат ", по този начин младежите описвали своите чувства. " Една от студентките дори споделила, че я нервира изключително заставката на компютъра и единственият излаз да се отърве от звука бил да обърне взор настрана ", споделя в пресрилийза на института Сайънс.
За да се убеди дефинитивно в своята справедливост, Мелиса и завеждащият лабораторията Кристоф Кох провели тест, в който на 14 студенти била показана серия от два къси поредни кода в Морзовата писменост. Те се различавали едвам видимо. Трябвало да се отговори: идентични ли са показваните сигнали.
Теории
Резултатът на елементарните студенти едвам трансферирал 55%. В същото време четиримата присъстващи синестици вярно определили има ли разлики в 85% от случаите. Очевидно те имали някакво предимство, защото " чували " вижданата картина. След това последователността била проиграна в звуци (без картинки) и този път синестиците не посочили по-особени резултати спрямо контролната група. Проблемът е в това, че откритият тип синестезия не наподобява на нито една от по-рано изведените теории. В този случай става въпрос не за връзката " картина-звук ", а за разбъркване на усещанията при движещ се обект и тон.
" Впрочем, всичко може и да е доста по-просто: мозъкът на синестиците или обработва информацията доста бързо, или му е по-лесно да работи по този начин. Всеизвестен е фактът, че е доста по-лесно да се схванат думите на човек, в случай че се наблюдават устните му. Вероятно кората на основния мозък постоянно смесва картината и звука ", допуска известният неврофизиолог Едуард Хъбард от френския институт INSERM.
В страната на Алиса
Австралийският лекар Йън Матюсън анонсира хипотезата, че способността на хората да пишат думи от дясно на ляво в огледален тип е обвързвана с нетипична езикова организация в мозъка и се предава по завещание. За да разбере какъв брой рядка е тази дарба, доктор Матюсън поместил в локалния вестник Mackay Daily Mercury невероятен рекламен текст. Той разгласил легенда на Езоп, напечатана в огледален ред, и призовал всеки четец, който може да прочете текста за по-малко от минута, да се свърже с него.
Докторът ревизирал тези, които му дали отговор, като изискал да напишат от дясно на ляво първия куплет на австралийската ария " Танцуващата Матилда ". В резултат на това Матюсън отделил 10 същински " огледални писачи ". Отчитайки обстоятелството, че вестникът има 65 000 клиенти, докторът пристигнал до извода, че способността да се написа наопаки има един на 6500 индивида. След което откривателят схванал, че примерно половината от децата на " огледалните писачи " могат да пишат по същия метод като родителите си.
Докторът допуска, че навикът се предава по завещание посредством тайнствената " Х-хромозома " и е обвързван със синестезията.
Да " опиташ " музиката
Швейцарска музикантка заинтригува невропсихолозите от университета в Цюрих с неповторимата си дарба: когато слуша музика, тя усеща разнообразни усети. Тези качества се дължат на феномена синестезия, само че музикантката се разграничава от другите синестици - тя усеща другите усети според от интервала сред нотите. По този метод съзвучието може да бъде за нея сладко, горчиво, солено и кисело. " Тя не си фантазира тези усети, а фактически ги изпитва ", твърди един от създателите на проучването - Микаела Еслен. Музикантката има и по-разпространена форма на синестезия - тя вижда цветове, когато чува ноти. Например нотата " фа " е във лилав колорит.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ